Решение № 150 от 16.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Русе, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520202108 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. И., чрез адв. С. К. депозирана против наказателно постановление № 22-0453-000323/20.10.2022г. на Началник РУ Сливо поле при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при допуснати процесуални нарушения, довели до неправилна квалификация и неправилно приложена санкционна норма, тъй като наказващия орган е приложил санкция, касаеща концентрация на алкохол, която не е установена по надлежния ред. Инвокират се доводи, във връзка с допуснати нарушения на процедурата по предписване на медицинското изследване, чрез кръвна проба, както и провеждането на самото изследване и се моли да бъде изменено наказателното постановление като бъде приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно нарушението по чл. 174, ал.

1, т. 1 ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения от него защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните 1 прения се развиват подробни съображения във връзка с твърденията в жалбата, касаещи допуснати нарушения на процедурата по предписване на медицинско изследване, чрез кръвна проба и провеждането на самото изследване в нарушение на Наредба № 1/19.07.2017г.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.10.2022 г., около 06,52 часа, в град Сливо поле, бул.

„България“ до СОУ по посока към град Силистра, полицейски патрул при РУ Сливо поле, в състав Т. Й. Ч. и И. И. В. – полицейски служители при РУ Сливо поле, извършвайки действия по охрана на обществения ред и пътен контрол, спрели за проверка лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № *****, управляван от жалбоподателя. След извършената документна проверка на водача, на същия била извършена проверка за употреба на алкохол.

Проверката на водача била извършена с техническо средство „Алкотест 7510“, с фабричен № ARPM 0806, който в 06,42 часа, отчел 0,76 промила алкохол, в издишвания от водача въздух. На място на водача бил съставен АУАН серия GA № 716306 от 01.10.2022г., в който актосъставителят, субсумирал така установените факти, като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на водача и подписан от същия,.

На водача бил издаден и връчен Талон за медицинско изследване № 2

0038950/01.10.2022г., в който водачът е вписал, че избира да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор, което обстоятелство, същият удостоверил с подписа си.

Въпреки така направения избор от страна на водача, на същия било указано да се яви в УМБАЛ „Канев“ град Русе, в срок до 60 минути, където да даде кръвна проба.

Жалбоподателят посетил лечебното заведение, където дал кръв за изследване, като в резултат на проведено химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 507/03.10.2022г. било дадено заключение, че в изследваната проба се установява етилов алкохол в концентрация 0,82 на хиляда.

Било издадено оспореното наказателно постановление № 22-0453000323 от 20.10.2022г. на Началник РУ Сливо поле към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т 2 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца”, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, с оглед установената концентрация на алкохол, в резултат на проведеното медицинско изследване.

Така приетата за установена фактическа обстановка еднозначно и безпротиворечиво се доказва от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, приобщени посредством показанията на свидетелите Т. Й. Ч., Александър Живков Г. и М.

М. С., чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и без да съдържат, каквито и да е противоречия, както вътрешни, така и между показанията на всеки един от тримата свидетели. Показанията на тези свидетели се намират и в корелативно единство с писмените доказателства и писмени доказателствени средства събрани в хода на производството - АУАН серия GA № 716306 от 01.10.2022г., Талон за изследване № 0038950 от 01.10.2022г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 507/03.10.2022г., Докладна записка, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, Справка за нарушител/водач, заверено копие от журнал за взети кръвни проби от дата 01.10.2022г. и тетрадка за приемане и предаване на кръвни проби, и заверено копие от дневник за експертни 3 изследвания в химическата лаборатория на БНТЛ при ОДМВР – Русе.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, а така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Посочени са конкретните факти, които според наказващия орган, осъществяват състав на административно нарушение, конкретната законова разпоредба, под която са подведени фактите и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, без да са налице противоречия между приетите за осъществили се факти и правната норма, под която същите са субсумирани.

От съда е констатирано противоречия досежно часът на проверката и часът, в който жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство, доколкото часът на проверката с техническо средство е по-ранен от часът, в която е посочено, че водачът е бил спрян, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита, на привлеченото към адинистративнонаказателна отговорност лице.

Разгледана по същество жалбата е основателна

Налице е допуснато нарушение на правилата разписани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г.), досежно проведеното медицинско изследване.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г.) В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При 4 отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Видно от талона за изследване (лист 11 от делото) лицето е избрало да бъде изследвано за употреба на алкохол, чрез доказателствен анализатор, който негов избор жалбоподателят е удостоверил с подписа си. Законодателят изрично е предоставил възможност на лицето да направи избор за начина, по който да бъде изследвано, който избор е изцяло по волята на проверявания водач като по този начин законодателят е отчел значимостта на правните последици за лицето от отчетена на място концентрация на алкохол в кръвта и е предвидил възможност за това лице само да избере начина на изследване, с оглед в най-пълна степен на защита на интересите му. В нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г.) е да бъде прилаган различен от избрания от лицето метод, за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, поради и което резултатите от извършеното медицинско изследване, доколкото лицето не е избрало този метод е в нарушение на правилата разписани наредбата и в настоящия случай концентрацията на алкохол, следва да бъде установена, именно въз основа на показанията на техническото средство, а не въз основа на резултатите от извършеното химическо изследване.

В същия смисъл са и Решение № 49 от 26.04.2022 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по КАНД № 46/2022 г. и Решение № 171 от 10.12.2021 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по КАНД № 162/2021 г.

Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна.

С оглед обстоятелството, че медицинското изследване е извършено в нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, то и на основание чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на 5 алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г.) концентрацията на алкохол е установена, именно въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, която концентрация в случая е 0,76 на хиляда.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН и на жалбоподателя, за извършеното от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП следва бъдат наложени кумулативните наказания по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и „Глоба“ в размер на 500 лева.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като приложението на тази разпоредба е изключена, както съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗАНН, така и съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.

Разноски не са претендирани и не са представени доказателства за извършването на такива от страна на жалбоподателя, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0453-000323 от 20.10.2022г., издадено от Началник РУ „Сливо поле“ при ОДМВР – Русе, с което на П. Д. И., ЕГН: **********, с адрес ******, на основание чл. 174, ал.

1, т. 2 ЗДвП са наложени административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като ИЗМЕНЯ санкционната норма, въз основа на която е наложено наказанието от 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП в 174, ал. 1, т.