Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 20.03.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Наказателно от частен характер дело 761/2022
Вид
Присъда № 14
Подписан
20.03.2023
В сила
05.07.2023
Състав
Зорница Донкова Павлова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 14, постановена на 20.03.2023 г. по НЧХД № 761/2022 г. по описа на Районен съд – Т.

Подсъдимият М. А. М., ЕГН: ********** от с.Ч., общ.Т. е предаден на съд с обвинение по чл.130, ал.1 от НК - за това, че на 07.07.2021г. в гр.Т. причинил на Б. Х. Р., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно – отоци и кръвонасядания по клепачите на лявото око, разкъсване на лигавицата на долната устна на устата, подлигавичен кръвоизлив на устната кухина в лявата й половина на нивото на горната зъбна редица, три напречно разположени линейни охлузвания на лявата предраменница, охлузване по предната гръдна степа в лявата й половина, частично счупване на коронките на пети и седми горни зъби вляво.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Б. Х. Р. против подсъдимия М.

А. М. за сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.07.2021г. до окончателното й изплащане.

Повереникът на частния тъжит е л и граждански ищец поддържа частното обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Пледира подс.М. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК му бъде наложено административно наказание „глоба“ – в размер, над средния, предвиден в закона. Пледира и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подс.М. М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Описва фактическа обстановка, според която не е удрял тъжи теля. Моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия счита, че установената от доказа телствения материал фактическа обстановка води до извод, че действията на подс.М. са били израз на неизбежна отбрана т.е. че

Д.ието му не е било общественоопасно, поради което пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск. Алтернативно пледира за преквалификация на Д.ието по чл.132 от НК.

След преценка на събраните по делото доказа телства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Частният тъжит е л Б. Х. Р. живеел заедно със семейството си в с.Р. общ.Т.. На 07. 07. 2021г. вечерта починал неговият тъст. Веднага след като научили, тъжителят Р., съпругата му - св. Е. Р.а и осемгодишният им син 1 тръгнали с автомобила си от с. Р. към дома на починалия в гр. Т.. Всички били разстроени и бързали да стигнат до града. Тъжителят управлявал автомобила с висока скорост, като на втория ляв завой на излизане от с. Р. в посока към гр. Т. застигнал две коли - л. а. „Опел Корса“ с рег. № ******* и друг автомобил. „Опелът“ бил управляван от св.К. П., до него на предната дясна седалка се возел подс.М., а отзад били св. М. Д. и св.Д. Д.. Тъжителят решил да изпревари едновременно и двата автомобила, но не успял поради насрещно движещо се превозно средство. Вмъкнал се между тях, като „притиснал“ л.а. „Опел“ да намали скоростта си, за да успее да се прибере в платното си. Тъжителят Р. подал ръката си през прозореца, за да се извини за рисковата ситуация, която създал, след което продължил движението си към града. На влизане в Т., около 21:00ч. бил задминат от л.а. „Опел“, който спрял пред колата му. От „Опела“ слязъл подс.М., който се отправил към автомобила на тъжителя. Р., който бил с поставен колан, останал седнал на шофьорското място и свалил стъклото, за да разбере какво иска подсъдимият от него. Подс.М. се приближил и попитал за къде бързат, след което ударил Р. през отворения прозорец с юмрук в лявата част на лицето. Тъжителят се дръпнал, за да се предпази. Съпругата му, която седяла до него, също се опитвала да отблъсне подс.М., като обяснявала защо бързат. В този момент се появил и св.К.П., който също направил опит да дръпне подсъдимия от автомобила, но той продължил да напада и удря тъжи теля, удряйки му и шамар през устата.

Тъжителят потеглил и след като пристигнал в гр.Т. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за случилото се. Тъй като изпитвал болки от нанесените му удари, отишъл до СО при МБАЛ - Т.. Преди да влезе в сградата на болницата се срещнал с полицейските служители, изпратени във връзка с подадения сигнал на ЕЕН 112, на които разказал за случило се.

На следващия ден - 08.07.2021г. било погребението на тъста на тъжителя, поради което Р. посетил съдебен лекар при МБАЛ –Т. на 09.07.2021г. След извършен преглед същият му издал съдебно- медицинско удостоверение № 195/ 09.07.2021г. /СМУ/, удостоверяващо следните увреждания, причинени на тъжителя: отоци и кръвонасядания по клепачите на лявото око, разкъсване на лигавицата на долната устна на устата, подлигавичен кръвоизлив на устната кухина в лявата й половина на нивото на горната зъбна редица, три напречно разположени линейни охлузвания на лявата предраменница, охлузване по предната гръдна степа в лявата й половина, частично счупване на коронките на пети и седми горни зъби вляво.

След случилото се тъжителят изпитвал болки и трудно отварял устата си. Наложило се провеждането на допълнителни прегледи, включи телно в УМБАЛ „Света Марина” – Варна. Състоянието на Р. се подобрило след проведени физиотерапии в периода 27.09.2021г. - 08.10.2021г. След неколкократни посещения при стоматолози, петият му горен зъб вляво бил изваден, а седмият - пломбиран.

2

Преживяната агресия и унижение от инцидента, случил се в присъствието на съпругата и малолетното му дете, се отразили негативно и на психиката на пострадалия.

Във връзка със случая било образувано ДП № 568/2021 г. по описа на РУ - Т. за извършено престъпление по чл. 129 от НК, но след извършването на множество процесуално - следствени действия наблюдаващия делото прокурор при РП - Т. приел, че се касае за причинена лека телесна повреда.

На тъжителя било връчено постановление от 31.08.2022г. за спиране на наказателното производство с указание за защита на правата му по частен ред. В съответствие с последното в РС – Т. била подадена тъжбата от Б. Х.

Р., във връзка с която е образувано и настоящото производство.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс. М. М., показанията на свидетелите Е. Р.а, Х.Х., Д. Д., К. П., М. Д., В. Д. и М. М., заключението назначената по делото съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, писмените доказателства, включително съдържащите се в ДП № 568/2021г. по описа на РУ – Т., както и справката от Дирекция „НС 112 – МВР“ и аудиозаписа от приложения към нея CD.

Събраният доказателствен материал по безспорен начин установява следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:

Установено е времето и мястото на процесните събития, както и лицата, присъствали и участвали в тях: от една страна тъжителят, съпругата му – св.Е.Р.а и малолетното им дете, а от друга – подсъдимият и свидетелите К.П., Д.Д. и М.Д.. Няма спор относно разположението на лицата в двата автомобила и относно факта, че единият бил управляван от тъжителя, а другия от св.К.П.. Безспорно установен е поводът, по който Р. и семейството му пътували към гр.Т., както и фактът, че управлявайки автомобила, тъжителят създал рискова ситуация на пътя, след което си показал ръката през прозореца. Доказано е и че на влизане в гр. Т. л.а.

„Опел“, управляван от св.К.П. спрял пред колата на тъжителя, че от него излязъл подс.М., който се насочил към Р., че бил последван от св.К.П., а след това и от свидетелите М.Д. и Д.Д..

По делото е установено, че същата вечер тъжителят е подал сигнал на ЕЕН 112 за нанесен побой и е посетил СО при МБАЛ – Т.. От СМУ и заключението на СМЕ се доказва наличието на следните увреждания получени от Б. Х. Р. - отоци и кръвонасядания по клепачите на лявото око, разкъсване на лигавицата на долната устна на устата, подлигавичен кръвоизлив на устната кухина в лявата й половина на нивото на горната зъбна редица, три напречно разположени линейни охлузвания на лявата предраменница, охлузване по предната гръдна стена в лявата й половина, частично счупване на коронките на пети и седми горни зъби вляво.

От материалите по ДП № 568/2021 г. по описа на РУ –Т. се установяват обстоятелствата във връзка с воденото разследване за престъпление по чл.129 3 от НК.

Спорни по делото са следните обстоятелства: Какъв е бил жестът, направен от тъжителя, когато след рисковото си шофиране е показал ръката си през прозореца; Каква е била причината за спирането на двата автомобила;

Как се е развила ситуацията след приближаването на подс.М. до колата на Р..

В тази насока съдът анализира твърденията на разпитаните по делото лица, пътували в двата автомобила. Прецени разказаното от тях, като съобрази и отношенията помежду им - от една страна съпружеската връзка между тъжителя и св.Р.а, а от друга - прия телските отношения между пътувалите в л.а „Опел“ лица.

Според подс.М. и свиде телите Д.Д., К.П. и М.Д., след като ги изпреварил, тъжителят направил обиден жест с ръка, показвайки им среден пръст. Съдът не кредитира това твърдение, като счете, че подобно поведение на Р. е нелогично и житейски неправдоподобно, доколкото не се установи водачът на „Опела“ /св.К.П./ да е шофирал по начин, който да предизвика подобна реакция от страна на тъжителя. Напротив, достоверно и убедително с оглед цялостната ситуация звучи твърдението на св.Е.Р.а, че съпругът й си показал ръката през прозореца в знак на извинение. Подобно действие напълно кореспондира с данните, че тъжителят е познавал водача на л.а.

„Опел“ /което се доказва от аудиозаписа на сигнала, подаден на ЕЕН 112/ и е бил наясно, че е притеснил същия с рисковото си шофиране, за което е логично и да е потърсил извинение.

Различия в твърденията на лицата от двата автомобила са налице и относно причината за спирането на колите.

Според пътуващите в л.а „Опел“, когато стигнали до КОС, колата, управлявана от тъжителя се движела бавно /според подсъдимия и св.Д.Д./ и спряла /според св.К.П. и св.М.Д./. Тогава те я подминали и спрели пред нея.

Причината за спирането им според св.Д.Д. била, че си помислили, че Р. „иска нещо да говорят“. Според св.П., тъжителят им дал знак с ръка да спрат.

Според св.М.Д. – той ръкомахал с неприлични жестове.

Съдът не кредитира обясненията на четиримата, не само заради несъответствията им по отношения това - дали при приближаването им, автомобилът на тъжителя е бил спрял или се е движил и какво е било поведението на Р.. Аргумент в тази насока се явява и обстоя телството, че подобно поведение на тъжителя /да спира, за да обсъжда рисковата ситуация на пътя, създадена именно от него, бързайки заради смъртта на близък/ е в пълно противоречие с правилата на формалната логика.

Съдът даде вяра на св.Р.а, чието показания намери за логични и достоверни. Същата посочи, че със съпругът й бързали, а „Опелът“ се движел след тях също с висока скорост. Когато стигнали до КОС /преди гр.Т./ тъжителят намалил скоростта и тогава „Опелът“ ги изпреварил. След това минал пред техния автомобил, принуждавайки Р. да спре. Съдът намира 4 показанията на св.Р.а за убеди телни, отчитайки и наличието на мотив за подобно поведение от страна на лицата от „Опела“, а именно – недоволството им от поведението на тъжителя на пътя.

Доказателствата по делото безспорно установяват, че първи от л.а.“Опел“, който бил с две врати, излязъл подс.М., който седял на предната дясна седалка. Доказано е и че същият приближил до автомобила на Р., който седял на шофьорското място.

Противоречията в доказателствения материал касаят обстоятелството последвало ли е съприкосновение между двамата и в какво се е изразило то.

Подс.М. твърди, че попитал тъжи теля: „За къде бързаш, искаш да ни убиваш ли?“, след което решил да се подпре на отворения му прозорец.

Тогава Р. го дръпнал за тениската и с другата си ръка посегнал, при което подсъдимият си изпънал ръцете, за да се предпази и направи дистанция помежду им, за да не бъде ударен. Тогава дошъл св.П., който го хванал през кръста и го дръпнал настрани. В подкрепа на обясненията, дадени от подсъдимия са и показанията на свидетелите Д.Д., М.Д. и К.П., като нито един от тях не съобщи да е възприел нанасяне на удари.