Решение № 295 от 02.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. С.З., 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000293 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260000/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 65/2021 г. на Районен съд – Ч., с което Г.Ф. е осъден да заплати на Н.Д.Ч., с ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон А. Н. С., с ЕГН ********** и В. Н.

В., с ЕГН ********** /негови дъщери/, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал неговият внук М.В.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021 г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г.Ф., до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – Г.Ф., който прави оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение – нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че Н.Ч. /дядо 1 на загиналия и наследодател на двамата ищци, е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия внук, предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръга лица, имащи право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на свой близък. На следващо място се счита, че по делото не са доказани изведените в посоченото тълкувателно решение критерии за изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на внука на ищеца. Оспорват се и изводите на съда относно наведеното възражение за съпричиняване. Счита се, че обжалваният акт е постановен в противоречие с чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по приложението на посочената разпоредба.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемите, в който се развиват съображения за неоснователност на направените във въззивната жалба оплаквания. Молят същата да бъде отхвърлена.

Претендират направените разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

558, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и акцесорно искане по чл. 558, ар.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С влязла в сила присъда № 260023/30.11.2021 г. по НОХД №112/2021г. по описа на СтОС А. С. Д. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016 г. около 00.31 ч. по път IV-53498, свързващ гр.Ч., обл. С.З. със с. Ц., общ.Ч., обл. С.З. в посока към гр.Ч., обл. С.З., при управление на МПС- лек автомобил, марка "С.", модел" А." - с номер на рама JF1BP9LКВ6G50663, което не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20. ал. 1 от ЗДвП. чл. 21. ал.1, предл.2 от ЗДвП, в резултат на което, по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В. от с. Ц., общ.Ч., обл. С.З. и след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

2

Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № АУ-У1099 от 19.11.2020 г., издадено от Община Ч., първоначалният ищец - Н.Д.Ч. е дядо на починалия М.В.В..

Ищецът Н.Д.Ч., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си по закон А. Н. С. и В. Н. В.

/негови дъщери/, е направил искане да се постанови решение, с което да се осъди „Г.Ф.", да заплати обезщетение в размер на 20 000 лв., представляващи неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от Н.Д.Ч. вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал неговия внук - М.В.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г.Ф., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, следва на първо място да се установи, че ищецът е материалноправно легитимиран за това.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 50008 от 04.07.2023 г. по т. д. № 2798/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 50042 от 13.07.2023 г. по т. д. № 1010/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Определение № 50517 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2151/2022 г., ТК, Второ отделение, Определение № 50461 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1585/2022 г., ТК, Второ отделение, Решение № 50113 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1669/2022 г., ТК, второ отделение, последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, като тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците.

В посочените решения върховната инстанция приема, че с оглед принципните разрешения относно действието във времето на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по т. д. № 1/2018 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 3

28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленумът на ВС.

В конкретния случай правните последици от смъртта, вследствие на ПТП на 22.02.2016 г., са настъпили преди приемането на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и обявяване с него за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно даденото с последното задължително тълкуване, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри, дядото на починалия не се явява активно легитимиран да търси заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука си.

Същевременно, въз основа на доказателствата по делото, в случая не се установяват и конкретни житейски обстоятелства, от които може да се направи извод, че смъртта на внука е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка (дядо-внук), при които предпоставки е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Видно от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, починалият М.В.В. живеел в къщата на Н.Д.Ч..

Двамата се занимавали със животновъдство - заедно отглеждали и продавали животни, в което начинание дядото разчитал своя внук. На него предал знанията си по животновъдство. Ищецът имал и други внуци, но те не идвали при него, тъй като били скарани. Когато станала катастрофата с Марин, дядо му го проживял много тежко. Така установените факти относно живота на 4 ищеца и неговия внук, не излизат извън рамките на типичните за българските традиции отношения между този вид родственици. Не са доказани други, конкретни житейски обстоятелства, които да са станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между ищеца и починалия му родственик, която да може да се окачестви като изключителна, различна от обичайната привързаност, обич и взаимопомощ, характерни за българския семеен модел, респ. която да поражда основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в светлината на критериите, посочени в Тълкувателното решение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя внук, починал при ПТП на 22.02.2016 г.

С оглед направените правни изводи, не следва да се разглеждат останалите възражения във въззивната жалба.

С оглед изхода на делото, въззивниците следва да заплатят на въззиваемия разноските в първоинстанционното и въззивното производства.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260000/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 65/2021 г. на Районен съд – Ч., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. С., с ЕГН **********, от гр. Ч., ж.к.

М. - редови жилища № 7 и В. Н. В., с ЕГН **********, от е. Ц., общ. Ч., обл.

С.З. (наследници на Н.Д.Ч., с ЕГН **********, починал в хода на първоинстанционното производство и заместен на основание чл. 227 от ГПК) иск за осъждане на Г.Ф., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

С., ул. ****, да им заплати сума в размер на 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от Н.Д.Ч. неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал внука му М.В.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021 г. - денят след изтичане на срока за 5 произнасяне по заведената щета пред Г.Ф., до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.

ОСЪЖДА А. Н. С., с ЕГН **********, от гр. Ч., ж.к. М. - редови жилища № 7 и В. Н. В., с ЕГН **********, от е. Ц., общ. Ч., обл. С.З.

(наследници на Н.Д.Ч. с ЕГН **********, починал в хода на първоинстанционното производство и заместен на основание чл. 227 от ГПК) да заплатят на Г.Ф., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. **** сума в размер на 400 лв., представляваща направените разноски пред въззивната инстанция, както и сума в размер на 2954,60 лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6