Определение № 1904 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1904 гр. София, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501824 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 ал.3 вр.чл.78 ал.4 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от ответника и Ищец по насрещния иск - „Сириус ПБ“ ООД срещу Определение № 1942/10.05.2025 г. постановено по т.д. № 555/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, с което без уважение е оставена молба по чл.248 ГПК под вх. №46197/14.04.2025г., за изменение на постановеното по реда на чл.78, ал.4 ГПК определение № 1312/27.03.2025г., с което съдът е присъдил на ответника по насрещните искове П. Д. Х. претендираните от него разноски в пълен размер от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева).

Определението е било надлежно съобщено на страната на 21.05.2025г.

Частната жалба е депозирана на 27.05.2025г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „Сириус ПБ“ ООД изтъква факта, че определението е недопустимо, изготвено в нарушение на процесуалните правила и по същество решаващия състав па СГС се произнесъл по депозирана в производството ЧЖ вх. № 46197/14.04.2025г. адресирана до САС срещу Определение 1312/27.03.2025г., постановено по т.д. 555/2023г. па СГС. Твърди, че посоченото Определение 1312/27.03.2025г., е постановено по открито производство по чл.

248 ГПК във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с молба вх. № 33786/19.03.2025г. на ответника по ПИМ. Молбата е връчена и е дадено становище вх.№ 35842/24.03.2025 г. В определението, с което се връща обратно насрещна ИМ № 1312/27.03.2025 е посочено, че подлежи на обжалване пред САС в определения от закона едноседмичен срок. Затова е депозирал ЧЖ № 46197/14.04.2025г. до САС, която за съжаление не е стигнала до посочения в нея висшестоящ съд, а е разгледана от решаващия състав на СГС. Затова моли Определение № 1942 от 10.05.2025г. на СГС да бъде отменено.

1

Ответникът по ч.ж. П. Д. Х. оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочва, че с посоченото Определение от 27.03.2025 г. съдът за първи път се е произнесъл относно въпроса за присъждане на разноските във връзка с връщане на насрещната искова молба, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил „Сириус ПБ“ да заплати на П. Д. Х. направените разноски във връзка с насрещната искова претенция.

Това обуславя и правният интерес на „Сириус ПБ“ ООД да иска изменение на Определението в частта относно присъдените по делото разноски по реда на чл. 248 ГПК, което съобразно разпоредбите на ГПК се разглежда от същия съдебен състав, а не от САС. С първоначално депозирания документ срещу Определението от 27.03.2025 г., наименован като частна жалба, а не молба по чл.248 ГПК, ищецът по насрещния иск на практика за първи път иска изменение и редуциране на присъдените от СГС разноски по насрещната искова претенция, като излага съществено различни аргументи от депозираното становище с вх. № 35842 от 24.03.2025г., с което е взето отношение по молбата за допълване на Определението на СГС, в частта относно разноските. Намира, че СГС правилно е квалифицирал ч.ж. вх. № 46197 от 14.04.2025г. като молба по чл.248, ал.1 ГПК с искане за изменение на Определението, в частта относно разноските, инициирано от страна на Ищеца по насрещния иск, като с обжалваното Определение № 1942/10.05.2025 г. се е произнесъл надлежно относно направеното искане за изменение и е отхвърлил същото като неоснователно.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Делото е било образувано по искова молба вх.№27588/23.03.2023г., подадена от П. Д. Х. срещу „СИРИУС ПБ“ ООД, ЕИК 104630823 по искове с правно основание чл.127 вр. чл.125, ал.3 ТЗ и иск по чл.86 ЗЗД, като цената на предявените частични искове, е общо 232 958,44лв. за заплащане на парична равностойност на дружествен дял, предявен като частичен в размер на 2000лв., от общ размер от 800 000лв. и за обезщетение за забавеното му плащане, предявен като частичен за сумата от 32 958,44лв. от общо дължимо в размер на 131 833,76лв.

Ответникът по делото, сега жалбоподател, е депозирал насрещен частичен иск за заплащане на сумата от 250 000 лв. от общо дължими 656 683 лв. причинени вреди, под формата на пропуснати ползи, по който след многократни указания на съда за изясняване на размера и основанието на предявения насрещен иск на „Сириус ПБ“ ООД, с протоколно определение, постановено в о.с.з. на 18.03.2025г., на което са присъствали представители и на двете страни, съдът е прекратил производството по отношение на насрещната искова молба, която е върната обратно като нередовна и поради неизпълнени указания на съда. Срокът за обжалване на това определение е изтекъл на 25.03.2025г. т.е. същото е влязло в сила.

С депозирана от П. Х. молба до СГС от 19.03.2025г. е поискано допълване на Протоколното определение и присъждане на разноски във връзка с производството по насрещния иск.

Препис от молбата е връчен на жалбоподателя на 26.03.2025г. Със становище от 24.03.2025г.

2

Сириус ПБ ООД възразява срещу присъждането на разноски.

Именно във връзка с депозираната молба е постановено и Определение № 1312/27.03.2025г., с което „Сириус ПБ“ ООД се осъжда, на основание чл. 78, ал. 4 връзка чл. 81 ГПК, да заплати на П. Х. разноските по насрещния иск в размер на 18 000 лв., като СГС е допълнил прекратителния си акт от о.с.з. и е присъдил в полза на Х. всички сторени от него разноски по защита срещу насрещния иск, вкл. претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер, преценявайки основателността на претендираната сума спрямо действително извършените по делото процесуални действия. Това определение от 27.03.2025г. е било съобщено на жалбоподателя на 08.04.2025г., като на 14.04.2025г. е депозирана частна жалба срещу него. Правилно и законосъобразно СГС се е произнесъл по ч..ж., тъй като винаги първоинстанционният съд, постановил акта за разноски, е компетентен да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК и едва след това да я препрати на по-горна инстанция. В този смисъл жалбоподателят неправилно е посочил, че депозира ч.ж., а не молба, което е бил длъжен да направи. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. В своя акт СГС правилно отбелязва и обстоятелството, че възможността ответникът да претендира разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, не е обусловено от това каква е причината за прекратяване, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Във връзка с подадения насрещен иск своевременно е ангажирана защита от страна на първоначалният ищец Х., като е възложено както изготвяне на Отговор по насрещния иск, така и осъществяване на процесуално представителство за една съдебна инстанция във връзка с предявен насрещен иск от „СИРИУС ПБ“ ООД. В хода на делото са предприети редица процесуални действия във връзка с насрещната претенция: входирани са Отговор на насрещния иск, допълнителен отговор на насрещния иск, редица молби и становища, които са свързани както с първоначалната искова молба, така и с процесуалната защита по насрещната искова претенция, представени са и са ангажирани доказателства във връзка с насрещната претенция, като до момента на повторното връщане на насрещната искова молба като нередовна са проведени пет открити съдебни заседания по производството.

Налице е и осъществено процесуално представителство във връзка с обжалването на Определение № 1371 от 09.04.2024г., постановено по делото от СГС - подаден е отговор на частна жалба и е осъществено процесуално представителство пред Апелативен съд - София.

Със Становище № 6 от 02.12.2024г., изрично отново е направено искане на основание чл.129 ал.3 ГПК съдът да върне насрещната искова молба подадена от „Сириус ПБ" ООД и да прекрати производството в тази му част, както и да бъдат присъдени всички направени разноски във връзка с насрещния иск, за което към депозираното становище е представен Списък с разноски по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реално заплащане на претендираните адвокатски възнаграждения. На проведеното на 03.12.2024 г. открито 3 съдебно заседание пред СГС депозираното Становище № 6 е докладвано от съда, като представеният Списък с разноски е бил надлежно представен на Ищеца по насрещния иск, сега жалбоподател. Няма изрично направено и своевременно заявено искане за намаляване на разноските, поради тяхната прекомерност. Ето защо съдът не е бил длъжен служебно да се произнася в тази насока.

Що се отнася до виждането, че във връзка с претенциите за разноски следва да се прилага изменената Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, изменена с ДВ, бр. 14 от 2025г. от 18 Февруари 2025 г., доколкото към датата, към която е възложена защита по делото и са издадени фактурите за адвокатско възнаграждение е действала старата редакция на Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и преди последните изменения. При действието на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. към момента на упълномощаване на адвокатското дружество за депозиране на отговор на НИМ е бил уговорен хонорар, който не е надхвърлял минималните размери съответстващи на материалния интерес по насрещния иск.

По въпроса, свързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се посочи, че съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, следователно, е без значение какви са предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждение в различните редакции на Наредба № 1/2024 г. Наред с това, трябва да се изясни, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, разпоредбите на чл.

7-9 от Наредбата са материалноправни и всякакви изменения в тях, касаещи размера на уговореното адвокатско възнаграждение, действат занапред, доколкото друго не е уговорено. (В този см., напр. определение № 4124/15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2998/2023 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 230/24.06.2020 г. на II т.о. на ВКС по ч.т.д. № 660/2020 г.; определение № 625/03.08.2023 г. на I т.о. по т.д. № 1119/2023 г., определение № 3039/17.10.2023 г. по гр.д. №№ 914/2023 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 50032 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2022 г., I г. о., ГК и пр.).

По изложените съображения нормата на чл.78, ал.5 ГПК в частта, препращаща към чл.

36 ЗА, респ. към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. В конкретния случай следва да се съобразят материалния интерес от 250 000 лв. цена на иска от пропуснати ползи т.е. вреди, причинени от ищеца Х., в качеството му на бивш съдружник и управител на ООД, който според насрещната ИМ извършвал конкурентна 4 търговска дейност. Дължимият размер на хонорара се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая предмет на спора са искове по ТЗ и извършената от пълномощника на ответника по насрещния иск работа е типичната за пъвоначална размяна на книжа и отстраняване на нередовност по същата, но делото се отличава с фактическа и правна сложност, което обуславя извод за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.