Решение № 100 от 18.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500144 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 329 от 22.11.2021 г. по гр.д. № 171/2021 г. Окръжен съд Русе е осъдил Я. Д. Р. да заплати на С. М. Х. сумата от 12870 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 26.04.2018 г., по вина на Я. Д. Р. при управление на лек автомобил Фолксваген Поло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 12870 лв. до предявения размер от 30000 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. М. Х., с която се оспорва правилността на решението в отхвърлителните части над 12870 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. и съответно присъдените разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилна оценъчна преценка на търпените болки и страдания, с оглед определяне на справедлив 1 размер на обезщетението, като не е отчетено, че на жалбоподателя са причинени сериозни травми – счупване на четири ребра в близост до сърдечната област, а травмата в областта на лявото рамо е довела и до трайни последици за здравето му – той не е в състояние да извършва пълен обем движения и към настоящия момент се нуждае от чужда помощ за извършване на определени домашни задължения. Не са съобразени и продължителните негативни душевни увреждания – страх от управление не само на мотор, но и на МПС, притеснение за здравето и неудобство да бъде подпомаган за ежедневните си дейности. Оспорва се извода за прието съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като от събраните доказателства се установява, че ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим дори и да се е движил с разрешената скорост.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и се присъдят разноски.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна, като излага подробни доводи.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба С. М. Х. твърди, че на 26.04.2018 г., около 18,45 часа управлявал мотоциклет марка Пиаджо Либерти 200 в гр. Русе, и при приближаване на кръстовище, образувано от ул. Солун и ул. Кап. М., му е отнето предимството от лек автомобил Фолксваген Поло, управляван от 2 виновния водач Я. Д. Р., при което между мотоциклета и автомобила е настъпил удар. За процесния лек автомобил към датата на ПТП е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Олимпик“ – клон България, към който ищецът отправил претенция, но застрахователно обезщетение не му било изплатено. По случая е образувано досъдебно производство, впоследствие прекратено по искане на пострадалото лице. При настъпилото ПТП пострадалият ищец започнал да изпитва силни болки в областта на тялото и главата, бил откаран в УМБАЛ „Канев“, където установили множество натъртвания по тялото и фрактура на трето, четвърто, пето и шесто ребро в ляво, изкълчване на далечната интерфалагеална става на пети пръст на лява ръка, тежко охлузване на левия горен крайник, водещ до невъзможност да го движи. Болничният престой на ищеца е бил 5 дни, след което е изписан на домашно лечение. Поради продължаващи болки в областта на лява раменна става ищецът е постъпил повторно в УМБАЛ „Канев“ АД на 10.05.2018 г., където е установено хематома регио делтоидеи синистра. Наложила се е оперативна интервенция, при която е евакуирана 200 мл кръв. Болничният престой отново е 5 дни, след което е изписан на домашно лечение. Вследствие на получените травматични увреждания пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва силни болки и страдания, през дълъг период от време не е можел сам да се грижи за себе си, което го натоварвало и психически. Изпитвал силно напрежение, тревожност, безсъние, като психическата травма довела и до остра стресова реакция.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 30000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП 26.04.2018 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се спори размерът на претендираното обезщетение като завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е движил с несъобразена скорост и е шофирал след употреба на алкохол.

С обжалваното решение съдът е извършил преценка на относимите към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, приел е, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 13000 лв., но с оглед доказаното съпричиняване, определено на 1 %, е 3 присъдил обезщетение в размер на 12870 лв., като за разликата до 30000 лв. искът е отхвърлен.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното: Видно от протокол за ПТП № 2018-1025-327/26.04.2018 г., на същата дата, в гр. Русе, е настъпило пътно - транспортно произшествие, чийто механизъм е установен от вещото лице. На 08.06.2016 г. около 19 часа по ул.

Солун, в посока Руското консулство се движел в дясната пътна лента водачът на мотоциклет Пиаджо Либерти 200 С.Х. със скорост 54 км/ч. Преди навлизане в кръстовището с ул. Кап. М., водачът Х. възприема лек автомобил Фолксваген Поло, който след кратко спиране започва да навлиза в кръстовището и да предприема маневра ляв завой. Водачът на мотоциклета преценява, че водачът на лекия автомобил не го възприема и задейства спирачната система на мотоциклета, но не успява да предотврати произшествието. Лекият автомобил продължава движение напред и когато достига средата на кръстовището е ударен в лява предна врата от мотоциклета. При удара мотоциклета пада на лявата си страна и спира на около 6 метра от мястото на удара. Вследствие на ударния импулс върху тялото на мотоциклетиста Х. възникват инерционни сили напред и наляво, поради което той се удря в автомобила и пада на асфалтовата настилка.

Кръстовището е регулирано с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като предимство за движение имат ППС, движещи се по ул.

Солун, т.е. водачът на мотоциклета. В случая водачът на лекия автомобил Фолксваген Поло Я.Р. нарушава правилата за движение по пътищата, като отнема предимството за движение в кръстовището на водача на мотоциклета С.Х.. Вещото лице определя скоростта на движение на мотоциклета на база дълбочината на деформацията по автомобила, вследствие на удара, на 54 км/ч преди удара, в момента на удара около 40 км/ч и след удара 31,5 км/ч.

Отстоянието на мотоциклета до мястото на удара в момента на възникване на опасност за движение /момента на навлизане на лекия автомобил в кръстовището/ е 24 м. И двамата водачи заявяват, че автомобилът след спиране е започнал да навлиза в кръстовището. Водачът Р. е имала зона на неограничена видимост към мотоциклета. При сравняване на отстоянието на мотоциклета от мястото на удара, когато автомобилът е започнал да навлиза в кръстовището, при установената скорост на движение на мотоциклета от 54 км/ч, опасната му зона за спиране е 42,8 м, т.е. водачът на мотоциклета не е 4 имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

При условие, че мотоциклета се е движил със скорост до 50 км/ч, опасната му зона за спиране е 38,30 м., и като се отчете, че отстоянието от мястото на удара при възникване на опасността е 24 м., вещото лице прави извода, че водачът на мотоциклета С.Х. също не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Същевременно водачът на лекия автомобил Я.Р. е имала техническа възможност да предотврати удара, чрез спиране на кръстовището и възприемане на пътната обстановка, като пропусне преминаващия по път с предимство мотоциклет. Вещото лице изчислява, че времето за реакция на водача на мотоциклета е 1,2 сек., времето за сработване на спирачната система – 0,2 сек. и времето за нарастване на спирачното закъснение от нула до максималното – 0,4 сек., или общото време до началото на ефективно задействане на спирачната система на мотоциклета е 1,6 сек. За това разстояние той изминава 24 м., като за това време възприема обекта, задейства спирачната система, започва да нараства спирачното усилие, но не му достига време за реално ефективно спиране.

По случая е образувано досъдебно производство, прекратено по искане на пострадалия, след което на Я.Р. е наложено наказание с наказателно постановление № 18-1085-002579/02.10.2018 г. за извържшено нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

От реализирания удар ищецът Георгиев получил увреждане – счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребра в ляво, изкълчване на далечната интерфалагеална става на пети пръст на лява ръка, охлузвания на левия горен крайник, колекция от кръв в областта на левия делтоиден мускул, раневи белези в областта на лява раменна става и лява мишница, за които вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза счита, че са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП. Установено е още наличие на адхезивен капсулит на лява раменна става, за което е възможно да е усложнение на травмата на лява раменна става, обективизирана от колекцията на кръв в областта на левия делтоиден мускул и да е свързан с процесното ПТП. По медико биологичен признак травмите се преценяват като трайно затрудняване на движенията на снагата.

Непосредствено след произшествието Х. е бил на болнично лечение за периода 26.04.2018 г. – 30.04.2018 г. – 5 дни, където са констатирани травмите /епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД/, а впоследствие поради 5 оформилата се колекция от кръв в делтоидния мускул на ляво рамо е постъпил отново в болницата, където е престоял в периода 10.05.2018 г. – 14.05.2018 г. – 5 дни /епикриза от Отделение Ортопедия и травматология, при УМБАЛ „Канев“ АД/. Извършена е оперативна интервенция за евакуиране на кръвенистата течност. Според вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза при такива увреждания обикновено болките са найсилни непосредствено след получаването им и продължават със значителен интензитет при всяко движение в увредените области. След постъпване в лечебното заведение, медикаментозното обезболяване , извършването на наместване на пръста и привеждане в покой, болките намаляват. Болки със значителен интензитет в първите няколко дни и седмици могат да се усещат в областта на счупените ребра, при дълбоко вдишване, кашляне и движения в областта на снагата. Във връзка с оформилата се колекция от кръв в делтоидния мускул на ляво рамо е възможно Х. да е изпитвал значителни болки в ляво рамо, до извършване на оперативната интервенция. Болки с послаб интензитет, но с продължителен характер е възможно да се усещат в областта на счупванията на ребра и ляво рамо за месеци и години, особено при промяна в атмосферните условия и физически натоварвания.