Решение № 108 от 12.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр.****, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. С. при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. А. К. и С. В. К., двамата от гр.****, против Решение № 212/05.05.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2646/2024 г. по описа на този съд, с което на основание чл. 34 ЗС е допусната делба по отношение на следните недвижими имоти:

1. Имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ямбол, с адрес: ул.

„Преслав" №21 с площ 801 кв. м., номер по предходен план 3259, при съседи: ПИ с №№ ***; ***;***; ***; ***; 87374.537, при следните квоти между съделителите: за

И. Н. К., И. Н. К. и Н. И. В.- общо 56,71/801 ид.ч.; за П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П. и Ц. М. М.- П.- общо 55,11/801 ид.ч.; за Т. П. Б.- 74,01/801 ид.ч.; за М. С. Р. и К. Р. Р.- общо 61,84/801 ид.ч.; за С. В. К. и С. А. К.- общо 61,52/801 ид.ч.; за Г. В. Х.- П.- 83,94/801 ид.ч.; за В. С. Д.- 63,92/801 ид.ч.; за Н. С. Б.- 60,08/801ид.ч.; за Г. Г.

Б., Е. Г. Б. и М. Г. Д.- общо 76,42/801 ид.ч.; за К. Т. С. и С. Х. С.- общо 64,08/801 ид.ч.; за П.

Д. Г.- 84,90/801 ид.ч.; за Т. Г. Р.-58,47/801 ид.ч.;

2. Имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ямбол, с адрес: ул.

„Преслав“ № 23, с площ 793 кв. м., номер по предходен план 3250, при съседи ПИ № № ***; ***; ***; ***; ***; 87374.537, при следните квоти за съделителите: за Т. В. Х. и Я. Н. Х.- общо 55,67/793 ид.ч.; за Т. И. Д. и В.

М. Д.- общо 52,50/793 ид.ч.; за Д. Г. Д. и Г. И. Д.- общо 74,38/793 ид.ч.; за Г. Г. Н.- 61,70/793 ид.ч.; за Р. И. Г.- 61,22/793 ид.ч.; за Ш. Ш. Ю.- 82,95/793 ид.ч.; за М. Д. М.- И. и И. К. И.общо 146,48/793 ид.ч.; за И. Ж. С., С. С. С., Д. Ж. П. и А. В. П.- общо 58,52/793 ид.ч.; за В. Д.

Г. и Н. В. Г.- общо 57.26/793 ид.ч.; за Д. Х. Д. и З. Х. Д.- общо 77,24/793 ид.ч. и за М. К. Р.65,18/793 ид.ч..

1

С обжалваното решение искът за делба на горепосочените имоти е отхвърлен по отношение на съделителите В. Н. С., И. К. С., С. Н. З., Д. В. Г., С. В. Г., Д. Д. Г. и Р. М. Ц..

Предвид частичното отхвърляне на иска за делба ищците са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ЯРС в размер на 100,00 лева.

Оплакването на въззивниците е за незаконосъобразност и неправилност на решението на първата инстанция, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърдят, че обжалваното решение е постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Оспорват като неправилен и незаконосъобразен извода на съда, който се е позовал на отменителното Решение на ВКС № 134/26.10.2023 г. и решението по в.гр.дело № 444/2023 г. на ЯОС, че предявеният иск за делба е допустим. Въззивниците считат, че съдът неправилно и незаконосъобразно е допуснал до делба два поземлени имота, единият от които с площ от 801 кв. м. и друг с площ от 793 кв. м. и не е взел предвид, че в случая се касае за едно УПИ с площ от 1530 кв.м., като по този начин съдът неправилно е разпределил повече площ в кв.м. от действителната.

Според въззивниците с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с дадените от ВКС указания и съдебната практика, като поддържат, че допуснатите до делба имоти представляват обща част към самостоятелните обекти, индивидуална собственост на страните и като такива не подлежат на делба. Излагат, че целта на делбата е при извършването й да бъде поставен реален обект в дял на всеки съделител, т.е. всеки от съделителите да получи дял в натура, а в случая искането на ищците е за делба на два имота съобразно квотите, съответстващи на идеалните части от правото на собственост върху дворните места, които са неподеляеми. При предявяване на иска за делба ищците не са поискали изрично допускането на делба при възлагане на имотите в два общи дяла на съделителите, поради което и според въззивниците не е налице сочената от ВКС хипотеза в отменителното решение. Решението се счита за необосновано и поради това, че съдът е кредитирал оспореното заключение на вещото лице, като го е приел формално и е допуснал делбата при посочените в заключението квоти. Решението се счита за неправилно и поради това, че е постановено в противоречие с дадените указания на ВКС и по материалноправните въпроси: между кои лица следва да бъде допусната делбата, кои са действителните собственици на процесният недвижим имот, действителни ли са разпоредителните сделки относно правото на собственост върху процесния имот, касаещи страните в производството М. С. Р. и К. Р. Р., П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П. и Ц. М. М.- П., за кой имот и кои са предпоставките, за да бъде допусната делба. По тези съображения жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на ново такова, с което съдът да приеме, че делбата на процесният недвижим имот е недопустима, алтернативно да отхвърли иска за делба.

В подадения писмен отговор въззиваемите К. Т. С., С. Х. С., П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П., Ц. М. М.- П., М. С. Р., Г. В. Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н. С. Б., Г. Г. Б., Е. Г. Б. и К. Р. Р., действащи чрез пълномощника си адв. М. С., оспорват въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата на въззивниците пороци, като се излагат подробни съображения по всяко едно от оплакванията в жалбата. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни съображения, въззиваемите молят жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно, с присъждане на стоР.те от тях разноски пред въззивната инстанция.

В подадения писмен отговор въззиваемият Т. Г. Р. също оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, нестрадащо от пороците, посочени в жалбата. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд.

Останалите съделители не са подали отговор на въззивната жалба и не са изразили становище по същата.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от въззивниците С. К.- чрез 2 пълномощника адв. Н. от АК- Ямбол и С. К.- лично. От въззивниците се претендират разноски по делото.

В о.с.з. въззиваемите П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П., Ц. М. М.– П., М. С. Р., Г. В. Х.П., Р. М. Ц., В. С. Д., Н. С. Б., Г. Г. Б., Е. Г. Б., К. Р. Р., С. Х. С. и К. Т. С., чрез пълномощника си адв. М. С., оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображенията, изложени в отговора и тези, изложени в хода на делото по същество, като настояват за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба. Претендират разноски по делото съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В о.с.з въззиваемите Т. В. Х., Д. Д. Д.- лично и като пълномощник на Д. В. Г., заявяват, че не оспорват въззивната жалба, молят за отмяна на обжалваното решение, като настояват да бъде запазено съществуващото към момента фактическо положение на имотите.

Останалите въззиваеми не се явяват и не се представляват в о.с.з., като от пълномощника на въззиваемата Ш. Ш. Ю.– адв. Т. по делото е постъпила писмена молба, в която въззивната жалба е оспорена, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на два ПИ: 1. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобР. със Заповед № РД- 18- 39 от 30.08.2005 г. на изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Ямбол, ***, с площ 801 кв. м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план 3259, кв. 62, парцел II, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и *** и 2. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобР. със Заповед № РД- 18- 39 от 30.08.2005 г. на изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Ямбол, ***, с площ 793 кв. м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план 3250, кв. 62, парцел II, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и

***. Исковата си претенция ищците обосновават с това, че съсобствеността между тях и ответниците върху двата поземлени имота е възникнала в резултат на придобИ.е на съответните идеални части от дворното място от община Ямбол, като носители на правото на строеж на самостоятелни обекти /апартаменти/, находящи се в сграда с идентификатор *** и в сграда с идентификатор ***, като в момента на придобИ.е дворното място е съставлявало един общ парцел с площ от 1530 кв.м. Изложили са, че община Ямбол не е носител на право на собственост върху двата поземлени имота, тъй като се е разпоредила с всички идеални части от правото си на собственост в полза на съделителите. Ищците настояват делбата да бъде допусната между съделителите при посочените в исковата молба квоти, съответстващи на идеалните им части от правото на собственост, съгласно договорите за продажба от 2002 г.

По делото е установено, че ПИ с идентификатор *** с площ от 801 кв.м. по КККР на гр. Ямбол е идентичен с УПИ IV-120, кв.84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол, а ПИ с идентификатор *** с площ от 793 кв.м. по ККР на гр.

Ямбол е идентичен с УПИ III-117, кв. 84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол.

Двата поземлени имота са част от УПИ IX- 3259, 3260, кв.78 по стар обезсилен пран на гр.

Ямбол, одобрен със Заповед № I-А-876 от 18.12.2001 г. Разделянето на УПИ IX3259, 3260, кв.78 на два самостоятелни имота- УПИ III-117, кв. 84 и УПИ – 120, кв.84, е извършено с одобряването на новия застроителен регулационен план на гр. Ямбол, одобрен с Решение XL VIII-1/03.10.2007 г. на Общинския съвет, действащ към настоящия момент. Преди обособяването на двата урегулирани поземлени имота, в УПИ IX- 3259, 3260, кв.78 с площ от 1539 кв.м. са изградени две многофамилни четири етажни жилищни сгради. При обособяването на двамата самостоятелни урегулирани поземлени имота, във всеки един от 3 тях попада по една от двете четири етажни жилищни сгради. В УПИ III- 117, кв. 84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол, идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Ямбол, с площ от 793 кв.м., с адрес гр. Ямбол, ул.

„Преслав“ № 23, попада четири етажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 257 кв.м. В УПИ IV- 120, кв. 84 по действащия регулационен план на гр. Ямбол, идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Ямбол, с площ от 801 кв.м., с адрес гр. Ямбол, ***, попада четири етажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 255 кв.м. Застрояването на двете многофамилни четири етажни жилищни сгради е изпълнено преди обособяването на двата урегулирани поземлени имота, т.е. двете жилищни сгради са построени в УПИ II- 3259, 3260, кв. 62 с площ от 1530 кв.м., по стар обезсилен план на гр. Ямбол, действал към момента на покупката на идеални части от имота от ищците и ответниците от община Ямбол през 2002 г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че през 1964 година е прекратена ЖСК „И. Вазов“ гр. Ямбол, след като всички членове на жилищностроителната кооперация са се снабдили с нотариални актове за собственост върху имотите и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.