Решение № 21 от 23.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ямбол, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600491 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия Т. Т.

М. и на гражданския ищец и частен обвинител Т. М., против присъда № 156/28.11.2024г., постановена по нохд № 1096/2023г. по описа на РС- Ямбол.

С процесната присъда подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 09.00 ч. в с. ***, обл.****, пред магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „****“ №**, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на носа на Т. М. М. от с. ***, обл.**** е причинил на същата средна телесна повреда изразяваща се в счупване на носните костици, довело до девиация /изкривяване/ на носната преграда със стесняване на общия носов ход вляво и затрудняване на носовото дишане, което увреждане е осъществило медикобиологичния характеризиращ признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Т. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Т. М.

М., обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 30 000 лв. до размера на 40 000 лв. гражданския иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият М. и осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Т. М. направените по делото разноски общо в размер на 3 035 лв.

1

Подсъдимият да заплати направените по делото разноски общо в размер на 840.60 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол, сумата 260 лв., в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и сумата от 1 200 лв.,държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Във въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител Т. М. се излагат доводи за необоснованост и несправедливост на присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се иска същите да бъдът увеличени.

Във въззивната жалба на подсъдимият се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на постановената присъда, поради неправилен анализ на събраните доказателства, като се сочи, че съдът е неоснователно е дал вяра на едната група свидетели И. И. Д. К. и „самонаранилата се“ Т. М. и съответно и изключил останалите гласни доказателства- показанията на свидетелите Р. Г., Ц. Т. и Т. М..

В депозираното допълнение към въззивната жалба подробно се преразказват показанията на групата свидетели чиито показания се иска да бъдат кредитирани, като се твърди, че същите са обективни и непротиворечиви. В тази връзка се сочи, че свидетелите Р. Г., Ц. Т. и Т. М. пресъздават вярно фактическата обстановка и на това основание следва да се приеме, че подсъдимият не е причинил на Т. М. телесна повреда и на това основание следва да бъде оправдан. Алтернативно се иска въззивната инстанция да приеме, че телесната повреда на М. е причинена в условията на неизбежна отбрана.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на депозираната въззивна жалба на подсъдимия и частична основателност на жалбата на частния обвинител относно размера на наложеното наказание, като се иска същото да бъде увеличено.

Въззивницата- граждански ищец и частен обвинител Т. М. участва лично и с повереника си адв.А., чрез която поддържа жалбата си и оспорва жалбата на подсъдимия. Излагат се съображения за необоснована снизходителност от страна на районния съд при определяне размера на наказанието, като се иска същото да бъде увеличено. Пледира се, че предявения граждански иск за репариране на причинените от престъпление неимуществени вреди е доказан в пълния му размер, тъй като причинената телесна повреда е с тежки последици за пострадалата. На това основание се иска уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер.

Въззивникът- подсъдим Т. М. участва в съдебно заседание лично и със защитника си адв.Г., чрез който поддържа възивната си жалба с искане съдът да отмени присъдата и на основание чл.304 НПК да го оправдае по предявеното му обвинение. Прави се и искане да се отхвърли изцяло и предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени 2 неимуществени вреди. Оспорва се анализа на събраните доказателства от страна на решаващата съдебна инстанция, като се сочи, че необосновано са кредитирани показанията на свидетелите близки до пострадалата и съответно не се кредитират показанията на останалите свидетели, които са били в непосредствена близост до инцидента. Алтернативно се иска намаляване размера на гражданския иск.

Въззивницата- граждански ищец и частен обвинител участва в съдебно заседание лично и с повереника си адв.А., чрез която поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и оспорва жалбата на подсъдимия. Твърди се, че районният съд в недостатъчна степен е оценил наличните отегчаващи вината обстоятелства и е проявил необоснована снизходителност по отношение на подсъдимия. На това основание се прави искане за увеличаване размера на наказанието и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Окръжен съд - Ямбол в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите във въззивните жалби, пледоариите на защитника на подсъдимия адв.Г. и на повереника на въззивника- гражданска ищца и частен обвинител адв.А. и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Въззивните жалби на подсъдимия и гражданската ищца и частен обвинител са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема изцяло от проверяващата инстанция.

Безспорно е установено, че подсъдимият Т. М. е брат на бащата на пострадалата Т. М.. Между двете семейство от години е имало конфликт с оглед общ бизнес и неуредени финансови взаимоотношения.

На **.**.****г.около 9часа св.Т. М. спряла автомобила си пред магазин за хранителни стоки на ул.“****“ №** в с.***, обл.**** за да си купи цигари.

В магазина се намирала баба й св.Ц. Т., а дядо й св.Т. Т. седял на стол пред магазина. В магазина св.М. разменила няколко реплики с баба си, а след това разговора им продължил и пред магазина. По същото време и на същото място 3 докато св.М. се отправяла към автомобила си, зад нея спрял автомобил управляван от подсъдимия. Още със слизането се насочил към племенницата си Т. М. и започнал да й крещи, а след това разговора прераснал във взаимна размяна на реплики и обиди. След което подсъдимият блъснал М. в областта на гърдите, а тя се опитала да се обади на тел.112 от мобилния си телефон. В отговор на това подсъдимият изблъскал телефона от ръцете на М., след което й нанесъл два силни удара с юмрук в областта на носа и главата. От силата на ударите пострадалата загубила равновесие и паднала на земята между нейния автомобил и този на подсъдимия. Подсъдимият продължил да й нанася удари с крака в областта на тялото. Виждайки това св.Т. Т. опитал да преустанови побоя като застанал между внучката си и сина си, но бил блъснат от него и паднал на земята. Св.Ц. Т. също се притекла на помощ, след което подсъдимият се отдръпнал. По време на нанасянето на побоя св.И. И. минавал с автомобила покрай тях и видял целия инцидент. По същото време и на същото място бил и св.Д. К., който паркирал управлявания от него товарен камион в близост до мястото на инцидента и наблюдавал действията на подсъдимия. Св.Р. Г.- продавач в хранителния магазин наблюдавала от работното си място, през прозореца. Св.Т. М. след като станала се качила в автомобила и се прибрала в дома на баща си св.М. М.. По- късно св.Т. М. била откарана с линейка в МБАЛ „***** *****“, където останала на лечение до **.**.****г.

От заключението на съдебномедицинската експертиза № ***/****г.е видно, че на Т. М. е причинено следното увреждане: контузия на главата с наличие на кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата половина на челната област на площ с размери 3-4 см и клинични данни за лекостепенно сътресение на мозъка, контузия в областта на носа с наличие на повърхностна охлузна рана на кожата в областта на гърба и крилата на носната пирамида с клинични и от образните изследвания данни за счупване на носните костици, без изразена дислокация на костните фрагменти, водеща до деформация на носната пирамида и до затрудняване на носовото дишане, повърхностни, с линейна форма охлузвания по гръбните повърхности на дланите и долните трети на предмишниците на двете ръце, контузия на левия крак с наличие по предната повърхност на подбедрицата му на охлузване на кожата с лентовидна форма, с посока отгоре надолу и размери 7 на 1,5-2 см с умерено изразен травматичен оток на меките тъкани в областта.

4

Полученото от пострадалата сътресение на мозъка е било лекостепенно, протекло е с леко изразена общомозъчна и вегитативна неврологична симптоматика и по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Последиците от такъв тип сътресение на мозъка отзвучават напълно в рамките на 2-3-4 седмици при нормален ход на оздравителните процеси.

В резултат на удара в областта на носа пострадалата М. е получила счупване на носните костици без изразени дисклокации, деформация на носната пирамида и затрудняване на носовото дишане. Това увреждане само по себе си е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Тези увреждания отзвучават напълно в рамките на 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

Останалите увреждания, получени от пострадалата са и причинили болка и страдание и увреждания от такъв характер отзвучават напълно в рамките на 10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

От заключенията на двете допълнителни съдебномедицински експертизи, изготвени след събиране на допълнителни медицински документи- амбулаторен лист от **.**.**** и № ***/ от **.**.****г.от специалист ориноларинголог д-р Ч. от гр.**** е видно, че в резултат от удара в областта на носната пирамида, пострадалата М. е получила счупване на носните костици, довело до девиация /изкривяване/ на носната преграда със стесняване на общия носов ход в ляво и затрудняване на носовото дишане. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак на постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

В третата поред допълнителна съдебномедицинска експертиза е уточнено, че девиацията на носната преграда не може да се възстанови спонтанно и увреждане от такъв характер може да се лекува само оперативно.

При установеното изкривяване на носната преграда наляво, при риноскопията на **.**.****г.се затруднява носното дишане и отново е препоръчано оперативно лечение за корекция на девиацията.

От заключението по съдебномедицинската експертиза № ***/**** г. е констатирано, че при преглед на подс.Т. М. е установена контузия на лявата 5 половина на лицето, изразяваща се в болезненост в областта на лявата очница, носа и лявата скула, без наличие на видими травматични изменения.