Решение № 261625 от 04.12.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 04.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10490 по описа за 2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.Д.К. срещу З. „О.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 02.11.2018 г. около 14,40 часа, по път ІІ-82 /Самоковско шосе/, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, ищецът управлявал автобус „Сетра“ с рег.№ *********по редовна автобусна линия. По същото време, по същия път, с посока на движение гр. Самоков-гр. София, Ц.Г.Н. управлявал товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ *********, с прикачено към него полуремарке „Кохлер“ с рег.№ *********. На около 1700 м след ресторант „Златна рибка“, съобразно посоката на движение на товарен автомобил, при излизане от десен за него завой, водачът на товарния автомобил изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение и реализирал челен удар с правомерно движещия се с в своята пътна лента автобус „Сетра“. За случая е образувано ДП № 11409/2018 г. по описа на СДВР-ОПР, пр.пр. № 45138/2018 г. по описа на

СРП. Поддържа се, че вина за произшествието има единствено водачът на товарния автомобил.

Поддържа се, че в пряка причинна връзка от ПТП ищецът е получил следните травматични увреди: контузия на лявата колянна става, придружена с подкожен хематом, контузия на дясна колянна става, контузия на дясната подбедрица, контузия на лявата подбедрица, контузия на гръдния кош. Поддържа се, че ищецът е прегледан в болнично заведение, след което по преценка на лекарите е освободен за домашно лечение. Поради появил се на левия крак в областта на коляното хематом, ищецът е постъпил за болнично лечение, където на 14.11.2018 г. е подложен на операция за разсейване на хематома, като му е поставен дренаж и приложено медикаментозно лечение.

Поддържа се, че и към момента ищецът не е възстановен, движенията на левия му крак са затруднени и болезнени, изпитва болки в гръдния кош. Поради наличните травматични увреди на долните крайници, движенията на снагата му са силно ограничени и мъчителни.

Твърди се, че към датата на ПТП по отношение на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ********* е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/118002757431 валидна от 23.09.2018 г. до 22.09.2019 г., при ответното дружество.

Поддържа се, че с молба-претенция на 11.12.2018 г. ищецът е предявил пред ответника искане за заплащане на обезщетение, но ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 02.11.2018 г. по път ІІ-82, виновно причинено от водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/118002757431 валидна от 23.09.2018 г. до 22.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Оспорва изцяло предявения иск по основанието му и с оглед предявения му размер, който счита за недължим и прекомерно завишен. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на ПТП. Оспорва наличието на виновно поведение на водача Ц.Г.Н.. Твърди висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия, който нарушил разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП и управлявал без поставен предпазен колан и не контролирал в достатъчна степен управлявания от него автобус. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва иска по размер с твърдението, че неоснователно е завишен и прекомерен. Оспорва претенцията за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания, възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.6 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С одобрено с протоколно определение от 19.07.2019 г., по н.о.х.д. № 11752/2019 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, Ц.Г.Н. е признат за виновен в това, че на 02.11.2018 г. около 10,10 часа, при управление на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ********* с прикачено към него полуремарке „Кохлер“ с рег. № *********, по ул. „Самоковско шосе“, с посока на движение от гр.

Самоков към гр. София, на около 1700 м след ресторант „Златна рибка“, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.16, ал.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се автобус марка „Сетра“ с рег. № *********движещ се с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, управляван от Н.Д.К. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лица, а именно: на пътниците в автобуса Р.К.Б.и М.С.П..

Между страните не се е спорило, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-02.11.2018 г., по отношение на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *********, е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, полица № BG/23/118002757431 валидна от 23.09.2018 г. до 22.09.2019 г.

Видно от заключението на приетата по делото СМЕ, в резултат на ПТП на 02.11.2018 г. ищецът е получил следните травматични увреди: контузия на двете коленни стави, таза и гръдния кош. След осем дни е настъпило усложнение от контузията на лявото коляно-подкожен кръвоизлив на лявото коляно, което е наложило провеждане на оперативно лечение-отстраняване на кръвоизлива и дренаж. Една година и четири месеца след ПТП, лявата колянна става се е подула и се е напълнила с течност, което наложило извършването на пункция на ставата и поставяне на вътреставна инжекция и лечение за 20 дни. Налице е последица от травмата на лявото коляно-синовит на лявото коляно. Вещото лице установява, че към момента на прегледа са налице остатъчни явления: белег от операция на лявото коляно 4 см, лявото коляно е по-дебело 2 см от дясното, лявата колянна става извършва обем на движения по-малък от нормата с 15 %-болезнени.

За лечението на получените от ПТП травми, ищецът е провел домашно-амбулаторно лечение за 11 дни в периода от 02.11.2018 г. до 12.11.2018 г., след което болнично лечение за шест дни, по време на което е опериран като е извършено отстраняване на кръвоизлива и дрениране на кухината. Отново домашно лечение за 51 дни.

Самостоятелната походка на ищеца е възстановена, но е налице намален обем на движенията на лявата колянна става с 15%. Необходимо е провеждане на лечение с физиотерапия за възстановяване нормалния обем на движенията на ставата, както и с лекарства с оглед предотвратяване развитието на ставно заболяване на лявото коляно-хроничен синовит.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са субективните действия на водача на товарната композиция, който при движение със скорост по-голяма от критичната е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение.

От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че от момента, в който водачът на автобуса е бил на 16,5 м до мястото на удара, е имал възможност да възприеме товарния автомобил, но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Единственият водач, който е могъл да предотврати настъпването на произшествието, е водачът на товарната композиция, като е следвало да се движи със скорост от 52 км/ч и по-ниска, тъй като при движението си с тази скорост не би навлязъл в лентата за насрещно движение.

Вещите лица заключават, че с оглед механизма на процесното ПТП, деформациите на автобуса и скоростта на двете превозни средства, участващи в произшествието, може да се приеме, че пострадалият е бил с предпазен колан. С оглед степента и местоположението на травмите на ищеца и ако се приеме, че частите от автобуса, които са се намирали пред пострадалия, са навлезли при удара навътре към него, той би могъл да получи описаните травматични увреди и с поставен предпазен колан. Няма данни за наличие на придружаващи заболявания на ищеца, които да са повлияли за настъпване на възстановителния процес. Възрастта му също не е повлияла.

На 11.12.2018 г. ищецът сезирал ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение.

Образувана е преписка по щета № 0411-165-0008-2018, по която е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.

От разпита на свидетеля Д. Н.К.-син на ищеца, се установява, че след произшествието, видял баща си за първи път в болницата. Изглеждал добре, не се установило никакво счупване и баща му се прибрал в къщи, където синът му помагал, когато имало нужда. Ищецът не напускал дома си, стоял си вкъщи и не ходел на работа. Оплаквал се от краката, които го болели и му били подути. След около една-две седмици се оказало, че има хематом на коляното на левия крак и се наложило да отиде в болницата в Самоков. Възстановявал си вкъщи около месец-два. Не бил физически активен, избягвал всякакви физически дейности. Не можел да шофира и като цяло си стоял вкъщи. Наскоро се наложило да посети болницата отново, тъй като се установило, че коляното му събира вода, защото продължавало да се подува. Вечер като се прибере след работа, глезените също са му подути. Сега, когато се прибере вкъщи първото нещо, което прави е да си вдигне краката, защото са му подути глезените и като цяло подбедриците му.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 11.12.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 11.03.2019 г. ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 08.08.2019 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.

Разпечатката съдържа 42 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06423cbb-2653-4ae2-ae05-c3846158761e