Определение № 853 от 09.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. Благоевград, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500674 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 64 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Б. О. Д., ЕГН **********, с постянен адрес: ***, чрез адв. Е. Д., АК Благоевград, срещу Определение № 432 от 25.03.2026г., постановено по гражданско дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, с което съдът е оставил без разглеждане, молба за възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК за подаване на отговор на ИМ, по същото дело.

С частната жалба са наведени доводи, които по своята правна същност са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се иска от въззивния съд да отмени определението, с което искането за възстановяване на пропуснатия процесуален срок е оставено без разглеждане, като въззивният съд се произнесе по същество и уважи молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на ИМ, по реда на чл. 131 от ГПК.

Оспорват се с частната жалба изводите на състава на РС Благоевград, основани на доводи че срока за депозирана на молба по чл. 64 ал. 3 от ГПК е започнал да тече от 27.01.2026г.датата на която е връчено съобщение по делото на сина на ответницата- О. Д., като пълнолетен член на семейството. Наведени са доводи с частната жалба че съдът неправилно е приел че е налице редовно връчване, въпреки че същото не е довело до реално узнаване от страната. Излагат се доводи, че сина на ответницата не е бил упълономощен да получава съобщения и призовки от нейно име, като същият е пропуснал да и съобщи за образуваното дело. Така поддържа се с частната жалба, че ответницата е узнала за връчените съдебни книжа от сина и, едва на 17.02.2026г., като именно от тази дата е започнал да тече едноседмичния срок по чл. 64 ал.3 от ГПК.

Излагат се правни аргументи с частната жалба, че съобразно установената съдебна практика, 1 срокът по чл. 64 ал.3 от ГПК за почва да тече от момента, в който страната е узнала или е могла да узнае за пропускането на срока, тогава когато формалното връчване не е довело до действително уведомяване. При липсва на действително връчване на съдебните книжа на ответницата, срока за искане за възстановяване на срока не може да започне да тече, тъй като това би довело до лишаване на страната от право на защита.

Оспорват се с частната жалба и доводите на съда за недопустимост на искането за възстановяване на срока, тъй като е било възможно да бъде поискано в законно установения срок неговото продължаване за извършване на пропуснатото действие- подаване на отговор на ИМ. Поддържа се, че съобразно практиката на ВКС, възможността за продължаване на срока не изключва правото на страната да иска възстановяване, когато срока вече е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства.

Поддържа се с частната жалба, че атакуваното определение на РС Благоевград е неправилно и същото води до нарушаване на правото на защита на ответницата Б. О. Д., както и на възможността и да организира адекватно и ефективно защитата си по делото. Ето защо иска се отмяната на атакуваното Определение № 432 от 25.03.2026г., постановено по гражданско дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна- Д. М. Д.- ищец по гр.д. № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, с който се оспорва частната жалба като неоснователна.

Оспорва се като неоснователно поддържаното становище с частната жалба- че връчването на съдебните книжа и призовката за насроченото съдебно заседание на сина на ответницатаО. Д. не е било редовно и не е довело до редовно узнаване за депозираната ИМ. Връчването на съобщението по делото на сина на ответницата- О. Д. е извършено при спазване на правилата на чл. 46 ал. 2 от ГПК, като съгласно чл. 46 ал. 4 от ГПК приема се че с получаването на съобщението от третото лице, съобщението е връчено на адресата. Ето защо срока по чл. 64 ал.3 от ГПК е пропуснат и правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената молба по чл. 64 ал. 3 от ГПК.

С писмения отговор на частната жалба, оспорва се и основателността на искането за възстановяване на срока за отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК. Излагат се доводи че посочените в молбата по чл. 64 ал.3 от ГПК обстоятелства, не съставляват „особени непредвидени обстоятелства“, които страната не е могла да преодолее. Тъй като липсват представени доказателства за действително непреодолими обстоятелства, то не основателно е искането за възстановяване на срока за подаване на отговор на ИМ.

Оспорва се с писмения отговор на частната жалба и твърдението наведено с частната жалба, за нарушени права на ответната страна на защита, като се излагат доводи че на страната са били редовно връчени както препис от ИМ, така и определение с доклад на съда за насрочване на открито съдебно заседание, като ответницата е имала възможността да реализира защитата си, но тя е пропуснала да стори това в законно установените срокове поради собственото си бездействие и поради това липсват основания съдът да възстанови 2 пропуснатия срок.

Предвид на изложеното иска се от съда да остави без уважение частната жалба, като недопустима и неоснователна и да потвърди Определение № 432 от 25.03.2026г., постановено по гражданско дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд в рамките на правораздавателната си компетентност, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд по гражданско дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК, депозиран от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. П., срещу Б. О. Д., ЕГН **********, от ***.

С Разпореждане № 3540/16.10.2025г. по първоинстанционното гр. дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, съдът е разпоредил препис от ИМ и книжата по делото да бъдат връчени на ответника, с възможност за депозиране на писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съобщението за разпореждането на съда, ведно с препис от ИМ и книжата към нея, са връчени на 03.11.2025г., на адреса на ответника: ***, като връчването е извършено на трето лице от същото домакинство- Р. Ж. Д.- майка на ответницата, която е подписала призовката със задължението да предаде на дъщеря си препис от ИМ и книжата към нея, както и препис от разпореждането на съда.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на ИМ не е постъпил по гр. дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, като първоинстанционният съд е постановил Определение № 25/08.01.2026г. от закрито съдебно заседание по гр. дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, с което е обявил на страните доклада си по чл. 140 от ГПК и е насрочил провеждането на открито съдебно заседание по делото, като е приел писмените доказателства представени с ИМ.

Съобщението за така постановеното определение и за насроченото открито съдебно заседание, са връчени на ответната страна на 27.01.2026г., на адреса на Б. О. Д.- ***, като връчването е извършено на трето лице- сина на ответницата- О. Д., за който връчителят е установил че лицето живее в същото домакинство и че е пълнолетен. Третото лице е подписало призовката като получател, срещу поетото задължение да предаде връченото му определение на неговата майка- Б. О. Д..

На 20.02.2026г. депозирана е по гр. дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград- молба с вх. № 4355/20.02.2026г., с правно основание чл. 64 ал. 2 от ГПК, от ответницата по делотоБ. О. Д., с искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на ИМ по реда на чл.

3

131 ал. 1 от ГПК.

Съдът с Разпореждане № 1176/25.02.2026г. от закрито съдебно заседание е дал указания на молителят по молбата- ответницата Б. О. Д., че в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, следва да представи по делото онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока, както и да представи препис от тях съобразно чл. 64 от ГПК, с препис за другата страна.

С молба с вх. № 5981/10.03.2026г., подадена от Б. О. Д., чрез пълномощника и адв. Д., представен е писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, заради който е депозирано искането за възстановяване на срока по реда на чл. 133 от ГПК.

С обжалваното Определение № 432 от 25.03.2026г., постановено по гражданско дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е приел че молбата по чл.

64 ал. 2 от ГПК е просрочена и поради това процесуално недопустима. Изложени са доводи че съобщението за образуваното дело и призовката за насроченото открито съдебно заседание по гр. дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград, са връчени редовно на сина на ответницата- О. Д., като призовката е връчена при спазване на правилата на чл. 46 ал. 2 от ГПК и със задължение да я предаде на страната по делото. Съдът е приел че след като третото лице е поело изрично задължението да предаде определението на съда на неговата майка- Б. О. Д., то след тази дата отвеницата по гр. дело № 2249/2025г. по описа на РС Благоевград е могла да научи за образуваното дело и за предявените срещу нея искове и да поиска възстановяване на пропуснатия срок за отговор на ИМ. След като молбата по чл. 64 ал.2 от ГПК е депозирана по делото на 20.02.2026г. съдът е приел че същата е просрочена, следователно нередовна и е оставил същата без разглеждане. Изложени са и допълнителни аргументи за недопустимост на молбата по чл. 64 ал2 от ГПК- не може да се разглежда искане за възстановяване на срока, след като е било възможност искане за продължаване на срока за извършване на пропуснатото процесуално действие- подаване отговор на ИМ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни доводи:

Частната жалба по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК е процесуално допустима, доколкото изхожда на лице с правен интерес- ответница по първоинстанционното дело, която твърди че е пропуснал срока по чл. 131 от ГПК за подаване на отговор на ИМ, поради „особени непредвидени обстоятелства“, които не е могла да преодолее. Същата е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт за който е предвиден инстанционен съдебен контрол.

Съгласно чл. 64 ал. 2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но в правната доктрина и в практика та на ВКС (така - определение № 707/23.07.2012г. по ч. т.д. № 501/2012г. на ВКС, II т. о. ) е прието, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, 4 които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (като напр.- природни бедствия, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната). В непротиворечивата си практика ВКС приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини-внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, които са станали причана да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока /в този смисъл определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/064212af-2aa8-4326-9e4c-b05be69a14b5