Решение № 829 от 27.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Русе, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520106356 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че на 12.08.2009 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № FL490027 между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД), в качеството на кредитор, Р. Г. Г., в качеството на кредитополучател и П. С. С. – съкредитополучател. По силата на контракта, „Юробанк И Еф Джи България" АД предоставило на кредитополучателите кредит в размер на 20 290 лв. за текущи нужди, който бил преведен по сметка на кредитополучателя Р. Г.. В чл.3, ал.1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, годишната лихва била в размер на сбора на базовия лихвен процент на „БНП“ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на БНП АД за потребителски кредити бил в размер на 12,750 %. Годишният процент на разходите по кредита бил 17.35 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, възлизала на 46373,39 лв. Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащали ежемесечно на 12-то число на месеца, като крайният срок на погасяване бил 12.08.2021 г. Ответниците се задължили да погасят задължението си общо на 144 анюитетни вноски, първите 12 от които в размер на 266,49 лв., 131 вноски в размер на 327,10 лв. и една изравнителна в размер на 325,41 лв. Всяка вноска включвала част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно 1 описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.

На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. и приложенията към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и ,,ЕОС МАТРИКС" ЕООД, задължението на кредитополучателите, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL490027 от 12.08.2009 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на чл.99 от 3ЗД длъжниците били уведомени, че от датата на получаване на уведомленията за цесия, кредитор спрямо тях по отношение описаното парично вземане е ,,ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Цесионерът и ,,Иванов и Денев - Адвокатско дружество" били упълномощени от – цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват уведомяване от името и за негова сметка. Разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник не опорочавало изпълнението. Уведомленията за цесия били изпратени на постоянния адрес на кредитополучателите, който съвпада с този, посочен в договора. Писмата се върнали в цялост, като на известията за доставка било отбелязано „Пратката не е потърсена от получателя". С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответниците получавали уведомленията, изходящи от стария кредитор, за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставали надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.

Поради непогасяване на дължимите суми „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на 3аявление до Районен съд Русе срещу кредитополучателите за издаване на 3аповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 28.05.2020 г. Претендирана била сума в размер на 3267,40 лв./падежирали вноски/, от които: главница 2612,23 лв. за вноски с настъпил падеж за периода 12.06.2015 г. - 12.01.2017 г. включително и лихва за забава - 655,17 лв. 3а сумите била издадена 3аповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1933/2020 г. по описа на РС-Русе. След подадено възражение от страна на длъжниците и съответно водено производство по реда на чл.422 ГПК, с Решение № 260359/04.11.2020 г. по гр.дело № 3461/2020 г. РС-Русе признал за установено, че ответниците дължат солидарно сумите по издадената заповед за изпълнение. ЕОС МАТРИКС ЕООД пристъпило към принудително изпълнение чрез подаване на второ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 20.09.2024 г. Претендирана била сумата от 10 094,60 лв. - дължими по Договор за потребителски кредит № FL490027/12.08.2009 г., от които: главница 8000 лв., частично от останала несъдебно претендирана главница по договора - 17 677,77 лв. и лихва за забава 2094,60 лв. По образувано ч.гр.дело № 5299/24 г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците подали възражения.

2

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Р. Г. Г. и П. С. С. дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД горните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 5299/24 г. по описа на РС-Русе. Претендират и разноските по заповедното и по настоящото производства.

Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който заявяват, че не е ясно какво е издължено по кредита. От т.нар. „приложение" към потвърждаването на цесията се четяло „дълг към 2015 г. - 23064,77 лв.“, но не ставало ясно за кой период и по кои анюитетни вноски се претендират главница и лихви. Ответниците не били надлежно уведомени и за изпадането им в забава и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В противоречие на т.18 от ТР на ОСГТК 4/2013 г. била договорената с чл.15 от Договора за банков кредит автоматична предсрочна изискуемост и ненужност от уведомление. Горното влечало последиците на изтекла погасителната давност. Правят възражение за изтекла давност на претендираните главница и лихви. Не били представени безспорни доказателства за надлежно уведомяване на ответниците за извършеното прехвърляне на вземането. В представените пълномощни липсвало изрично упълномощаване на цесионера от цедента със задълженията му по см. на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Не било налице и ,,фингирано връчване" на уведомления. Това от своя страна влечало като последица дължимостта към цесионера да се счита от момента на уведомлението с исковата молба./ чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Ответниците правят и възражение за нищожност на сключения договор за банков потребителски кредит № FI490027 от 12.08.2009 г., а в условие на евентуалност - възражение за нищожни отделни неговн клаузи като противни на закона и принципите на правото като добросъвестност, справедливост, еквивалентност на престацните, равнопоставеност в договорните правоотношения и пp. Клаузите на чл.3, чл.5, ал.2, чл.7, ал.2 от договора били в пълно противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗКИ - условията по влоговете и кредитите да се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин. Цитираните текстове на контракта внасяли значително и неоправдано несъответствие между правата и задълженията на страните, в ущърб на кредитополучателя, на банката се давало право едностранно да променя първоначалния договор в частта за цената на услугата, а кредитополучателят имал „право" само да се съобразява с тази промяна, без да има възможност да възрази по основателността и обосноваността на решението на банковия орган, определящ размера на лихви, такси и комисионни. С оглед правната характеристика на договора за банков кредит по чл. 430 от ТЗ и изискванията на чл.

58, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ се формирал изводът, че методологията, представляваща изчислителна процедура с посочване на количествените измерения и относителната тежест на всеки лихвообразуващ компонент, била елемент от същественото съдържание на кредитната сделка, което в конкретния казус липсвала.

3

Начинът на формиране на БЛП като съставна част на плаващия лихвен процент, а съответно и на самата анюитетна вноска, оставал неясен в договора, тъй като изцяло зависел от волята на кредитора. Липсвала клауза за уговорени обективни критерии, а понятието пазарни условия било твърде общо. Клаузите не били формулиран по ясен и недвусмислен начин. С чл.9 санкцията за забава в размер на законната лихва била договорена върху просрочените вноски, а те включвали главница и възнаградителни лихви, такси. Анатоцизмът бил недопустим. Отделно рискът бил прехвърлен изцяло на заемополучателите – икономически по-слабия субект в тези правоотношения. Не ставало ясно какви такси и комисионни събирала банката във всеки един момент от развитие правоотношенията между страните и към датата на падежа. Какви са критериите за изменението им /чл.5, ал.2/. Посочените клаузи били нищожни и като такива неравноправни, по см. на чл.143, вр.чл.145, вр.вр.чл.146, ал.2, вр.чл.147 от З3П.

Бланкетни и декларативни били и клаузите на чл.20 и чл.21 от договора, които не съдържали конкретно правило за поведение, което да бъде проверено за действителност. В т.нар."приложение" към потвърждението за извършено прехвърляне на вземането битувало цедирано задължение единствено на Р. Г. в посочения размер към 2015 г. Това налагало въпроса в какво качество е ангажирана солидарната отговорност на П. С. С. и основателна ли е претенцията към нея.

Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2715/25.09.2024 г. по гр.д.№ 5299/2024 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено на длъжниците Р. Г. Г. и П. С. Г. да заплатят солидарно на кредитора сумите: 8 000 лева, представляваща част от главница, цялата в размер на 17 677.77 лв., дължима по договор за кредит № FL490027/12.08.2009 г. , ведно със законната лихва от 20.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 2094,60 лева лихва за забава за периода 12.08.2021 г. - 20.09.2024 г., както и заплатена държавна такса в размер на 201.89 лева.

В срока по чл.414 ГПК длъжниците подали възражения за недължимост на сумите, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.

Не е спорно, че на 12.08.2009 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и двамата ответници е сключен Договор за потребителски кредит № FL490027/12.08.2009 г. , по силата на който Б а н к а т а предоставя на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 20 290 лева с договорен годишен лихвен процент в размер на 12 % през първата година, а за всяка следваща година годишната лихва е в размер на Базовия лихвен процент на БПБ Ад за 4 потребителски кредити за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Годишният процент на разходите е 17.35 %.

Кредитополучателите се задължили да погасят задължението на 144 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с краен срок за погасяване – 12.08.2021 г.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г.

“Юробанк България“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество възмездно вземанията по Договор за потребителски кредит № FL490027/12.08.2009г. От Приложение към Потвърждение за извършена цесия, което е неразделна част от цесионния договор, се установява, че по силата на договора за цесия вземането на “Юробанк България“ АД от ответниците, възлизащо към 31.12.2015 г. на 23064,77 лв. /от които 20 320 лв. главница, 2742.27 лв. лихви и 2,50 лв. такси и разноски/ е прехвърлено на “Еос Матрикс” ЕООД, като в качеството си на цесионер, ищецът има всички права на кредитор. На базата на изрично пълномощно от „Юробанк България” АД, ищецът е изпратил от името и за сметка на цедента уведомителни писма за цесията до ответниците. Документите са изпратени на адресите, заявени в договора за кредит, но съобщенията са върнати като непотърсени.

По ч.гр.д.№ 1933/2020 г. по описа на РС-Русе “Еос Матрикс” ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците солидарно за сумите: 2612,23 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.05.2020 г. до окончателното й изплащане и 655,17 лв. - мораторна лихва за периода 12.06.2017 г. 13.03.2020 г. С влязло в сила решение по гр.д.№ 3461/2020 г. по описа на РС-Русе предявеният установителен иск за посочените вземания е уважен изцяло.