Определение № 294 от 23.04.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 170/2024
- Вид
- Определение № 294
- Подписан
- 23.04.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294 гр. Габрово, 23.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит
България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.К. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№354/2024г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ш. Н. К. за вземането за сумата от 129,54 лева - договорно възнаграждение за периода от 20.01.2023 г. до 20.11.2023 г. и сумата от 168,37лв. - лихва за забава за периода от 21.01.2023г. до 20.11.2023 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за неравноправния характер на клауза в договора и тълкуването в съответствие с чл.143 ЗЗП. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство.
Прави се позоваване и на решение на ВКС, постановено в исково производство, както и на ТР №3/2017г. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има 1 право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ. Начислено е само върху невърната част от главницата във вноската. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.
Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №520 от 01.03.2024г. по ч.гр.д.№354/2024г. на РС-Габрово частично е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ш. Н. К. за част от претендираните вземания , включващи и претендирано вземане за сумата от 129,54 лева - договорно възнаграждение за периода от 20.01.2023 г. до 20.11.2023 г. и сумата от 168,37лв. - лихви за забава за периода от 21.01.2023г. до 20.11.2023 г. Заповедният съд е приел, че в ГПР не са включени уговорените възнаграждения за допълнителни услуги , с което кредитополучателят е въведен в заблуждение относно действителния размер на ГПР ,което обосновава нищожност на клаузите , касаещи ГПР по кредита . Мораторната лихва при недействителност на договора се дължи от датата на поканата, в случая от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 27.02.2024г., поради което искането за присъждане на лихви е прието за неоснователно.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от 129,54 лева - договорно възнаграждение за периода от 20.01.2023 г. до 20.11.2023 г. и сумата от 168,37лв. - лихва за забава за периода от 21.01.2023г. до 20.11.2023 г., е законосъобразен .
Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит ,потребителят връща само чистата стойност на кредита. Предвид на това в тази хипотеза не се дължи договорна лихва .В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“ , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. С оглед на това не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за претендираното договорно възнаграждение от 129,54 лв. за процесния период, както и за присъждане на 2 лихва за забава за период ,предхождащ подаването на заявлението по чл.410 ГПК – за сумата от 168,37лв. лихва за забава за периода от 21.01.2023г. до 20.11.2023 г.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено .
По изложените съображения , въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №520 от 01.03.2024г. по ч.гр.д.№354/2024г. на РС-Габрово в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България „ ЕООД срещу Ш. Н. К. за сумата от 129,54 лева - договорно възнаграждение за периода от 20.01.2023 г. до 20.11.2023 г. и сумата от 168,37лв. - лихва за забава за периода от 21.01.2023г. до 20.11.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3