Решение № 681 от 21.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Благоевград, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500811 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото в.гр.д.№ 811/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „***“, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, представлявана от Главен комисар Н. Н., срещу Решение № 906610/02.06.2022 г. по гр.д. № 3157/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. С., с ЕГН **********, сумата от 1 667,13 /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016г. - 29.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2019г. до окончателното погасяване на вземането. С решението в тежест на жалбоподателя са възложени и сторените от ищеца/въззиваем съдебни разноски в размер на 346,70 /триста четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на процесуалните норми. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира съдебни разноски за две инстанции съгласно списък по чл.80 ГПК.

1

В срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват и не се представляват. Въззивникът депозира писмена защита, с която релевира подробни съображения в подкрепа на жалбата.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Исковото производство пред Районен съд-Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. С. С., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Ч. срещу Главна дирекция "***" МВР, ЕИК ***, представлявана от директора Н. С. Н., обективираща осъдителна искова претенция - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 662,00 /хиляда шестстостин шестдесет и два/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за процесния период от 29.11.2016г. до 29.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. С поправена искова молба ищецът не поддържа искането за лихва за забава върху главницата.

Ищецът сочи, че през периода 29.11.2016г.- 29.11.2019г. е полагал труд като „Началник на дежурна смяна в група "Оперативен Център" при РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” — БЛАГОЕВГРАД, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "***" МВР – София и като такъв е със статут на държавен служител. Твърди, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Изтъква, че съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, а по силата на чл.178 ал.1 т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Сочи чл. 187 ал.

5 от ЗМВР, съгласно който работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Ищецът твърди, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период 29.11.2016г.- 29.11.2019г. е полагал труд през нощта /от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. С това обстоятелство обосновава теза, че в случая приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в казуса приложение намира нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, като се 2 изтъкват съображения в тази насока, че тази норма е приложима субсидиарно и към спорното правоотношение, като се разглеждат хронологично действащите до този момент Наредби от Министъра на вътрешните работи.

Според ищеца липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, счита, че следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Ищецът твърди, че през процесния период е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим :дневна, нощна и два дни почивка. В тази връзка е полагал 7 или 8 нощни смени месечно или общо 1800 /хиляда и осемстотин / часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2057/две хиляди и петдесет и седем/ часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 257/двеста петдесет и седем / часа, който работодателятнастоящ ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен.

При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,47 лв. /шест лева и четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1 662.00 /хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че в случая не са налице законовите основания за трансформиране на нощния труд в дневен и не се следва исканото от ищеца преизчисляване. Счита, че в казуса е приложима Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и не е налице празнота в нормативната уредба. При условията на евентуалност твърди, че при такова преизчисляване тези часове положен труд не се явяват извънредни, тъй като не са действително отработени и признаването им за такива води до осигурителни права и при пенсиониране, регламентирани в Кодекса за социалното осигуряване. Счита се за необосновано искането за заплащане на възнаграждение за извънреден труд от преизчисляването на положения нощен труд с коефициент. Такова би се дължало само при твърдения и доказателства за полагане на труд извън установеното работно време. А в случая ищецът не е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна. Счита за недопустимо преобразуването на нощните работни часове в дневни. Ответникът обосновава теза, че има специална уредба касаеща служителите в МВР и не следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в чл.9, ал.2 на която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и 3 нощно работно време. Твърди се, че не е налице и празнота, като се позовава на чл.187, ал.З от Закона за МВР, обн. ДВ бр.53 от 2014 г.. Сочи се, че ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и обществените отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат по реда, предвиден в специалния закон. Счита, че в рамките на тази регулирана от закона област (полагане на труд), съществува подобласт на обществените отношения (полагане на труд от служители на МВР), отличаваща се с ясна специфика, за което е допустимо установяването на различен правен режим спрямо група лица. Оспорва се наличието на основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на същия закон. Твърди, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл. 187, ал.1 от ЗМВР/, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. С посоченото обосновава становище, че в случая няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа, умножени при трансформиране с коефициент 1,143. С изложеното ответникът е обосновал искане за отхвърляне на иска като неоснователен.

В хода на съдебното дирене по реда на чл.214 от ГПК по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на предявения иск относно размера на претенцията като същият се счита предявен за сумата от 1 667,13 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни /съдебно-счетоводна експертиза/ доказателства, районният съд е уважил изцяло предявения иск.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в процесния период 29.11.2016г. – 29.11.2019г. ищецът е служител в Районна служба „*** – Благоевград“ и е полагал труд като „Началник на дежурна смяна в група "Оперативен Център" при РДПБЗН - Благоевград.

Съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, необорена от останалите доказателства по делото се установява на какви смени е работил ищецът, колко са действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.

Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и следващите върху него се мораторни лихви.

Събраните по делото доказателствени средства безпротиворечиво установяват релевантните факти от предмета на доказване в процеса.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.