Определение № 200 от 25.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600216 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура- Пазарджик за отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурорът и на основание чл.249, ал.3 НПК го протестира. В протеста релевира съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248, ал. 1, т.

3 НПК. Иска определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Уведомени за постъпилия протест, подсъдимите и защитниците им не са изразили становище по основателността му.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, за да се произнесе взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

1

В разпоредителното заседание, проведено на 12.04.2023г., съдът е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Изложил е съображения, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва необходимата конкретика относно фактите, които обвинението да доказва и срещу които подсъдимият М. А. Е. да се брани. Този извод е съответен на съдържанието на обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство.

Той се споделя и от настоящия съд, който констатира и неотчетени от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от съда и повеляващи на самостоятелно основание връщането на производството в досъдебната му фаза.

І. Относно констатираните обвинителния акт. от

ОС-Пазарджик недостатъци на

1. По наведените в протеста оплаквания настоящият състав на съда приема следното:

Изводите на контролирания съд са правилни и намират опора в делото.

Прочитът на обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство действително формира извод за противоречие и в обстоятелствената част на обвинението, и в диспозитива на ОА. За подсъдимия М. Е. се твърди по различен начин едно и също, неправомерно според прокурора действие, което е в причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. От една страна се сочи нарушението му при осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност по чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за безопасност на труда в горите да е реализирано в разрез с изискванията за сеч и първична обработка на дървени материали, като същевременно се твърди то да е извършено в нарушение на изискванията при осъществяване на дейност за механизирано извличане на дървета със самоходна техника. Несподеляемо е възражението в протеста, че обвинителната теза е ясна, тъй като на стр. 9 от ОА, аб. 3 и при възпроизведеното съдържание на заключението на изготвената техническа експертиза (стр. 5 от ОА) е изложено, че механизираното извличане на дървета е част от първичната им обработка. Видно е от съдържанието на обсъждания процесуален документ, че на стр. 9, абз. 2-4, са изложени правните съображения на прокурора за деятелността на другия подсъдим по 2 делото- М. Е.. Сходството в имената на двамата подсъдими не води до извод, че описаното за единия от тях, действащ при условията на независимо съпричинителство, е съотносима или не към деятелността и на втория.

Правните изводи на прокурора досежно подс. М. Е. са изложени на стр. 10 и 11 от ОА и там не е посочено защо държавният обвинител счита, че действията на този подсъдим са част от визираната в обсъжданата от прокурора норма „сеч и първична обработка на дървени материали“.

Позоваването от изготвилия протеста прокурор на експертното заключение, вкл. чрез препращане към стр. 5 от ОА, е и некоректно, и негодно да обезпечи изискването за непротиворечиво изложение на запълващите бланкетната норма на чл. 123 от НК специални правила за поведение, относими към обективната и субективна съставомерност на деянието. Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени по непротиворечив и обезпечаващ правото на защита на подсъдимия М. Е. начин фактите. Тази фактологична празнина не може да бъде запълнена с цитираното в обвинителния акт и в протеста заключение изготвената АТЕ.

Експертизата е един от доказателствените способи по НПК, посредством който се изясняват обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания, а заключението на вещите лица е доказателствен източник за тези обстоятелства. Същото обаче не е задължително за органите на съда и на досъдебното производство и подлежи на внимателен анализ и преценка.

Прокурорът е органът, който в хода на досъдебното производство следва да прецени дали и доколко експертното заключение е относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват посредством това заключение.

2.Правилно са констатирани противоречия в ОА относно възведеното обвинение за нарушение на чл. 196, ал. 1 от Правилника за безопасност на труда в горите, тъй като в обстоятелствената част се твърди то да е реализирано от подс. М. А. Е., а в дзиспозитива- от другия подсъдим М. И. Е..

Неправилно, чрез смислово тълкуване от съда на обвинителната теза от стр. 7 на ОА, е прието това нарушение да се дължи на отстранима очевидна фактическа грешка. Не е налице такава. Прочитът на обвинителния акт сочи прокурорът да не е заявил нарушението да е реализирано от подс. Е., напротив- твърди то да е реализирано от подс. Е.. В обсъжданите от съда абзац 2-ри и абзац 4-ти от стр.7-ма изрично е отразено, че според съставителя 3 на ОА нарушението е реализирано от подс. Е.. Направеният от съда извод, че „е ясно, че прокурорът е имал предвид, че не обв. М. А. Е. е нарушил още и разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от Правилника, а обв. М. И. Е.“ е в непреодолимо противоречие със съдържанието на обвинителния акт. Т.е. налице е противоречие в обвинителната теза и относно това нарушение, което ограничава правото на защита и на двамата подсъдими и е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство.

ІІ. Налице са и други, неконстатирани от първостепенния съд, но налични съществени нарушения на процесуалните правила, идентични с обсъдените по- горе, които подлежат на отстраняване след връщане на делото в предходната процесуална фаза.

Това е третото произнасяне на АС-Пловдив по реда на чл. 345 вр. с чл.

249 ал. 3 от НПК. Двукратно ОС-Пазарджик е констатирал негодност на обвинителния акт да изпълни основното си предназначение, недостатъци на постановленията за привличане на обвиняем, постановявал е определения за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

По постъпили протести двукратно потвърдително се е произнасял и АСПловдив, споделяйки становището на първоинстанционния съд за негодност на обвинителния акт да изпълни основното си предназначение.

1 . Сравнителният прочит на обвинителния акт, по който е образувано настоящето производство с предходните два, сочи прокурорът с незначителни промени, неизпълняващи в пълен обем вече дадените му указания, да е сезирал отново съда с обвинителен акт, неспособен да очертае непротиворечиво рамките на процеса досежно фактите и правото, при което правото на защита на страните в съдебното производство не е обезпечено.

И в настоящия обвинителен акт не е изложена липсващата фактология, обсъждана в Определение № 459/06.12.2022 г. по ВЧНД № 496 на АСПловдив- кога и как е станало възлагането от подс. Е. на подс. Е. на работата с влекача, което според обвинението е нарушение на нормативно вменени му задължения, стоящо в причинно- следствена връзка със съставомерния резултат.

2. Следва да се констатира липсващо заявяване на факти, от които да се изведе в какво конкретно качество се твърди подс. М. Е. да е извършил престъплението. На стр. 1-2 от ОА се сочи най- общо виновното му 4 поведение да е обусловено от три различни негови качества: 1.

Упълномощаването му от собственика на „*“ ЕООД да осъществява дейността на дружеството, което е имало правото да извършва дърводобив на инкриминираното място; 2. Възложеното му със заповед от управителя на това дружество да изпълнява също и длъжността „безопасност и здраве при работа“; 3. Качеството му на едноличен собственик и управител на „*“ ЕООД, в трудово правоотношение с което към инкриминирания момент са били както подс. М. Е., така и пострадалият А. Е.. Никъде в обвинителния акт не е посочено в кое от трите качества той е бил нормативно задълженото лице, спрямо което е съществувало съответното безусловно правило за поведение, неизпълнението на което е поставило началото на причинноследствения процес, при който е причинен съставомерният резултат.

Последователно е виждането на съдебната практика, че субекти на престъплението по чл. 123 от НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираната дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по нейната организация, ръководство и контрол за правилно и безаварийно изпълнение. За съставомерността на деянието се изисква да е налице пряка непрекъсната причинна връзка между нарушението на конкретното нормативно установено правило и настъпилия противоправен резултат. На подс. Е. е вменено немарливо изпълнение на задължения от организационен и контролен характер при осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Обезпечаването на реализирането на правото му на защита изисква коректно открояване на вменените на дееца задължения, които той е пренебрегнал, вкл. и от какво негово субективно качество се извличат, яснота за спецификата на дейността и правната й регламентация, причинната връзка между неизпълнените от нормативно определения субект задължения с настъпилия резултат, за което надлежно фактическо описание в обсъждания ОА липсва.

Обвинението е единство от факти и право. Съдържанието на обвинителния акт, поставил начало на настоящето съдебно производство, не позволява на предадените на съд две лица да научат в какво се обвиняват и да организират защитата си, понеже не съдържа изискуемите фактически данни за индивидуализиране на деянието на всяко от тях . Съдебната практика е последователна и константна по отношение на изискванията към обвинителния акт, за да изпълни той процесуалната си функция - да определи 5 предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както и за да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението и да организира защитата си. В обстоятелствената част на обвинението прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Отнесено към нормата на чл. 123 от НК, изискването за установяване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от състава на престъплението, както и посочването им в обвинителния акт касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение на правилата за осъществяване на конкретната правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е поставено началото на съдебното производство по настоящето дело формира извод, че съдържанието му не покрива изискванията по чл. 246, ал.

2 от НПК и не удовлетворява посочените в ТР №2/2002г г. на ВКС критерии.

Вече обсъдената в р. І т. 1 техника на изготвяне на обвинителния актзначими за обвинението факти се съдържат само във възпроизведеното заключение на изготвената АТЕ, което не е и не може да е бъде част от дължимата фактология в съдържанието на обвинението. Ако прокурорът възприема заключението изцяло или в отделни негови части, следва да го заяви като фактическо описание на деятелността, за която всеки един от подсъдимите е предаден на съд.