Решение № 15487 от 04.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15487 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110129764 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІІ "Особени искови производства", глава двадесет и девета „Съдебна делба“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Делбеното производство е в своята втора фаза – по извършване на делбата.

С Решение № 13611/09.07.2024 г., постановено по настоящото дело и влязло в законна сила на 07.08.2024 г., е допусната делба между страните на следните недвижими имоти, както следва:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между В. С. Т., ЕГН:

**********, И. А. М., ЕГН: ********** и Н. Г. М., ЕГН: ********** на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно Скица № 15-1372419, издадена от АГКК; находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК; Последно изменение е от: 07.01.2021г.; Адрес на имота: гр.София, район „Витоша“; площ: 3443 (три хиляди четиристотин четиридесет и три) кв.м.; Трайно предназначение на територията:

Урбанизирана; Начин на трайно ползване: За друг вид застрояване; Предишен индетификатор: Няма; Номер по предходен план: 2626 , квартал 22 Б (двадесет и две буква „Б“), парцел: ХХХVIII, XXXIX (двадесет и осми, двадесет и девети); Съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, представляващ по документ за собственост Поземлен имот 2626 от кад.лист 701, по плана на 1 гр.София, Р-н „Витоша“, планоснимачен район в.з. “Драгалевци“ – 1-ва част – Ботаническа градина (VII4), находящ се в гр.София, Район „Витоша“, в.з.“Драгалевци“, местността „Герено“, с площ от 3450 кв.м. съгласно доказателствен нотариален акт, а съгласно скица с площ от 3443 кв.м., при съседи: имот с планоснимачен номер 1204, имот с планоснимачен номер 1882, имот с планоснимачен номер 972, имот с планоснимачен номер 125, имот с планоснимачен номер 1250, имот с планоснимачен номер 1275., ПРИ КВОТИ:

2/4 идеални части за В. С. Т., ЕГН: **********;

¼ идеална част за И. А. М., ЕГН: **********;

¼ идеална част за Н. Г. М., ЕГН: **********.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и закона, и в светлината на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

В хода на производството по извършване на делбата са събрани следните относими и допустими доказателствени източници, които съдът цени поотделно и в съвкупност, за да изгради изводите си по правото.

Прието е от съда като неоспорено от страните заключение по съдебнотехническа експертиза от 06.01.2025 г., изготвено от вещото лице инж. Т..

След като е обсъдил относимите фактори за оценка, в своята заключителна част вещото лице сочи следните констатации. Първо - процесният Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Витоша“, в.з. „Драгалевци“, м. „Герено“ може да се раздели на 3 отделни дяла, всеки от които да получи еднакви възможности за реално застрояване и със съответните параметри на РЗП. Всяка отделна част изпълнява и изискванията за минимална площ от 240 кв.м. и лице към задънена улица с минимална дължина от 11,20 кв.м. Разделянето на площите е на база графичните данни за парцела в кадастралните регистри. Вещото лице е отбелязал също, че за точното разпределение е необходимо изготвянето на проект по част „Геодезия“ с подробни точки и координати на границите, подобно на представения по делото проект. Според изчисленията на експерта пазарната цена на поземления имот е 1 125 517 лева. Определена е и стойността на всеки от трите дяла, предложени от експерта. Дял първи - с пазарна стойност от 562 795 лева; Дял втори - 281 379 лева и Дял трети - с пазарна стойност от 281 379 лева.

В хода на проведеното на 13.02.2025 г. открито съдебно заседание е допусната допълнителна задача към експерта, комуто е възложено да изследва вариант за поделяемост на процесния имот /освен първоначалния и вече предложен такъв/, който да отговаря на изискванията на ЗУТ, на дяловете на съделителите и да съобрази евентуално приложение на отчуждителната процедура по прилагане на плана за улична регулация.

По делото е изготвено и допълнително заключение по съдебнотехническа експертиза от инж. Т. от 10.03.2025 г., видно от което се предлагат три варианта за поделяне на процесния имот, с обособяване на три отделни дяла, които да бъдат поставени в собственост на всеки от тримата съделители, 2 направено е разграничение преди и след регулация.

С определение, инкорпорирано в съдебния протокол от 31.03.2025 г., съдът е инициирал процедура по чл. 201 от ЗУТ - за изискване на становище от главния архитект на Столична Община, район „Витоша“, с оглед приетите по делото основно и допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза. Получен е отговор с писмо от 30.08.2025 г., че най-подходящ вариант за разделяне на имот е предложеният от вещото лице под номер 2.

В проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание страните са заявили обща воля, че вариант номер 2 не удовлетворя в пълнота интересите им, с оглед наличието на друг собствен на съделителя М. имот, като при това разделение е налице разлика /разстояние/ между имотите на последния. Това и други обстоятелства, е провокирало страните да предложат на съда друг вариант за подялба, във връзка с което е допуснато и второ допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза.

Част от доказателствената съвкупност е депозираното на 27.10.2025 г. допълнително /второ/ заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Т., който сочи, че технически е възможно разделянето на имота да се направи като ¼ част от делбения имот се присъедини към съседния Поземлен имот с идентификатор ***.

Конкретно - могат да се обособят три отделни дяла /преди регулация/: Дял 1 в полза на Н. М., заключен в контура, свързващ точките 6, 7, 8 и 9 с площ от 860,75 кв.м. без лице към улица и с възможност за присъединяване към имот с идентификатор ***, собственост също на Н. М., като пазарната стойност на Дял 1 е в размер на 281 379 лева; Дял 2 в полза на И. М. , заключен в контура, свързващ точките 4, 5, 6 и 9 с площ от 860,75 кв.м. с лице към улица 27,85 метра, с пазарна стойност в размер на 281 379 лева; Дял 3 в полза на В. Т., заключен в контура, свързващ точки 1, 2, 3, 4, 9 и 8 с площ от 1 721,50 кв.м. с лице към улица 27,85 метра, с пазарна стойност в размер на 562 759. Вещото лице предлага и вариант след нанасяне на уличната регулация: Дял 1 в полза на Н. М. , заключен в контура, свързващ точките 6, 7, 8 и 9 с площ от 785,50 кв.м. без лице към улица и с възможност за присъединяване към имот с идентификатор ***, собственост също на Н. М., като пазарната стойност на Дял 1 е в размер на 281 379 лева; Дял 2 в полза на И. М., заключен в контура, свързващ точките 4, 5, 6 и 9 с площ от 785,50 кв.м. с лице към улица 27,85 метра, с пазарна стойност в размер на 281 379 лева; Дял 3 в полза на В. Т., заключен в контура, свързващ точки 1, 2, 3, 4, 9 и 8 с площ от 1 571 кв.м. с лице към улица 27,85 метра, с пазарна стойност в размер на 562 759. Заключението е прието без възражения от страните и съда в хода на проведеното на 06.11.2025 г. открито съдебно заседание.

С молба с вх. номер 103614/01.04.2026 г. ищецът Т. чрез адв. Ц. е представил мотивирано предложение за подробен устройствен план изменение на плана за регулация /ПУП-ИПР/ относно процесния имот и във връзка с приетото на 06.11.2025 г. допълнително заключение по съдебнотехническата експертиза. С писмо с вх. номер 1378733/30.04.2026 г. Столична Община, район „Витоша“ е посочила, че предложението отговаря на изисванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.

За одобрение на проекта за изменение на ПУП – изменение на плана за 3 регулация, изработен от „ГЕО МОБАЙЛ“ ООД, входиран в Столична Община от ищцовия съделител е издадена Заповед РВТ26-РА50-90/06.07.2026 г., на основание чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и чл. 19 от ЗУТ. В посочения документ е посочено, че изменението на плана ще се приложи след влизане в сила на съдебното решение, а заповедта влиза в сила с издаването й, сиреч административното производство е приключило. Неразделна част от Заповедта е и обяснителната записка за проекта за изменение, както и самият одобрен ПУП-ИПР.

Други относими и допустими доказателства не са събрани пред първоинстанционния съд в хода на производството по извършване на съдебната делба. Следва да се пристъпи към анализ и оценка на същите, в резултат на което да бъдат формулирани и изводите по същество на спора.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и закона, и в светлината на чл. 235 от ГПК, намира от правна страна следното:

По извършването на делбата.

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота като публична продан.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая делбата следва да бъде извършена по реда на реда на чл. 353 ГПК. Съгласно цитираната процесуалноправна разпоредба „съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно“.

В т. 5 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС е застъпено становището, че „тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 /353/ ГПК е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може да се получи така, че съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял. Тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий“.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая тегленето на жребий е невъзможно, доколкото на първо място допуснатият до делба имот е един, а дяловете на тримата съделители се различават съществено по площ и стойност. Частите на съделителите са различни, доколкото ищецът притежава 4

2/4 идеални части, двамата ответници - по ¼ идеална част.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, изцяло споделяна и от настоящия съдебен състав, при възможност за обособяване на реални дялове от допуснатия до делба имот, при което съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, изнасянето на имота на публична е неподходящо. В този смисъл решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на І ГО на ВКС; решение № 39/19.04.2016 г. по гр. д. № 4051/2015 г. на Първо ГО на ВКС и др., в които е прието, че основният принцип, че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. В решение № 60/26.07.10 г. по гр. д. № 534/09 г. на ВКС, І ГО, е прието, че нормата на чл. 69 ЗН следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми – на обособените дялове от тях. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са помалко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране на способа за извършване на делбата – разпределение по чл. 353 ГПК или жребие. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни (в същия дух е и Определение № 110 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4098/2019 г., I г. о., ГК).