Решение № 260008 от 11.09.2020, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260008, 11 септември 2020 г. , град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА

БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор………, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 37 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от В.З.Г. против протокол № 65008 за размера и категоризациите н земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне на село Катунище от 20.08.2019г, решение № 68008 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Катунище от 20.08.2019г. и уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ с изх. № ОБ-ОБ-1/27.08.2019г., всички на ОбСЗ Котел.

Жалбоподателката твърди, че посочените три акта ѝ били връчени и ги обжалва с твърдения за нищожност, недопустимост, необоснованост, неправилност и незаконосъобразност, постановени при нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила.

Твърди се липса на компетентност за постановяването им, неспазване на установената форма, нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Нищожността произтичала от следното : Обжалваните актове били предхождани от други позитивни за жалбоподателката решения. Не било съобразено решение от 23.08.2014г., постановено по гражданско дело № 251/2012г. на РС Котел., с което било признато за установено по отношение на ОбСЗ Котел и Община Котел, че наследниците на М. З.Г. са собственици на два земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище – нива от 2.000 дка, IV кат, находяща се в местността Юрта, съставляваща имот № 046048; нива от 0.900 дка, IХ кат, находяща се в местността Сланинков ръд. Със същото решение било отменено решение по чл.18ж, ал.2 по заявление с вх. № 3413/25.05.1992г. и решение № 42008/08.04.1998г., двете на ОбСЗ Котел. Съдът бил коментирал в мотивите си, че имотът в местността Сланинков ръд не попадал в хипотезата на §4, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ уреждала правата на ползвателите. Нито наследодателят, нито правоприемниците му имали качеството на ползватели.

В съдебно заседание оспорващата В.Г. се явява лично и се представлява от адв. М.Вот АК Добрич, която поддържа жалбата. Претендира присъждане направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването ОбСЗ Котел не изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата се оспорва в писмено становище.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Реституционната процедура е започнала по заявление, подадено на 22.04.1992г. от Ваня З.Г. – като наследник на Мария З.Г., за възстановяване на собствеността върху два земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище – нива от 2.200 дка, I кат, в местността Юрта, и нива от 0.900 дка, III кат, в местността Сланинков ръд.

Към заявлението е приложено удостоверение, издадено на 22.04.1992г. от Кметство село Катунище, въз основа на емлячния регистър, че на името на М. Г. са записани двата земеделски имота, описани в предходния пункт. Приложено е удостоверение за наследниците на М. Г., починала на 17.04.1935г., както и на сина ѝ З. Г., починал през 1967г., наследници на когото са двете му дъщери - настоящата жалбоподателка В.З.Г., и В. З.Г., последната починала н 05.05.2009г. и оставила за наследник една дъщеря – К. С. С..

По заявлението е образувана преписка № 3413/25.05.1992г на ОбСЗ Котел (тогава Поземлена комисия Котел).

Приложена е извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.2 (от ППЗСПЗЗ), взето по протокол № 30008/18.02.1993г., с което като „признати” са посочени две ниви : едната от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, другата от 0.900 дка, IХ кат, в местността Сланинков ръд.

Приложена е извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.2 (от ППЗСПЗЗ), взето по протокол № 38008/07.01.1998г., с което нивата от 0.900 дка в местността Сланинков ръд е отнесена в графата „непризнати”. Като мотиви е изложеното следното : непризнатите имоти са на основание §4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С протокол №

38008/07.01.1998г. ПК Котел е взела решение, с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на нива от 2.200 дка в местността Юрта – при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ. Постановен е отделен диспозитив, с който е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нивата от 0.900 дка в местността Сланинков ръд. Посочени са същите мотиви.

С решение № 42008/08.04.1998г. е възстановено правото на собственост на М. З. Г. с план за земеразделяне на нива от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, имот № 046048, и е постановено, че заверената скица на имота представлява неразделна част от него.

Към преписката е приложен протокол № 44008/15.04.1999г. за въвод във владение на имотите, описани в решение № 44008/22.07.1998г., което обаче липсва в преписката.

С решение №

118/16.10.2013г., постановено по гражданско дело № 251/2012г. на РС Котел, е „признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на Община Котел и ОбСЗ Котел, че наследниците на М. З.Г.,*** (В.З.Г. и В. З.Г.) са собственици на два земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище, община Котел, а именно нива в местността Юрта, площ 2.200 дка, IV кат, съставляваща имот № 046048, при граници и съседи : имоти с №№ 000285, 046049, 300005, 046051, и нива в местността Сланинков ръд с площ 0.900 дка, IХ кат. Отменя решение по чл.18ж, ал.2 по заявление с вх. № 3413/25.05.1992г. и решение № 42008/08.04.1998г, като неоснователни и незаконосъобразни.” Решението е влязло в сила на 07.11.2013г.

С протокол №

65008/20.08.2019г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява с план за земеразделяне, е взето решение, с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху нива от 2.200 дка в местността Юрта, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ; отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 0.900 дка в местността Сланинков ръд – на основание съдебно решение № 118/16.10.2013г. на РС Котел ОСЗ Котел отменя решение с протокол № 38008/07.01.1998г. Имотът от 0.900 дка в местността Сланинков ръд е с признато право на собственост, но не може да се възстанови с плана за земеразделяне, поради това, че попада в разпоредбите на §4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Същия ден е постановено решение № 68008/20.08.2019г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне, върху нивата от 2.200 дка в местността Юрта, ПИ № *** по кадастралната карта за землището на село Катунище.

На 27.08.2019г. до

Ваня З.Г. е изпратено уведомление № ОБ-ОБ-1, в което заявителката е уведомена за съдържанието на протоколно решение № 65008/20.08.2019г.

Съобщенията са били изпращани на два пъти с препоръчани писма с обратна разписка, но са връщани неполучени (както вече се посочи по-горе, В. Г. е починала през 2009г.). Връчено е на 17.01.2020 г. на жалбоподателката В.Г..

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу четири акта (в решението № 38008/07.01.1998г. са обективирани два отделни акта), за всеки от които съдът дължи извършване на проверка както за допустимостта на жалбата, така и за законосъобразността на оспорените актове.

Производството в частта му, в която се оспорва уведомителното писмо с изх. № ОБ-ОБ-1/27.08.2019г., е недопустимо и следва да се прекрати. В уведомителното писмо е пресъздаден текста на протоколно решение № 65008/20.08.2019г. , което също е предмет на съдебен контрол по настоящото дело. Вярно е, че наименованието на един административен акт не е водещо и не предопределя естеството, характеристиката и правните му последици, тъй като следва да се изхожда от неговото съдържание и правните му последици. Прочитът на съдържанието на уведомителното писмо налага извод, че то има уведомителен, информационен характер и не представлява решение по чл.14 от ЗСПЗЗ (което е обективирано в друг документ), следователно не може да се приеме, че писмото има характер на решение по чл.14 от ЗСПЗЗ, за да е обект на съдебен контрол по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Обратното би означавало осъществяване на съдебен контрол върху един и същ индивидуален административен акт, който е обективиран по два различни начина в два отделни документа. Относно правното естество на уведомителното писмо е налице произнасяне с определение № 5557 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2015 г., 5-членен с-в.

Решението, взето по протокол № 65008/20.08.2019г., с което е отказано възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 0.900 дка в местността Сланинков ръд следва да бъде отменено като нищожно поради пълна неразбираемост на волята на административния орган.

Изискванията за действителност на административните актове са: актът да е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта, която преследва законът.

Неспазването на някое от тези изисквания води до недействителност на административния акт.

Съответно на посочените изисквания, пороците на недействителните административни актове могат да бъдат: липса на компетентност, неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и превратното упражняване на власт.

До такива пороци обаче водят само съществените нарушения на изискванията за валидност, които дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административния орган (ТР № 2 от 14.05. 1991 г. на ВС по гр. д. № 2/91 г., ОСГК ).

Всяко изключително тежко нарушение на посочените изисквания може да има за последица нищожност на административния акт.

Необходимо е обаче нарушението да е било толкова тежко, че да е довело до пълна невъзможност да бъде формирана и валидно изразена волята на административния орган, като настоящият случай разкрива точно такава специфика.

В мотивната част на протокола е посочено, че се отменя решение по протокол № 38008/07.01.1998г.; имотът в местн. Сланинков ръд бил с признато право на собственост, но не можело да бъде възстановен с план за земеразделяне, поради това, че попадал в разпоредбите на §4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче липсва т.5. Има ал.5, която урежда правото на ползвателя да придобие собствеността върху земята, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, по цени, определени от МС в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Абсолютно невъзможно е да се разбере какво се има предвид в това изречение, повтаряно многократно в решенията на ответната ОбСЗ – дали праводателя на жалбоподателката е било предоставено правото на ползване върху посочената земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет или пък имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който случай собствеността се възстановява по реда на чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Доколкото обаче е неразбираемо какви са мотивите на административния орган, е безпредметно в настоящото решение да се описва как следва да се процедира в първия и как във втория случай.

Жалбите срещу решение, взето по протокол № 65008/20.08.2019г. по реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, и жалбата срещу решение № 68008/20.08.2019г., взето по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ, досежно нива от 2.200 дка в местността Юрта, ще бъдат разгледани общо. Жалбата срещу решение № 68008/20.08.2019г. е допустима, предвид разпоредбата на чл.26, ал.14 от ППЗСПЗЗ, съобразно която решения, вкл. и издадените на основание чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (съответно чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ), подлежат на обжалване по реда на чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.