Определение № 1049 от 29.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. Перник, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500203 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 6517/07.08.2026 г. от адвокат К. Б., в качеството й на пълномощник на С. Д. С., с която моли на основание чл.248 от ГПК решение № 253 от 02.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 203 по описа за 2026 г. на Окръжен съд – Перник, да бъде допълнено в частта за разноските. Сочи, че с оглед изхода на делото на С. С. следва да бъдат присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

Моли се съда да се допълни въззивното решение в частта относно разноските, като бъдат присъдени на жалбоподателя разноски пред първата инстанция в размер на 766,74 евро, както и разноски в размер на 511,29 евро разноски пред въззивния съд.

В указания от съда едноседмичен срок насрещната страна Д. А. Г., чрез адв. Д.

К., е депозирала становище /наименувано отговор/ по подадената молба. На първо място за недопустима се сочи молбата в частта й, с която е направено искане за присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Допълва, че от страна на процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на разноски, но същият не е представил списък по чл.80 от ГПК пред районния съд. По отношение на претендираните пред въззивната инстанция разноски, се излага становище, че молбата е неоснователна, тъй като правилно съдът е постановил в решението си, че с оглед изхода на спора разноски не се дължат. Допълва, че макар 1 пред настоящия съд да е представен списък по чл.80 от ГПК, то не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан начина на плащане. В продължение сочи, че претендирания размер е прекомерен съобразно сложността на спора и проведения брой заседания. По изложените аргументи моли съда да приеме, че молбата за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските е недопустима досежно искането за присъждане на разноски пред първата инстанция и неоснователна в частта за разноски пред въззивния съд. Алтернативно, ако съдът приеме молбата за допустима, е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Окръжен съд - Перник, в настоящия му състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението, съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като е подадена в предоставения едномесечен срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата по чл.248 ГПК за частично основателна.

Съгласно разпоредбата по чл.248 от ГПК компетентен да се произнесе по молбата в частта за разноските е съда, който го е постановил, поради което настоящия съдебен състав се явява компетентния съд за разглеждане на депозираната молба, тъй като, законодателят е предвидил в случаите, когато страната не е доволна от съдебното решение/определение или съдът не се е произнесъл по направеното искане в частта за разноските, възможността същата да подаде молба до съда, който е постановил решението, с искане да го измени, а не да обжалва решението пред по-горния по степен съд, което е констатирала и въззивната инстанция, поради което така направеното от ищеца искане се явява допустимо.

Следва да се отбележи, че страните по дела, чиито предмет е делба на имуществената общност, чието прекратяване се иска, имат двояко процесуално качество. Особеното в тези случи е, че съделителите, които не отричат допустимостта на съдебната делба, имат качеството едновременно на ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на другите съделители. В конкретния случай ответникът в производството пред първата инстанция е оспорил частично предявения от Д. Г. иск. С. С. е изразил становище в производството пред районния съд, че дворното място не подлежи на делба. Изложил е твърдения, че е единствен собственик на втория етаж от сградата и част от общите помещения, както и, че до делба следва да бъде допуснат единствено първия етаж от сградата близнак.

По тези дела, всеки съделител понася такава част от разноските, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. При отхвърляне на иска и недопускане на делбата, отговорността за разноските се урежда от общите 2 правила.

Въззивният съд, макар в мотивната част на решението да е отбелязал, че с оглед изхода на делото разноски не се дължат, то при повторен преглед на съдържащите се по делото материали се установява, че пред настоящия съд от страна на С. С. по делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл.80 от ГПК, доказващи сторените от същия разноски в размер на 524,07 евро. Освен това в производството пред районния съд е представен договор за правна помощ и съдействие, видно от който С. С. е направил разноски за адвокат в размер на 1500 лева /равностойност на 766,94 евро/. Пропускът на съда е довел до липса на произнасяне относно разноските сторени от С. пред двете инстанции, поради което решението следва да бъде допълнено в тази му част.

За пълнота следва да се отбележи, че на практика с депозираната молба, в частта досежно разноските пред първата инстанция, се прави искане за допълване на решение. Съгласно установената съдебна практика, липсата на списък за разноски по чл.80 от ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях /т. 8 от ТР 6/2012 г. от 6 ноември 2013 год. на ВКС/. В тази връзка, за неоснователни съдът намира изложените в становището по молбата твърдения, че същата в тази й част е недопустима. В случая, в постановеното от Районен съд – Перник решение изобщо липсва произнасяне относно разноските по делото.

С въззивното решение, Окръжен съд – Перник е отменил решение № 1023/10.11.25 г. по гр.д. № 6683/24 г. на Районен съд Перник в частта му с която е допуснат до делба СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ ОТ МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - БЛИЗНАК, построена в лицевата част на парцела откъм улицата, със застроена площ на частта от 64 кв.м, състояща се от сутерен, два жилищни етажа и таван, като всеки от етажите се състои от две стаи, кухня с ниша, баня с тоалетна и коридор, с вътрешно стълбище, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм северната страна на поземления имот, като вместо това е постановил, че отхвърля така предявения иск за делба на гореописания имот - жилищна сграда. Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд – Перник в останалата му част.

По делото са представени писмени доказателства относно реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, а именно договор за правна защита и съдействие от 10.12.2025 г., които имат силата на разписки относно отразеното плащане на адвокатския хонорар. Представен по делото е и списък на разноските по чл.80 от ГПК, от който е видно, че сторените от С. С. разноски са в размер на 524,07 евро.

Представен и в кориците на делото пред районния съд се съдържа договор за правна 3 защита и съдействие от 31.01.2025 г., който, както бе отбелязано по-горе има силата на разписки относно отразеното плащане на адвокатския хонорар. От същия става ясно, че ответникът е сторил разноски за адвокат пред районния съд в размер на 1500 лева, равностойност на 766,94 евро. С отговора на депозираната молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от Д. Г..

Въз основа на изложените до тук мотиви досежно двояката роля на страните по този тип дела, както и предвид факта, че С. С. е изразил становище, с което признава частично за основателен предявеният иск за делба /що се отнася до делба на първия етаж от недвижимия имот/, то в полза на същия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 1/2 от претендираните такива пред двете съдебни инстанции.

Окръжен съд – Перник намери, че в полза на С. С. следва да бъде присъдена сума в размер на 383,47 евро, представляващи разноски за адвокат в производството пред първата инстанция, както и сума в размер на 262,04 евро, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, включително за адвокат.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, решение № 253 от 02.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 203 по описа за 2026 г. на Окръжен съд – Перник, в частта му за разноските както следва:

ОСЪЖДА Д. А. Г. с адрес ***, ЕГН: **********, да заплати на С. Д. С. с адрес ***, ЕГН: **********, сумата от 383,47 евро, представляващи разноски за адвокат в производството пред Районен съд - Перник, както и сума в размер на 262,04 евро, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, включително за адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4