Решение № 3586 от 30.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Антоанета А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

15566 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от С.И. Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ивайло Мадамджиев от ВАК срещу В.С.И., ЕГН: ********** и И.В.И., ЕГН ********** с правно основание чл.108 от ГПК, за предаване владението на реална част, след допуснато от съда изменение, с площ от 93 квадратни метра от недвижим имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и регистри на гр.Варна, при граници на реалната част: север - имот с идентификатор №***, запад - имот с идентификатор №***, юг-имот с идентификатор №*** и изток - имот с идентификатор №***, повдигната в цвят на скица на л. 38 от делото. Ищцата твърди, че собствеността е придобила по силата на дарение обективирано в

Нотариален акт № 45,том ХVІ,д.№ 5318/1988г. на нотариус при ВРС и съдебна спогодба по гр.д. № 318/1989г. на ВРС.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по ККР на гр.Варна. Излага, че не живее в гр.Варна и посещава рядко града. Твърди, че собствеността върху имота е придобила чрез дарение и съдебна спогодба. Излага, че при посещение на имота през лятото на 2018г., установила, че реална част от него с площ от 72 кв.м., осигуряваща вход и достъп до мястото, е завзета от съседа от север В.И., собственик на поземлен имот № ***, който поставил ограда. Сочи, че същият е в брак с ответницата И.В.И..

Ищцата счита, че завладяването е противоправно, поради което предявява претенцията си. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Представя писмени бележки.

Ответниците оспорват иска. Ответниците твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба от 19.11.2003 г. са собственици на недвижим имот представляващ по нотариален акт ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Варна, жк Изгрев, с площ от 715 кв.м., представляващо ПИ 1875, кв. 111, заедно с построените в него СГРАДА и НАВЕС, подобрения и насаждения, с идентификатор *** от СГКК - гр. Варна, обективиран в Нотариален акт № 6, том III, per. № 1114 6, дело №

406/19.11.2003 г., който акт е вписан в Служба по вписвания под вх.рег. № 20250 на същата дата, акт № 156, том LXIII, дело № 14365/2003 г. Имотът придобили чрез покупко продажба от Л. М. М..

Ответниците излагат, че от момента на придобиването на горепосочения недвижим имот -

19.11.2003 г. необезпокоявано владеят и ползват същия добросъвестно и непрекъснато, без да са нарушавали по никакъв начин ничии права. В имота сочат, че има изградено масивно жилище, което представлява и единствено им семейно жилище.

Излагат, че от момента на придобиването и към настоящият момент в собствения им недвижим имот са извършвали подобрения, в това число и строителни и монажни работи след одобрени проекти и издадени от съответните надлежни органи книжа. Във връзка с което са депозирали молби до съответните надлежни органи са получили нужните документи. Сочат, че в издаваните актове /скици, ПУП, Заповеди, Разрешения, Удостоверения, и прочие/ не са отразени претендираните от ищцата 72 кв.м.

Считат, че ако се приеме, че ищецът е имал изобщо някакви права върху претендираните 72 кв.м. от недвижим имот с идентификатор № *** по

КККР на община Варна, то погасителната давност е изтекла още със собствеността на праводателя им Л. М. М.. Правят възражение за придобиване по давност на процесната част от имота.

Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и им бъдат присъдени разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от НА за дарение на недвижим имот №45,том ХVІ,д.№5318 от 21.12.1988г. на нотариус при ВРС И. Д. К. и П. Л. К. даряват на дъщеря си С.И.К. недвижим имот находящ се в гр. Варна, кв. Стойко

Пеев, а именно 700 кв.м. ид.ч. от дворно място,цялото с площ от 1500 кв.м.,представляващо имот с пл.№ 1875 в кв.111 по плана на жк Стойко Пеев,без постройката находяща се в северната част на този имот, при граници на цялото дворно място имот пл.№ 1868, 2692,1876 и път.

С протоколно определение в о.с.з. проведено на 22.11.1989г. на ВРС и поставен в дял и изключителна собственост С.И.К. дял втори по заключението на в.л. Марияна Вълчанова, оцветен със зелено на скицата, находящ се в гр.Варна,ж.к. Стойко Пеев,а именно дворно място с площ от 700 кв.м. представляващо имот пл.№1875-А в кв.111 по плана на жк

Стойко Пеев,заедно с находящите се в него подобрения и насаждения, при граници на този дял имоти пл.№№1868,2692,1876 и 1875/дял първи/ . На Л. М. М. поставя в дял и изключителна собственост недвижим имот представляващ дял първи по заключението на в.л. Марияна Вълчанова, оцветен с червено на скицата, находящ се в гр.Варна,жк Стойко Пеев,а именно дворно място с площ от 715 кв.м. представляващо имот пл.№1875 в кв.111 по плана на жк

Стойко Пеев,заедно с находящите се в него сезонна постройка, навес, подобрения и насаждения, пир граници на този дял имоти пл.№№1868, 1875-А /дял втори/ и път.

Видно от нот.акт за покупко продажба на недвижим имот №6, том ІІІ,рег.№ 11146,дело №406 от 2003г. на нотариус Борис Василев с район на действие ВРС, Л. М. М. е продал на сина си В.С.И. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място,находящо се в гр.варна,жк Изгрев /Стойко Пеев/,с площ от 715 кв.м.,представляващо имот №1875 в кв.111, заедно с построените в него сграда с площ от 35 кв.м., навес и подобрения и насаждения.

Видно от справка НБД

Население за лицето В.С.И., същият е в брак с И.В.И., съгл.акт за брак 1325 от 21.09.2000г.

По делото са представени скици на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Видно от разрешение за строеж №677/28.12.2004г. издадено на В.И. да извърши строеж на жилищна сграда в ПИ №1875 кв.111 по плана на жк Изгрев гр.Варна. Представена е и скица-проект за попълване на сграда *** по КК на гр.Варна, район Приморски.

От показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел М.К., сестра на ищцата, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че ищцата е имала достъп до имота в кв. Стойко Пеев през пътечка 1 м широка, влизайки от черен път.През последните години сестра й няма достъп до имота. След като се построила къщата и оградил имота вече няма достъп. Сестра й не може да си влезе в имота някъде от 3-4 години.

От показанията на свидетеля К., баща на ищцата, се установява, че след като прехвърлил имота на дъщеря си и бившия собственик продал съседния, го застроили,точно на изхода .

Имало изход от южната страна, но не се минавало с кола. С. *** и когато идва лятото влиза от южната страна, има необработваеми имоти и влиза от там.

От показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели А. Б. и О. Р., техни съседи се установява, че в имота на ответниците е имало постройка. От южната страна няма как да се мине, само храсти, дървета, лятото има трева над кръста.Никога не е имало пътека през мястото на В. и И. и никои не е минавал през този имот.

По делото е изготвена

СТЕ от в.л. Р.П., същото е оспорено и съдът е допуснал и приел повторна двойна СТЕ, от заключението на която се установява, че от извършената справка в Служба ТСУ при Община Варна и Служба ТСУ при Кметство р-н"Приморски", че на процесиите имоти с №№ *** и ПИ

*** по КККР съответства ПИ

1875/приложение№1 и приложение№2/ по КП от 1973г. на м.„ Франга дере до Домуз дере". ПИ 1875 е разделен на два дяла със Съдебна делба по гр.дело№318/1989г. на ВРС/л.П - 17/. Дял първи е с площ 715кв.м. и предс­тавлява северната част от ПИ с пл. номер 1875 със съседи: ПИ 1868, 1875А/Дял втори/ и път, а Дял втори е с площ 700кв.м. и представлява южната част от по­земления имот, представляващо поземлен имот с пл. номер-1875А при съседи:ПИ 1868, ПИ 2692, ПИ 1876 и ПИ 1875/Дял първи/. Дял втори остава вътрешен имот с разделянето на ПИ 1875 и достъпът до него се осъществява по пътека по източната граница на поделеният поземлен имот с ширина 1м и дължина 37 м. определени графически от скицата по СТЕ /л.17 от делото/ Западната гра­ница на пътеката е източната граница на Дял първи. Съдебната делба не е по­пълнена в КП от 1973г. на м."Франга дере до Домуз дере" и в кадастралната основа на РП на ж.к."Стойко Пеев".Поземленият имот описан в Нотариален акт №45 от 21.12.1988г. съответства на дял втори от съдебната спогодба по гр.дело №318/1989г. и на ПИ *** и източната част с ширина 1м и дължина 37м на ПИ *** по КК/приложение №1 и №2/.

Поземленият имот описан в Нотариален акт №6, том III, per. но-мер№11146, д.№406/19.11.2003г. на нотариус Борис Василев в ж.к."Изгрев" с площ 715кв.м., представляващ ПИ 1875 в кв. 111 при граници: ПИ 1876, ПИ 1875А, ПИ 1868 съответства на Дял първи от съдебната спогодба и на част от ПИ *** по КК на р-н"Приморски" защото в имота по КК е вклю­чена пътеката с ширина 1м. и дължина 37м., която е част от Дял втори на съ­дебната спогодба /приложения №1 и №2/. Описаната процесна реална част от имота, съобразно сключената съдеб­на спогодба по гр. дело№318/1989г. на ВРС не е 72кв.м. Аналитично площта на пътеката се получава 37 кв.м.=1м./ширина/х37м./дължина/.При тези размери на пътеката оцифреният Дял втори е с площ:700кв.м., а оцифреният Дял първи е с площ:733кв.м. Пътеката с ширина 1м. и дължина 37м. изчертана на скицата към делбата е част от Дял втори /приложения №1 и №2/. Съобразно одобрената КК пътеката попада в ПИ ***. Процесният поземлен имот на ответника с идентификатор-10135.2552. 1648 и поземления имот на ищцата с идентификатор-*** са неуре­гулирани поземлени имоти в ж.к."Изгрев".Първият РП на ж.к."Стойко Пеев" е одобрен със Заповед№РД-02-14-129/02.04.87г. на Председател на МС. Регулацията на ж.к."Стойко Пеев" не е приложена. За поземлен имот ПИ 1875 по плана ж.к"Изгрев" има изработен и одоб­рен ПУП-ПЗ със Заповед№Г-667/25.03.2004г. на Кмет на р-н"Приморски". С одобрения ПУП-ПЗ са определени строителните граници в дворното място и параметрите на застрояване, без да се урегулират имотните граници. За процесната територия е изготвен и одобрен със Решение№552-6/26 от 27.07.2012г. на ОС-Варна ПУП-ПУР на ж.к."Изгрев". Част от територията на процесния-ПИ *** и ПИ *** на ищцата попадат под трасето на проектните улици/приложение№3/. Със Заповед№РД-02-14-2200 от 03.09.2012г. на Министър на МРРБ е одобрен Общия устройствен план на гр. Варна. Процесните поземлени имоти попадат в територия с отреждане ЖМ1- жилищна устройствена зона с ниско застрояване в природна среда.За процесиите имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план и не са налице предходни регулации с които да се променят кадастралните граници на имотите.За територията на ж.к. Изгрев има одобрен със Решение№552-6/26 от 27.07.2012г. на ОС-Варна ПУП-ПУР. Съгласно този ПУР в северната част на ПИ *** се проектира улица между о.т. 306, 307 и 310 с ширина 9 м, която засяга много малка част от имота. През имот *** е проек­тирана друга улица между о.т. 86-89 с ширина 16м, която унищожава имота и от него остава една малка част от 234 кв.м върху която не е възможно да се из­върши целесъобразно застрояване.

Представена е комбинирана скица - Приложение №3, на която с черен цвят е показана действащата КК,а с червен и син цвят предвижданията на ПУР.Няма данни за предаване части по регулации от съседни имоти по силата на регулацията и по реда на чл.15-17 от ЗУТ , защото няма изготвени и одобре­ни регулационни планове за процесиите поземлени имоти.С оглед предвижданията на влезлият в сила План за улична регулация (ПУР) имотът на ответниците, така както е заснет по КК отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ.

От имота на ищцата, така както е заснет в КК, след прокарване на уличната регулация остават 234 кв.м., което не е доста­тъчно да покрие изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ, дори и с изключение­то на ал. 3 с намаление до 1/5. След реализирането на улицата с ширина 16 м. между о.т. 86-89 от имота на ищцата остават 234 кв.м., които не могат да се обособят като самостоятелен парцел.Владяната по този начин от ответниците реална част отговаря на изиск­ванията на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ за минимални лице и площ.