Решение № 18306 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18306 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110171280 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. М. Т., с която е предявен осъдителен иск срещу „ФИРМА“ АД с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /частичен иск от 25 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 20.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор. Искът се оспорва с доводи за неоснователност, като претендиран в завишен размер. Твърди се съпричиняване поради допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, както и наличие на заплатено на ищеца застрахователно обезщетение, което следва да бъде приспаднато.

С протоколно определение от 17.09.2024 г. съдът е приел и е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения осъдителен иск, който следва да се счита предявен за сумата от общо 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 20.06.2023 г., до окончателното изплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

1

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 % или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/.

Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на фактическия състав са: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието; 3/ настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане /за иска за обезщетение за неимуществени вреди/, както и имуществени вреди, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните неимуществени вреди - търпените болки и страдания и всички други обстоятелства, които имат значение за определяне на неимуществените вреди по справедливост.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявеното за окончателно Определение № 22779/03.06.2024 г. са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, както и наличието на претърпяна от служителя трудова злополука, призната по административен ред за такава, вследствие на която е настъпило увреждане за ищеца.

От приложения по делото Трудов договор № 2797/08.11.2022 г. се установява, че ищецът е заемал длъжността „инженер електрообзавеждане“ при ответника, която длъжност съобразно представената длъжностна характеристика се изразява основно в бързо отстраняване на аварии на електросъоръженията по електро частта; организация на поддръжката, ремонта и изработката на резервни части и електрообзавеждането в цеха; следене спазването на изискванията за безопасност по време на ремонтни и монтажни дейности; отговорност по отношение изправността и обезопасеността на машините и съоръженията. Съгласно Заповед № 167/28.08.2023 г. считано от 31.08.2023 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.

2

Между страните не се спори, а и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.06.2023 г. М. М. Т. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – през време и по повод на извършваната работа, призната за такава с Разпореждане № 33274/05.07.2023 г. на Териториално поделение - София град на НОИ, в резултат на която при превключването на 20 kV трансформатор пострадалият е получил термични изгаряния по няколко области на тялото. Еднопосочни в тази връзка са обстоятелствата, обективирани в Протокол за трудова злополука № 3/26.06.2023 г. и Декларация за трудова злополука № 3/03.07.2023 г., видно от които в момента на злополуката служителят М. М. Т. се е намирал на обичайното стационарно работно място – цех леярно производство, и ръчно е превключил 20 kV трансформатор на пещ *** с цел повишаване нейната мощност, но трансформаторът е останал под напрежение и служителят е получил електрически изгаряния по двете ръце и по гърба. По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на разпореждането на НОИ по съответния административен ред, поради което същото е влязло в законна сила на 28.07.2023 г. /съгласно Удостоверение с изх. № 5101-21585#5/02.11.2023 г. по описа на ТП - София град на НОИ/.

Механизмът на настъпилата на 20.06.2023 г. трудова злополука се потвърждава и от събраните в хода на делото свидетелски показания.

Свидетелят Васов, заемащ длъжността „електроинженер“ при ответника, посочва, че в деня на инцидента ищецът влязъл в трансформаторното помещение да превключи 20-киловолтов трансформатор, при което попаднал под електрическо напрежение и получил процесната травма.

Свидетелят Д., заемащ длъжността „мениджър *********“ при ответника, твърди, че след обаждане от негови колеги отишъл при ищеца, който му казал, че е влязъл при трансформатора и нещо гръмнало. Свидетелят го огледал и видял червена линия по ръката, при което го закарал със служебната кола до болница „Св. Анна“, след което и до Пирогов. Свидетелят посочва, че към момента на инцидента ищецът е бил дежурен електротехник на 12-часова смяна. В конкретния случай началник смяна се обадил на ищеца, че трябва да се превключи трансформатора, но ищецът не е имал право да работи с него, поради което същият следвало да се обади на дежурен оператор от подстанция високо напрежение, който да изключи трансформатора.

С оглед гореизложеното, се явяват доказани предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на „ФИРМА“ АД на основание чл.

200, ал.1 КТ. Към момента на трудовата злополука М. М. Т. е бил в трудовоправни отношения със „ФИРМА“ АД, където е заемал длъжността „инженер електрообзавеждане“, като злополуката е станала през време и по повод извършваната работа. С това се покриват изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова, като тя е била призната за такава с постановено по реда на чл. 60, ал. 1 КСО разпореждане. По тази причина по отношение на „ФИРМА“ АД е налице хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ и последното носи отговорност в качеството на работодател за 3 претърпените вследствие на злополуката вреди. Тази отговорност е гаранционна и обективна, поради което работодателят дължи обезщетението независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от действията на пострадалия работник или служител. Работодателят би могъл да се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 КТ случай, а именно когато пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла да бъде квалифицирана като трудова, поради което работодателят следва да релевира това възражение в производството по признаване на злополуката като трудова. Пропускът това да бъде направено не може да бъде поправен чрез предявяване в исковото производство по чл. 200, ал. 1 КТ на възражение по чл. 201, ал. 1 КТ.

В настоящия случай спорни по делото се явяват обстоятелствата какъв е справедливият размер на обезвредата и дали с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на инцидента. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при увреждане здравето на работника или служителя, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат например обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука; възрастта на работника или служителя; изпитания от работника или служителя стрес вследствие причинените увреждания на здравето; страданията, които уврежданията са причинили и продължават да му причиняват; видът и продължителността на причинената вследствие злополуката неработоспособност; наличието на трайни увреждания; промени в социалното и емоционалното поведение на работника или служителя. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на приобщената по делото медицинска документация и след извършен преглед на ищеца, вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил електрическо изгаряне тип „волтова дъга“, което е засегнало 21% от общата му телесна повърхност, като извършеният клиничен преглед е установил различна дълбочина на причинените увреждания и наличие на всички степени изгаряне. Вещото лице посочва, че при изгаряне като процесното се наблюдава загуба на бариерна функция в засегнатите зони, което представлява сериозен риск от инвазия на болестотворни 4 микроорганизми, загуба на течности и протеини. Констатирано е и нарушение на сетивната функция, която се възстановява най-бавно. Съгласно заключението ищецът е получил изгаряне в областта на десен горен крайник, лява ръка и труп (гръб, гърди, коремна стена) на обща площ от 21% I-IIab-III степен. Вещото лице стига до извод, че ищецът е изпитвал силни болки за около 14 дена – времето за оздравяване на най-болезнените поражения, като за този период от време е било необходимо системно обезболяване. В експертизата се посочва, че ищецът е опериран на 21.06.2023 г. и му е извършен ексцизионен дебридман, приложена е нанокристална сребърна превръзка на засегнатите зони, след което е минал на стационарно лечение за 12 дена. Констатира се, че наличието на превръзки е било за период между 14 и 28 дена, като същите са поетапно премахвани до цялостното им премахване около четвъртата седмица. Движенията на ищеца са били възпрепятствани временно за този четириседмичен период, в който засегнатите зони са се възстановили напълно. В заключението се посочва, че с оглед локализацията на изгарянето е възможно да е била необходима чужда помощ на ищеца за извършване на част от ежедневните дейности. Вещото лице изяснява, че по време на възстановителния период е било нужно спазването на ХДР масаж и хидратизация на засегнатите зони 4-5 пъти дневно за период от 3 месеца, раздвижване и рехабилитация в домашни условия без пряка слънчева светлина върху засегнатите зони за около 3 месеца, както и спазване на високопротеинова диета за около 1 месец. Пълният възстановителен период завършва с узряването на белезите, което в конкретния случай е продължило за период от 1 година. В заключението си вещото лице констатира, че при ищеца се наблюдава дискретна дисколорация (промяна в цвета на засегнатите зони) без нарушена сетивност и без патологична цикатризация (формиране на белези). Наблюдава се пълно възстановяване от претърпения инцидент.