Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2033 от 07.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26207/2024
Вид
Решение № 2033
Подписан
07.02.2025
В сила
07.02.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2033 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело № 20241110126207 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Б. срещу „П.“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 226, ал. 3 КТ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 01.01.2023 г. сключил с ответното дружество трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжност „Специалист, компютърни мрежи и системи“. Сочи, че на 13.10.2023 г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка, на 16.10.2023 г. предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на измененията по трудовото правоотношение, като същата не му била незабавно върната, съгласно законовите изисквания. Ищецът твърди, че работодателят задържал неоснователно трудовата му книжка, като многократните му опити да я получи обратно не били увенчани с успех. В тази връзка, подал сигнал с вх. № 23124338/23.11.2023 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

П., въз основа на който на работодателя били дадени указания да предаде посочения документ в срок до 10.01.2024 г. Твърди, че трудовата книжка му била върната на 04.01.2024 г. Излага доводи, че неизпълнението на задължението на работодателя да върне трудовата му книжка оказало значение при упражняване на трудовите и осигурителните му права. Счита, че в периода от 16.10.2023 г. до 04.01.2024 г., вследствие от незаконното задържане на трудовата му книжка, било ограничено правото му на труд. С оглед изложеното, твърди че работодателят му дължи заплащането на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода на задържане на трудовата книжка. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователното задържане на трудовата му книжка в периода от 16.10.2023 г. до 04.01.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е взел становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава наличието на трудово правоотношение с ищеца, което било прекратено със Заповед от 13.10.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 16.10.2023 г. Оспорва твърденията на 1 ищеца, че е предал на работодателя трудовата си книжка на 16.10.2023 г., както и че е направил многократни опити, за да я получи обратно. Излага доводи, че при постъпване на работа в дружеството ищецът не е представил трудова книжка, нито е удостоверил с писмена декларация, че постъпва за пръв път на работа, съгласно чл.

348, ал. 2 КТ. Твърди, че с цел да бъдат спазени изискванията на чл. 350, ал. 1 КТ, дружеството е издало на ищеца трудова книжка, която му била връчена на 04.01.2024 г., след многократно отправяни покани за получаването й. Оспорва наличието на незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, както и претърпени от него вреди. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 226, ал. 3 КТ.

Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че с оглед прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество е предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на твърдяното изменение по трудовия договор, като същата е била неоснователно задържана от работодателя, поради което за периода на незаконното задържане работодателят дължи заплащането на обезщетение в търсения размер.

В тежест на ответника е да докаже, че е върнал трудовата книжка на служителя след прекратяване на трудовото правоотношение и вписване на факта на прекратяване на трудовия договор, евентуално, че е поканил служителя да се яви за получаването на трудовата книжка по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, която покана да е достигнала до служителя.

С оглед оспорванията в отговора на исковата молба, в тежест на ответника е да докаже, че в периода на задържането на трудовата книжка ищецът е реализирал социално осигурен доход, както и неговия размер.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 29921 от 24.07.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.01.2024 г. трудовата книжка на ищеца е била върната от страна на работодателя – „П.“ ЕООД. Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че трудова книжка е издадена за пръв път на ищеца от ответното дружество на 01.11.2023 г.

Като писмено доказателство по делото е приет сключения между страните трудов договор № 67/30.12.2022 г., по силата на който ищецът бил назначен при ответника на длъжност: „Специалист, компютърни мрежи и системи“. Според разпоредбата на чл. 7 от договора, страните са уговорили, че в полза на служителя се 2 дължи заплащането на основно месечно възнаграждение, в размер на 5623 лева.

По делото е представена и Заповед от 13.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 16.10.2023 г., издадена от „П.“ ЕООД. В т. 3 от заповедта е предвидено задължение за служителя да предостави в 5дневен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата си книжка за вписване на настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 КТ, съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

По реда на чл. 186 ГПК, въз основа на издадено в полза на ответника съдебно удостоверение, по делото е приета като писмено доказателство справка за действащи трудови договори, сключени от ищеца в периода от 16.10.2023 г. до 23.08.2024 г., издадена от ТД на НАП – Велико Търново. Видно от представените данни в справката, ищецът е сключил трудов договор с „А.“ ЕООД на 16.10.2023 г.

В проведено открито съдебно заседание на 09.10.2024 г., по реда на чл. 204 ГПК, съдът е извършил оглед на представената от ищеца трудова книжка със сериен № 1318046, издадена на Х. А. Б. на 01.11.2023 г. При проведения оглед е констатирано, че в трудовата книжка са налице отбелязвания относно постъпване на служителя по трудово правоотношение с ответника на 01.01.2023 г., както и прекратяване на посоченото правоотношение на 16.10.2023 г. Установено е, че след това вписване, в трудовата книжка на ищеца било отразено постъпването на работа при друг работодател, с дата – 17.10.2023 г., с вписано месечно трудово възнаграждение, в размер на 1100 лева, съответно прекратяване на трудовото правоотношение на 01.04.2024 г.

Според разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Съгласно ал. 3, обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.

В чл. 350, ал. 1 КТ е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Според Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се 3 съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.

350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

В настоящия случай, не е спорно в отношенията между страните, че до 01.11.2023 г. ищецът не е разполагал с трудова книжка, съответно липсват доказателства, че същият е удостоверил с писмена декларация пред работодателя, че постъпва за пръв път на работа, съгласно изискванията на чл. 348, ал. 2 КТ. Според чл.

348, ал. 3 КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. В тази връзка, доколкото ищецът не е разполагал с трудова книжка, която да представи пред ответното дружество за вписване на измененията по трудовото правоотношение, работодателят е съставил посочения документ със сериен № 1318046 на 01.11.2023 г. С оглед посочените обстоятелства, следва че са били налице обективни пречки за оформяне от страна на работодателя на трудовата книжка на ищеца към датата на прекратяване на правоотношението, съответно за незабавното й предаване на служителя. Предвид необходимостта от първоначално съставяне на трудова книжка на ищеца с вписване на данните относно трудовото правоотношение, за работодателят е било налице задължение да посочи кога тя ще е оформена и готова за предаване на ищеца.

Според чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. Съгласно Решение № 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав 4

Белазелков, местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще е оформена.