Решение № 124 от 11.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Кърджали, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500150 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 126/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 714/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е отхвърлена предявената от А. А. Б. искова претенция с правно основание чл.226, ал.2 от КТ, с която се иска осъждането на „Е.“ ****, със седалище и адрес на управление в гр. М., ул.“Г.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕИК ************, с управител Ш.З.И., за заплащане на сумата от 705.66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка в периода 03.09.2023 г. до 29.09.2023 г.

С Определение № 240/06.06.2024 г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, така постановеното първоинстанционно решение е допълнено, като е осъдена ищцата А. А. Б. да заплати на ответника „Е.“ ****, със седалище и адрес на управление в гр. М., ул.“Г.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, сумата в размер на 1 200 лв., съставляваща сторени от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Постановеното определение не е обжалвано в производството.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата А. А. Б., която чрез процесуален представител го обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и като необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото.

1

Излагат се съображения, че решаващият съд не съобразил нормите на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно които правомощие само на работодателя е да съобщи и предаде на работника трудовата му книжка, а едва при съгласие от негова страна това да могат да направят и други работници или служители на работодателя. В този смисъл се твърди и, че съдът кредитирал показанията на разпитаните служители на работодателя и без да съобрази съответната задължителна съдебна практика, систематизирана в Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС. С жалбата се иска решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ бъде уважен. Претендират се разноските, направени в първоинстанционния съд под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител от въззиваемата страна - ответник в първоинстанционното производство „Е.“ ****, е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в което са изложени съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание, въззивникът А. А. Б., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Претендира присъждане на направените и пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззиваемият „Е.“ ****, чрез представляващите го управител и процесуален представител, оспорва предявената въззивна жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивницата, приема следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд – Момчилград е сезиран с разглеждане на иск насочен срещу „Е.“ ****, гр. М., с правно основание чл. 226, ал.2 от КТ, с който ищцатабивш служител цели да бъде осъден ответникът- неин бивш работодател, трудовите й отношения с когото са прекратени на 03.09.2023 г., да й заплати сумата от 705.66 лв. съставляваща обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка през периода от 03.09.2023 г. до 29.09.2023 г.

Съгласно изложеното в исковата молба, след 03.09.2023 г. работодателят отказал да оформи и връчи на ищцата трудовата й книжка въпреки няколкократните молби от нейна страна. След отправен на 25.09.2023г. до Дирекция „Инспекция на труда“ -Кърджали сигнал, работодателят оформил и връчил трудовата й книжка на 29.09.2023 г.

Съгласно изложеното пък в отговора на исковата молба, ищцата въпреки, че декларирала, че ще отработи дните на течащото предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, не се явила на работа, считано от 10.08.2023 г., когато представила болничен лист за 14 дни, който бил атакуван и отменен по решение на ЛКК към МЦ“Авицена“ ****- Кърджали от 01.09.2023 г., което пък било потвърдено от ТЕЛК при МБАЛ „ Д-р 2

Ат.Дафовски“ АД – Кърджали на 16.10.2023 г. Ищцата не се явила на работа и при прекратяване на трудовия й договор, комуникациите й с работодателя се извършвали само по телефон и чрез сигнал до Дирекция „Инспекция на труда“ –Кърджали, по повод на които били извършени проверки на търговеца /видно от приобщените писмени доказателства на 29.09.2023 г. и на 02.10.2023 г./. На отправените на 03.09.2023 г. към ищцата покани да се яви в офиса на търговеца за да получи трудовата си книжка, последната не се явила, като изтъкнала като причина необходимост работодателят да й заплати бензина, който щяла да разходи, за да се придвижи от с. Ч. до гр. М.. Работодателят твърди, че в последствие предал трудовата книжка на Дирекция „Инспекция на труда“ –Кърджали, но и от там Б. не отишла да си я вземе, въпреки че сама изявила по телефона желание книжката й да бъде предадена на служителите на дирекцията.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

А за да извърши своята проверка относно правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивният съд подложи на обсъждане изложените във въззивната жалба доводи, свеждащи се в производството до това, че решаващият съд не съобразил разпоредбите на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно които правомощие само на работодателя е да съобщи и предаде на работника трудовата му книжка, и едва при изразено от него съгласие това да могат да направят и други работници или служители на работодателя. Както и че решаващият съд кредитирал изцяло показанията на разпитаните служители на работодателя, без да съобрази и съответната в този аспект задължителна съдебна практика, систематизирана в Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно действащата към момента на настоящото произнасяне разпоредбата, служеща за правно основание на предявената от ищцата искова претенция - чл.226, ал.2 от КТ, работодателят отговарят към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като дължимото обезщетение, съгласно ал.3 на същия член, е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

В производството не е спорно, че по силата на Трудов договор № ** от 01.11.20**г., между ищцата като „продавач- консултант“ и ответното дружество „Е.“ ****, занимаващо се с продажба на петролни продукти/бензин, дизел и др./, като работодател, за неопределено време, е възникнало трудово 3 правоотношение, осъществявано на обект – б. в гр. М.. Не е спорно, че с Допълнително споразумение № 2 от 01.01.2023г. трудовото възнаграждение на ищцата било увеличено от 710 лв. на 780 лева. Въз основа на депозирано от ищцата до работодателя заявление от 01.08.2023г., със Заповед № 7/03.09.2023г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие на страните е прекратено трудовото й правоотношение с ответника.

В този смисъл по делото е представена и Справка по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 09388233014569/03.09.2023г.

Установено в производството е и обстоятелството, отразено в приетата, адресирана до Дирекция „Инспекция на труда“ –Кърджали, ръкописна декларация с вх.№ ВХ20109329/29.09.2023 г., че ищцата на 29.09.2023 г. е получила трудовата си книжка, фишове за заплата м. юли и м. август и заповедта от 03.09.2023 г. за прекратяване на трудовия й договор.

Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл.347 от КТ/. При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно действащите към момента на настоящото произнасяне чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение и да предаде фактически, като предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Тези му две задължения са свързани и обусловени, и следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила.

Срокът на изпълнението им е императивно определен - в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

След като задълженията по чл. 350 от КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но ако изпълнението е принципно възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря. Ще бъде налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят ще дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ , когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка. И именно при тази хипотеза за да се освободи от последиците на забавата си, работодателят следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж , като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка 4 да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя.

Т.е., съгласно цитираните постулати, в производството служителката Б. следва да докаже, че е била на 03.09.2023 г. или на определена друга конкретна дата след посочена, в мястото, където е престирала труда си, за да получи своята трудова книжка и същата не й е била дадена по причина, за която работодателят отговаря, например защото работодателят не е оформил същата и /или защото е отказал, без основателна причина връчването й, и/или е възпрепятствал по друг начин нейното получаване.

След надлежното съобразяване на застъпените в отправната съдебна практика хипотези, се налага изводът, че постановеното първоинстанционно решение е правилно. А това е така, защото се установи в производството, че след 10.08.2023г., с изключение на нощната смята, отработена на 24.08.2023 г., продавач- консултантът Б. не се явила на работа в обекта б. в гр. М., включително и на датата на издаване на процесната прекратителна Заповед № 7/03.09.2023г. Тези обстоятелства се установяват, както от приложения по делото Месечен график на работа на ответното дружество, така и от прочита на приетото по делото писмо на Дирекция „Инспекция на труда“ –Кърджали с изх.№ ИЗХ23086612/05.10.2023 г., установяващо, че ищцата има отработени 8 работни дни само за м. август 2023 г. Както се казва в цитираното вече тълкувателно решение налице би било незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят би дължал обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ, когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. Служителят Б. определено не доказа в производството, че на 03.09.2023г./ или на определена друга конкретна дата след посочена/, е била в мястото, където е престирала труда си, за да получи своята трудова книжка и същата не й е била дадена по причина, за която работодателят отговаря. Мястото на изпълнение, т.е. на получаване заповедта за прекратяване на трудовия й договор и на оформената й трудова книжка, съгласно приетото от ВКС, е само мястото, на което служителя Б. е престирала труда си – в казуса на обект б. в гр. М..

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/063c7261-40fd-4917-8902-0f44342adfd8