Решение № 1867 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1867 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100510184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 10561 от 05.06.2025 г., гр.д. № 67687/2024 г., СРС, 70 с-в се ОТМЕНЯ Заповед № РД-19-26-Е/10.10.2024 г. на Председателя на Съвета на директорите и Изпълнителния директор на „Метрополитен“ ЕАД, с която на основание чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ на П. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се във „виновно неизпълнение на трудовите задължения“ и „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила“, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Метрополитен“ ЕАД. Счита, че писмените обяснения от 01.08.2024 г. на ищеца са адресирани до работодателя, поради което след като постъпват при Омбудсмана на Република България са му препратени. От тях, както и от доклад на главен ревизор по безопасност на движението се установява 1 агресивното поведение на ищеца, допускането от него на външно лице до кабината, застрашаването с действията си на безопасността на пътниците във влака - чл. 6 Правилата за техническа експлоатация на Метрополитена, причинили също закъснение на влака – чл. 295, ал. 1 от Правилата и потегляне на червена светлина от МС „Опълченска“. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ищецът П. Т. С. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

Със заповед № РД-19-26-Е/10.10.2024 г., Председателят на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на ответника по иска „Метрополитен“ ЕАД, на основание чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ налага на ищеца П. Т. С., заемащ длъжност „машинист ПЖМ“ в Депо „Обеля“, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се във виновно неизпълнение на трудовите задължения, неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила.

2

Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е постановена от работодателя като компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ.

Ищецът е уволнена от длъжност, заемана към момента на издаване на заповедта.

Наказанието е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ – не по-късно от два месеца след откриване на нарушението и не покъсно от една година от извършването. За първи път до знанието на работодателя са доведени сведения за твърдяното нарушение с входираното на 15.08.2024г. на адресирано до него писмо от Омбудсмана на Република България, ведно с приложени писмени обяснения от 01.08.2024 г. на ищеца, като преписката е инициирана по жалба на пътника Г.К.. На 15.10.2024 г. заповедта е връчена лично на ищеца.

Заповедта в съответствие с чл. 195, ал.1 КТ е достатъчно фактически и правно мотивирана, включително чрез препращане към представения и по делото Доклад изх. № 0613 от 26.08.2024 г. на главен ревизор по безопасност на движението инж. Г.Д., както и писмените обяснения от 01.08.2024 г. на ищеца, адресирани до изпълнителния директор на ответното дружество, но представени пред Омбудсмана на Република България и впоследствие препратени на работодателя. Изложено е, че на 01.08.2024 г. пътникът в метрото Г.К. с мобилен телефон в ръка излиза от първата врата на първия вагон от влака, преминава жълтата ограничителна линия на перона и прави опит за заснемане на водача, след което машинистът неправомерно му отнема мобилното устройство от ръцете. Последва физическа саморазправа в кабината за управление на влака, при отворени врати на вагоните, което създава сериозна предпоставка за безопасността на пътниците. След 3 минути на място пристига дежурен полицай, който възстановява реда, връща иззетия мобилен телефон и снема данни от машиниста. Влакът след 6-минутен престой на МС „Опълченска“ потегля на червен светлинен сигнал. По данни от записващо устройство и видеозаписите е осъществено неколкократно движение с максимално допустимата скорост за участъка, което нарушава спокойствието на пътниците.

Въззивният съд намира, че в рамките на дисциплинарното производство и непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят 3 не изисква обяснения от ищеца. Получените от Омбудсмана на Република България обяснения от 01.08.2024 г. на ищеца, макар и адресирани до работодателя са му изпратени от Омбудсмана на Република България, пред който са били депозирани, при това в момент, значително предхождащ началото на дисциплинарното производство и узнаването от работодателя за инцидента. Същите нямат характер на обяснения, нарочно изискани от самия работодател по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и предоставени му пряко от ищеца, който предварително да е бил запознат във връзка с кои изчерпателно изброени и ясно индивидуализирани нарушения на КТ да ги мотивира.

Нарушено е правото му на защита преди налагане на дисциплинарното наказание да са поискани обяснения от работодателя, което е основание за отмяна на дисциплинарната заповед.

В допълнение, недоказан в съществена степен остава основният фактически състав на твърдяното нарушение по чл. 186 вр. чл. 187, т. 3 КТ, а именно в какво се състои виновното неизпълнение на конкретна възложена работа и неспазването на кои точно технически и технологични правила.

Доклад изх. № 0613 от 26.08.2024 г. на главен ревизор по безопасност на движението инж. Г.Д. действително е официален документ по чл. 179, ал. 1, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му. Същевременно има характеристиките на частно свидетелстващо изявление по смисъла на чл. 180 ГПК, което не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в частта, с която се описва инцидентът във влака, след като впечатленията на автора не са непосредствени, а опосредени от видеозаписи и данни от дежурния полицай, който също не е пряк очевидец. Докладът единствено частично се подкрепя от извънсъдебното признание само относно неизгодните за ищеца факти, обективирано в неговите писмени обяснения от 01.08.2024 г., входирани при Омбудсмана на Република България. Според тях, видимо пиян мъж, лъхащ на алкохол, се е доближил до кабината на машиниста и снимал през прозореца, въпреки предупреждението на ищеца, че е забранено снимането, поради което ищецът е отнел телефона и извикал дежурен полицай, на когото го предал. Така, както е представен инцидентът в обясненията, не налага извод за виновно поведение на ищеца, за което да се наложи второто по тежест дисциплинарно наказание.

Не е проведено успешно доказване за управление на влака с превишена или несъобразена скорост, още повече в резултат от това да е нарушен 4 комфортът на пътниците или да е създадена опасност за движението, за наличие на престой и потегляне на забранителен сигнал.

В самата заповед на работодателя е посочено, че е осъществено неколкократно „нарастване на скоростта до максимално допустимата скорост за участъка“, т.е. скорост в рамките на допустимото, като не се установява да е била неподходяща в точно конкретизирани ситуации и моменти от управлението. В тази връзка, не се установява допуснато нарушение на вътрешната и нормативната уредба, включително на представените Правилник за техническата експлоатация на Метрополитена и в частност на чл. 6 и 9 от Правилника, предвиждащи превозът на пътниците да се осъществява при безусловно осигуряване на безопасността на движението и на чл. 313 вр. чл.

314, вменяващ задължение на машиниста да осигурява безопасно движение и проявяват особено внимание и бдителност при наличието на забраняващи сигнални показания на автоматичната локомотивна сигнализация и на светофарите. Не е налице и нарушение според Раздел II от длъжностната характеристика, за носене на отговорност при неосигуряване на безопасността на движение, за нарушаване изискванията на Инструкцията за движение на влаковете и маневрената работа в Метрполитена и Инструкцията за сигнализация на Метрополитена, за причинени от поведението на ищеца закъснение на влака в нарушение на чл. 295, ал. 1 ПТЕМ.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че пътникът проявява противоправно поведение като по недопустим начин преминава ограничителната линия пред кабината на машиниста и неправомерно го снима с мобилния си телефон, въпреки изричното противопоставяне. Само по себе си последвалото изземване на телефона е защитна реакция на провокирания машинист, с цел да избегне нерагламентирано разпространение на снимковия материал с неговия образ, както и осигури необходимите ред и спокойствие за безопасно управление на влака.

Във връзка с всичко изложено, тежестта на деянието не съответства по тежест на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ. Искът по чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на заповедта, с която е наложено следва да се уважи, като основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 5

ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 1 100 лв. или 562,42 евро – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10561 от 05.06.2025 г., гр.д. № 67687/2024 г., СРС, 70 с-в.

ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК 000632256, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Княз Борис I“ № 121 да заплати на П. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** сумата 562,42 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6