Определение № 19078 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19078 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20251100110358 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Г. Ч., с която се претендира осъждането на ответника УНСС да заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди от прекратяване на трудовото й правоотношение по време на бременност.

В исковата молба се поддържа, че ищцата е работила при ответника УНСС, като трудовото й правоотношение е било незаконосъобразно прекратено. Счита, че уволнението й е незаконно, във връзка с което предявява претенция за присъждане на обезщетение в общ размер на 100 000 лв. Наведени са неконкретизирани твърдения за воден между страните трудов спор пред СРС, 42 с-в. Направено е искане за съединяване на производството по делото с дело по описа на ВКС.

С разпореждане на съда от 01.10.2025г. на ищцата са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

С молба по делото от 02.10.2025г. ищцата е заявила, че предявява кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение и за обезщетение за вредите, които са й виновно причинени от работодателя й – УНСС, с прекратяването на трудовото й правоотношение по време на бременност. Конкретните вреди и претенции са индивидуализирани като: 50 000 лв. неимуществени вреди от прекъснатата й бременност, 40 000 лв. имуществени вреди от оставането й без работа, 10 000 лв. – вреди по справедливост.

В частта относно делото на ВКС, от уточнителната молба става ясно, че искането е за прилагането му за послужване. Уточнено е, че процесното уволнение до момента не е било признато за незаконно по предвидения за това ред. Виновните противоправни действия на работодателя са уточнени като нарушаване на разпоредби на КТ, уволнение без съгласието на Инспекция по труда, без изслушване и становище.

Макар и нуждаещ се от допълнително уточняване, видно е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради 1 незаконно уволнение, не е подсъден на СГС. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Съобразно трайно установената съдебна практика, искът за обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, е с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ и представлява трудов спор. Ето защо СГС не е родово компетентен да разгледа делото.

Производството по този иск следва да бъде прекратено, а делото изпратено на родово компетентния Софийски районен съд.

В останалата си част, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено. Липсва правен интерес от водения процес срещу работодателя УНСС, поради следното:

Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право. Ищцата не излага надлежни твърдения, обуславящи наличието на правно защитим по реда на чл.45 и сл. от ЗЗД интерес.

Надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за осъществени от съответния ръководител на ответния университет недобросъвестни действия, при издаването на заповедта за уволнение на ищцата, които могат да съставляват недобросъвестно използване на служебното му положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнението й и въпреки това издаване на заповед в този смисъл, и в други подобни случаи – съгласно указанията по на т. 1 от ППВС № 4/75г., с които действия съответният ръководител е причинил непозволено увреждане на работника или служителя.

При липса на такива наведени твърдения и при насочване на иска не спрямо физическото лице – ръководител, а спрямо работодателя УНСС, производството е недопустимо, т.к. работникът или служителят не може да разшири обема на отговорността на работодателя чрез предявяване на иск на общо основание по чл.49 от ЗЗД – българското позитивно право не познава такава отговорност.

Наведените твърдения за нарушаване на разпоредби на КТ, уволнение без съгласието на Инспекция по труда, без изслушване и становище, са относими към установяването незаконността на уволнението, респ. към предявения иск за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, но не са от естество да породят отговорност на работодателя на деликтно основание, което не е въпрос по основателност на предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от предявения иск, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита.

Така мотивиран, съдът намира, че извън предявения иск, уточнен с молбата от 02.10.25г. /в която част исковата молба продължава да е нередовна, но даването на съответни указания е правомощие на компетентния съд/, 2 предявените срещу ответника УНСС искове за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата вреди от незаконно уволнение, са недопустими и в тази част исковата молба подлежи на връщане.

Ето защо и на осн. чл.130 и чл. 118, ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му по предявения от М. Г. Ч. срещу УНСС иск за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.

ВРЪЩА исковата молба в останалата й част и ПРЕКРАТЯВА производството пред Софийския градски съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Софийския апелативен съд.

След влизане на същото в сила, делото да се изпрати на Софийския районен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3