Определение № 2143 от 26.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 26.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502199 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,т.2, във вр. с чл.95,ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. К. – руски гражданин, ищец по делото против определение №12 641 от 23.10.2024г. на СГС, ГО, I-7 състав, постановено по гр.д.№3411/2020г., с което е оставена без уважение молбата му за допускане на правна помощ.

Жалбоподателят твърди, че от 8г. и 5 месеца се намира в затвора без присъда, няма никакви доходи, социално слаб е, няма семейство, чужденец е и не познава законите на Република България. Моли съда да отмени определението и му предостави правна помощ.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба във връзка с данните по делото и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Въззивният съд намира, че искането за допускане на правна помощ по делото е неоснователно, като напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл.95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната 1 помощ.

Правна помощ под формата на процесуално представителство /чл.23, ал.2 от ЗПП/ се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза.

Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна.

Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл. 23, ал. 3 ЗПП /.

Действително, видно от представената декларация по чл.83,ал.2 ГПК за установяване на материалното и гражданско състояние на ищеца К. се установява, че същият е руски гражданин и се намира в Централния Софийски затвор /от 8г. и 5 м. по негови твърдения по мярка за неотклонение/, разведен е, не притежава недвижимо и движимо имущество, нито МПС, не получава никакви доходи.

При тези факти се налага изводът, че жалбоподателят действително не притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Според разпоредбата на чл.24,т.1 от ЗПП обаче, правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя /дори и да са налице предпоставките на чл.23,ал.3 от ЗПП/, когато предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Според чл.24,т.2 правна помощ не се предоставя и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Съдът намира, че в случая е налице именно тази хипотеза. Следва да се отбележи, че в конкретния случай, с оглед характера на производството, не се изисква задължителна адвокатска защита. Видно от депозираната искова молба и уточнителните такива обаче, при така изложените твърдения в исковата молба заявената срещу Република България претенция е очевидно неоснователна. Ищецът не е посочил обстоятелствата, на които основава иска си. Твърдението е, че е нарушено правото на ЕС, без конкретика кое точно право на ЕС е съществено нарушено, какви вреди е претърпял именно от това нарушение на правото на ЕС. Единствените твърдения са, че се намира в затвора и по този начин е лишен от нормален сексуален живот, за разлика от хомосексуалните затворници, което не било редно. Затова предоставянето на 2 правна помощ е неоправдано по смисъла на цитираната по-горе разпоредба.

Това налага обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона.

По горните съображения Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №12 641 от 23.10.2024г. на СГС, ГО, I-7 състав, постановено по гр.д.№3411/2020г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване –чл.95,ал.6 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3