Решение № 5684 от 02.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5684 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100108934 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца неоснователно получената сума от 61 289,80 лв., иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва върху сумата от 61 289.80лв. за периода от м.06.2021 г. до 04.2022 г. в размер на 17 731,33 лв.- общо сумата от двата иска в размер на 79 021,13 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При условия на евентуалност ищецът претендира по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от м.06.2021 г. до м.04.2022 г. мораторна лихва върху сумата от 61 289,80 лв. в размер на 6 953,48 лв.

ИЩЕЦЪТ - „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, гр. Козлодуй, твърди, че Р. З. е работил в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД по трудов договор № 32/03.06.1993г. Съгласно ДС към трудов договор № 181/30.01.2014 г. същият е заемал длъжността „Главен експерт“, Дирекция „Развитие и модернизация”, Управление „Модернизация и ресурс”, отдел „Управление на проекти”, Сектор „Инженеринг и проектно осигуряване”, Група „Механично оборудване”. Със Заповед № АД-1043/14.04.2020 г. е въведено в действие длъжностно щатно разписание на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за 2020 г., считано от 14.04.2020 г. С извършената организационна промяна е закрита Дирекция „Развитие и модернизация” и звената в нея и е създадена нова дирекция „Управление на ресурса”, включваща в структурата си у-е „Дългосрочна експлоатация и ресурс”, отдел „Инженеринг и проектно осигуряване на ДСЕ”, сектор „Инженеринг”, група „Механично оборудване”. За група „Механично оборудване” щатните бройки са увеличени от 3 на 4 и е създадена нова длъжност експерт механично оборудване.

1

В тази връзка на Р. З. е предложено да заеме свободната длъжността експерт „Механично оборудване”, като е изготвено допълнително споразумение № 1541/12.05.2020 г., което Р. З. е отказвал да подпише с мотив, че не е съгласен „с намалението на заплатата и намалението на длъжността“, поради което трудовото правоотношение с Р. З. е прекратено със Заповед № 1/06.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предизвестие № 12/06.01.2021 г. С оглед на прекратяването на трудовото правоотношение на Р. З. е започнало изплащането на обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл. 47, ал. 1 и 2 от КТД 2021-2022 г. Обезщетенията по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 47 КТД 2021-2022 г. са превеждани ежемесечно в размер на 5 571,80 лв. по банковата сметка, посочена от Р. З.. C влязло в сила Решение № 41/23.07.2021г. по гр. дело № 274/2021 г. по описа на ВОС за 2021 г. /по което не е допусната касационно обжалване с Определение № 50871/25.11.2022 г. по гр. дело № 628/2022 г. на ВКС, 4-то ГО/, Врачански окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдила обжалваното от страна на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД Решение № 260081/09.04.2021 г. по гр. дело № 80/2021 г. по описа за 2021 г. на КРС, в частта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, с което първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на Р. В. З., наложено със заповед № 1/06.01.2021 г., възстановила го е на заеманата преди уволнението длъжност Главен експерт, Дирекция „Развитие и модернизация”, Управление „Модернизация и ресурс”, отдел „Управление на проекти”, Сектор „Инженеринг и проектно осигуряване”, Група „Механично оборудване” в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, ВОС е отменил решението на КРС в частта, в която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за горницата над 5 784,14 до присъдения размер от 9 470,16 лв. като погасени чрез прихващане и вместо него е постановил отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за горницата над 5 784,14 до присъдения размер от 9 470,16 лв., като погасени чрез прихващане. На база влязло в сила решение, считано от 14.12.2022 г. Р. З. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Тъй като след признаване на уволнението за незаконно, с отмяната на Заповед № 1/06.01.2021 г. и с възстановяването на Р. З. на заеманата преди уволнението длъжност на 14.12.2022 г., се е възстановила трудово правната връзка, то е отпаднало основанието за получаване на обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл. 47, ал. 1 и 2 от КТД 2021-2022 г.

/за 11 месеца/, които по съдебното решение не са прихванати от дължимото му обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което според ищеца същите подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че въпреки отправените покани до Р. З. за възстановяване на изплатените на отпаднало основание обезщетения, същите не са възстановени на работодателя, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск, с който да претендира непогасения остатък на своето вземане. Искането към съда е да се осъди Р. В. З. да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сума в общ размер на 79 021,13 лв., от които: сумата 61 289,80 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл. 47, ал. 1 и 2 от КТД 2021-2022 г.

/за периода от м.06.2021 г. до 04.2022 г. общо 11 месеца по 5 571,80 лв./ и законната лихва от датата на всяко ежемесечно плащане в размер на 17 731,33 лв. до датата на предявяване на иска.

2

При условията на евентуалност, моли Р. В. З. да бъде осъден да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сума в общ размер на 68 243,28 лв., от които сумата 61 289,80 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл. 47, ал. 1 и 2 от КТД 2021-2022 г.

/за периода от м.06.2021 г. до 04.2022 г. общо 11 месеца по 5 571,80 лв./ и законната лихва от 24.07.2023 г. в размер на 6 953,48 лв. до датата на предявяване на иска, както и законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - Р. В. З., ЕГН ********, признава исковете по основание и частично до сумата 51 853,67 лв. по първия иск и 5 831,06 лв. по втория иск. Признава обстоятелствата, че ищецът му е прекратил трудовото правоотношение на 06.01.2021 г. и е започнал изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 47, ал. 1 от КТД 2021-2022 г.

- в размер на 14 брутни заплати, което е продължило от месец февруари 2021 г. до месец април 2022 г. Не спори изплащането на сумите, твърди, че ги е получавал добросъвестно и оспорва размера, който подлежи на възстановяване в случай на неправомерно уволнение.

Заявява, че за периода на незаконното уволнение осигурителят - работодател дължи данък и вноски за социално осигуряване изцяло за своя сметка. Не спори, че прекратяването на трудовото правоотношение е обявено за незаконосъобразно и са уважени исковете му на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 КТ. Не спори, че в хода на производството е направено прихващане на изплатените суми - обезщетение по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.

47, ал. 1 от КТД с дължимото обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 6-месечни заплати и е получил разликата във връзка с изпълнително дело, по което е платено обезщетението по чл.

225 КТ след прихващането. Оспорва иска за мораторна лихва за забава по размер - както по отношение на признатия размер на главницата, така и по отношение периода, от който се дължи. Счита, че забавата е настъпила в периода след 24.07.2023 г. Предлага сключването на споразумение за признаване и плащане на процесните суми. В случай, че ищецът приеме сключването на споразумение, моли да се спре производството до подписване на споразумение. Претендира разноски за производството.

С молба вх.№ 124007 от 12.11.2024 г. ответникът Р. З. заявява, че е извършил плащане по сметка на ищеца в общ размер на 63 338 лв., като в тази връзка моли съда да прекрати производството за посочените суми, като претендира разноски.

С оглед дадената му от съда възможност ищецът е депозирал молба с вх.№ 134467 от 04.12.2024 г., с която оспорва отговора на ответника, както и всичките му искания в това число и за адв.хонорар в размер на 9 000 лв. Поддържа направените в исковата молба искания, прави нови доказателствени искания и заявява, че няма да сключва споразумение с ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обективно предявените искове с правно основание чл.55 , ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни.

3

Видно от събраните по делото доказателства и заключението на допуснатата и неоспорена ССч.Е, с молба от 12.11.2024 г. (л. 19 по делото) ответникът представя платежно нареждане за кредитен превод от 12.11.2024 г. за сумата от 63 338,00 лв. с получател „АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

Ако се вземе предвид начисления размер на обезшетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл.

47, ал. 1 и 2 от КТД — 61 289,80 лв., то с преведените средства от ответника по делото са погасени изцяло общо начисленото обезщетение и частично лихва в размер на 2 048,20 лв.

Остатъкът от дължимата лихва е както следва:15 640,49 лв. за период на изчисление от ежемесечно изплащане на обезщететието до 30.05.2024 г. (17 688,69 - 2 048,20 лв.);5 093,10 лв. за период на изчисление от 24.07.2023 г. (датата на поканата) до 30.05.2024 г. (7 141,30 - 2 048,20 лв.).

Ако се вземе предвид изплатения размер на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл. 47, ал. 1 и 2 от КТД — 52 501,05 лв., то с преведените средства от ответника по делото в размер на 63 338,00 лв., биха се погасили изцяло общо начисленото обезщетение и лихва в размер на 10 836,95 лв. Би бил дължим остатъкът от лихва, изчислена единствено за периода от ежемесечното изплащане на обезщетението до 30.05.2024 г., в размер на 4 312,57 лева (15 149,52 лв. - 10 836,95 лв.)

При това условие на изчислената лихва за периода от 24.07.2023 г. (датата на поканата) до 30.05.2024 г., в размер на 6 117,26 лв., би била погасена изцяло, а сума в размер на 4 719,69 лв. би се явила надвнесена.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на даденото при липса на основание, фактите, подлежащи на установяване са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно правоотношение, което да обуславя имущественото разместване.

При недоказване на горните факти от ФС на чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца същият търпи неблагоприятната последица от отхвърляне на иска.

С оглед недължимостта на главницата, поради акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение. Такова обезщетение се дължи само ако съществува главният дълг, а както съдът приема, искът за главницата е неоснователен.

С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски. Такова право има само ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 от ГПК, ответникът е рализирал разноски за адв.възнаграждение в размер на 9 000лв.

Възражението на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение е основателно, поради което съдът го редуцира до 4000лв.или 2045.17 евро.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, гр. Козлодуй, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, ЕИК 106513772, представлявано от изпълнителния директор В.А.Н., искове срещу Р. В. З., ЕГН ********, гр.София, ул.“********, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД- за осъждане на В.А.Н. да заплати на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД неоснователно получената сума от 61 289,80 лв., иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД- мораторна лихва върху сумата от 61 289.80лв. за периода от м.06.2021 г. до 04.2022 г. в размер на 17 731,33 лв., както и зак.лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и предявения при условия на евентуалност иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от м.06.2021 г. до м.04.2022 г. мораторна лихва върху сумата от 61 289,80 лв. в размер на 6 953,48 лв.