Определение № 2554 от 15.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554 гр. Бургас, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501504 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 2 48 ал. 3 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на „Стиккредит „АД ,със седалище и адрес на управление – гр. Шумен,против определение № 2803/04.06.2026 г. по гр. дело № 6670/2025 г. по описа на PC – Бургас,с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 801/30.03.2026 г. постановено по същото дело в частта за разноските .

Счита се определението за неправилно и незаконосъобразно ,доколкото съдът не е събрал пълната информация за наличието на хипотезата на чл. 38 ал. 1 т.3 пр.2-ро ЗА , в оспорване на качеството на ищеца на „близко лице“.Затова в случая не е налице основанието по чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца.Изтъкват се и аргументи относно размера на адвокатското възнаграждение

За да се произнесе по основателността на жалб ите , настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по делото пред Районен съд- Бургас е образувано по исковата молба на на Т. Ж. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл.** вх.* ет.* ап.*, чрез адв. Димитър Гърков, против "СТИККРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

1

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 722,84 лв., с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, платени при изначална липса на основание, предвид недействителността на договор за предоставяне на кредит № 644579 от 03.01.2024 г.Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.1 ЗЗД ,като същият е изцяло уважен и ответникът-осъден да заплати на ищцата претендираната сума –платена без основание поради недействителността на цитирания договор за предоставяне на кредит.

В мотивите на решението районният съд е приел, че в случая за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца с оглед материалния интерес би била приложима Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът е посочил ,че не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Съдът обаче не е намерил основание за преразглеждане на извода, че справедливо адвокатско възнаграждение за осъдителния иск се явява такова в размер на 245,42 евро с ДДС – в този смисъл решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 на СЕС. Общият размер на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, поради което не следва допълнително да се намалява. Ето защо искането за изменение на решението в частта за присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, което е възложено в тежест на „Стик-кредит “ ООД, е прието за неоснователно и е оставено без уважение с атакуваното определение .

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд ,към които препраща и допълва следното :

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в 2 съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производство, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т. е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва 3 непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Най-сетне изводът, че чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост, се подкрепя и при тълкуване на други разпоредби от вътрешното законодателство, касаещи определянето и присъждането на разноски в съдебното производство, в т. ч. и такива за адвокатско възнаграждение.

Аргумент може да бъде извлечен от законовите разпоредби относно дължимостта на държавните такси в съдебното производство, доколкото предвиденото в чл. 78 ГПК пропорционално присъждане не прави разграничение при присъждането на такси, разноски и адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 72 ГПК въвежда като основен критерий за дължимостта на държавните такси при съединяването на искове дали същите са в защита на един интерес, а не предвижда задължително внасяне на държавна такса по всеки отделен иск, независимо от вида, броя и формата на съединяването им.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК пък е предписано, че възнаграждението на особения представител, т. е. адвокатското възнаграждение на служебно назначен адвокат, се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него, а самата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА също изисква размерът на адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован. Изводът, който се налага от така посочените разпоредби е, че в уредбата относно дължимостта и компенсирането на разноските законодателят възприема принципния подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост.

4

При изложените съображения и като взе предвид посочената практика на СЕС, съдът намира, че е б и л о налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право,което е било сторено от районния съд още при първоначалното определяне на разноските ,които следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца .Най-сетне следва да бъде отчетен и положения от пълномощника труд, който в случая не е минимален и не се свежда само до подаване на искова молба ..Макар и протекло в едно съдебно заседание и неусложнено от допълнителни процесуални действия на страните ,представляващият ищеца адвокат е представил становища и писмени бележки ,представил е и писмени доказателства .

Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, че изходът на делото обуславя отговорността за разноски, както и че при предявяване на няколко иска, предметът на делото се усложнява. В задължителната практика на ВКС, обективирана в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото и че когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Това разрешение е доразвито в определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд. на ВКС и др., в които се приема, че при направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика. В случая районният съд е извършил такава преценка, като е обсъдил всички тези критерии и не е действал в противоречие, а съгласно константната практика на ВКС, обективирана в сочените актове..Следва да се изтъкне също ,че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяване нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за поръчителство ,което макар да не е достатъчно основание за значително занижаване на адвокатското 5 възнаграждение на представляващия ищеца адвокат ,доколкото принципно делото не е с ниска правна сложност ,а и с оглед и разрешението , изведено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС , но е в смисъл ,че не следва да се извършват произволни ,под пазарните нива ,намаления на разноските за адвокатско възнаграждение ,тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект –който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция .

В обобщение на изложеното, районният съд ,преценявайки и цената на иска ,включително и дължимото минимално адвокатско възнаграждение съгл.

НМРАВ,е приел , че може да се приеме, че справедливото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде размер на 245,42 евро ./който размер е минимален по Наредбата ./ , че е справедливо и разумно именно такова възнаграждение по смисъла на параграф 21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС Затова Бургаският окръжен съд счита жалбата на ответника неоснователна. за