Решение № 123 от 11.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. С.З., 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901487 по описа за 2021 година

Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК .

Образувано е по искова молба от „Р.т.“ ООД – гр.С. с ЕИК *** срещу М.

И. Д. от гр.С.З. с цена на иска: 152 443,66 лева.

Изложено е в исковата молба, че в производството по ч.гр.д.№ 4452/2021 г. по описа на PC - С.З., образувано по Заявление от „Р.т.“ ООД гр. С. е издадена ЗНИ и ИЛ. По повод постъпило от длъжника - М. И. Д. възражение, с Разпореждане от 08.11.2021г. издадено от заповедния съд и връчено на дружеството - ищец на 11.11.2021г. са дадени указания за предявяване на иска по чл.422 от ТПК.

По този повод, ищецът заявява, че представя настоящата искова молба, с която излага обстоятелствата, от които произтичат вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично вземане, както следва:

На 24.06.2013г. между „Р.И.“ АД и ответника - М. И. Д. е сключен Договор за заем за сумата от 100 000 лв.. Съгласно Анекс от 06.03.2017г. падежа за връщане на предоставената сума е 15.12.2017 г.. За обезпечаване на вземанията по Договора е учредена договорна ипотека по нот. акт с № 183, т.

IV, рег.№3837, дело №352 от 22.07.201 Зг. на нотариус П. И., peг. № 308 на НК, вписан в СВп - гр. С.З. с вх.рег.№7497 от 22.07.2013г., акт №180, т. II, дело № 4234/2013г. Сочи се, че в нотариалният акт, по който дружеството 1 заемодател е представлявано от самия М. И. Д., са възпроизведени основните положения от учреденото с договора за заем правоотношение, като е констатирано изрично и изпълнението на задължението на заемодателя, а именно предоставянето и получаването от заемополучателя М. И. Д. на заемната сума от 100 000 лв. Посочен е първоначалния падеж - 24.06.2014г.

Размерът на договорената лихва и неустойката за забава, също са посочени по размер - чрез ставката на лихвата от 10% годишно и начина на формиране на неустойката - в двойния размер на договорената лихва.

Посочва се, че правата и задълженията на страните по договора за заем са предоговорени е Анекс № 4 сключен на 06.03.2017г. - падежът на задължението за връщане на предоставения заем е определен до дата до 15.12.2017г., а размерът на възнаградителната лихва е 7% годишно. На 14.06.2017г. заемателят е извършил плащания за част от главницата и за погасяване на натрупана до този момент лихва.

Изложено е, че с Договор за цесия от 28.09.2020г., с нотариална заверка на подписите е рег.№ 9352 от 07.07.2021г. на нотариус Нели Лукова, рег.

№536 на НК правата по Договора за заем са прехвърлени от заемодателя „Р.И.“ АД - гр. С. в патримониума на заявителя - „Р.т.“ ООД - гр. С..

Договорът за цесия е вписан в СВп., гр. С.З. е № от вх.рег.7599/12.07.2021г., с акт № 133,т.Ш дело №3590/2021г. Сочи се, че цесията е съобщена от първоначалния кредитор на длъжника М. И. Д. с връчено му лично на дата 09.10.2020г. уведомително писмо.

Заявено е, че вземането за главното парично задължение се претендира в неговия актуален размер с оглед на извършеното от заемателя към заемодателя - „Р.И.“ АД на 14.06.2017г. погашение, със сумата от 6476,16 лв.

Посочва се, че така, прехвърленото в патримониума на цесионера главно вземане е за остатъка в размер на сумата от 93 523,84 лв.

Изложено е, че на 14.06.2017г. заемополучателят е заплатил на „Р.И.“ АД и натрупана до момента на плащането възнаградителна лихва в размер на сумата от 29 586,30 лв. Сочи се, че по тази причина задължението на заемополучателя за възнаградителна лихва се претендира върху сумата от 93 523,84 лв.. Конкретният размер посочен в Заявлението по чл.417 от ГПК е 19 639,94 лв. - договорна лихва върху невъзстановената част от главницата в размер на 93 523,84лв., като лихвата е формирана при ставка от 7% годишно 2 за периода от 28.09.2018 г. до 28.09.2021г.

Отбелязано е, че клаузата за неустойка за неизпълнение не е била променяна и според първоначално уговореното с договора за заем от 24.06.2013г. между цедента - заемодател и г-н М. И. Д. се определя като двойния размер на договорената лихва. Посочено е, че предвид тази формула в Заявлението по чл.417 от ГПК е претендирано вземане за сумата от 39 279,88 лв. - неустойка за неизпълнение на главното задължение в размер на невърнатата към 15.12.2017г. част от главницата – 93 523,84 лв..

Заявено е, че към връченото на дружеството - ищец на 11.11.2021 г.

Разпореждане е №3516 от 08.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 4452/2021 г. е приложено Възражение от длъжника. В същото е развито становище за недължимост на вземанията по ЗНИ с оглед извършено прихващане с вземания на М. И. Д. към „Р.И.“ АД по Споразумение от 03.08.2009г. Заявява, че в случай, че това становище бъде включено от ответника като възражение в отговора на настоящата искова молба, ще ангажира по-подробно възражение. Оспорва заявеното като фактически и правно несъстоятелно. Посочва, че Споразумението от 03.08.2009г. не съставлява престационен договор.

Твърди, че М. Д. не е прехвърлил нищо с това Споразумение, за да смята, че по силата на неговото подписване само му се дължат плащания.

Сочи се, че Споразумението има характер на рамков, предварителен договор с предмет сключване на бъдещ договор за покупко - продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „М.“ ООД.

С последващ Договор от 21.10.2009г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 11262/05.11.2009г. на нотариус В. Механджийска, М. Д. действително е прехвърлил/продал на „Р.И.“ АД уговаряния в Споразумението брой дялове и по-конкретно 110 дяла от капитала на „М.“ ЕООД срещу определена от страните цена от 1091лв. на дял или общо 120 010 лв., платима по нарочно посочена банкова сметка. В заповедното производство, ответникът е представил извлечение от банковата си сметка, видно от което на 27.10.2009г. сметката му в К. е била заверена със сумата от 120 010 лв. с посочен платец „Р.И.“ АД. Сочи се, че това извлечение от банкова сметка е представено като приложение на Възражението по чл.414 от ГПК. Описано е от ответника като извлечение ... „за получени плащания по Споразумение от 03.08.2009г.“, но в текста на въпросния документ много 3 ясно се чете друго. Заявено е, че като основание за плащане на сумата от 120010 лв. платецът „Р.И.“ АД е посочил: „ ... По договор от 21.10.2009г., покупка дялове, 110 дяла, капитал от „ М.“ ЕООД“. Според ищеца, следователно след заплащане на така договорената окончателна цена, Дружеството - заемодател не е имало никакви задължения към ответника по повод придобиването на дялове от капитала на дружеството „М.“ ООД.

Твърди, че не е съществувало вземане, с което М. Д. да прихваща срещу дълга по договора за заем от 24.06.2013г. Посочва, че ясен указател за това е самото му сключване (и то не само на него, а и на споменат в показана друг договор за заем - от 29.04.2013г., срещу който също е „прихващано“). Отбелязва, че показателна е и хронологията на предоговаряне в т.ч. на падежи, на лихви, водени са преговори, разменяна е кореспонденция и разбира се - особено показателни са и частичните плащания срещу главницата и натрупаните лихви. Въпреки абсурдността на допускането, за пълнота на изложението твърди, че дори и да е възникнало вземане по Споразумението от 2009г. и то да не е най-общо казано суспендирано от съдържанието на изявленията по договора за продажба на дялове от 21.10.2009г. (и дори да се дължи солидарно и за частта на другия споразумяващ се - „Л.“ ООД, с каквото тълкуване текста също е насилен), то с това хипотетично вземане не е могло да се извърши ефективно прихващане с нотариална покана, за която се твърди да е връчена на 16.11.2018г. Сочи, че първо, защото хипотетичното вземане на М. Д. не е било ликвидно и второ е било погасено по давност към датата на падежа по договора за заем и към момента, в който е отправено. Посочва, че това се отнася за главниците и за законната лихва.

Ищецът прави искане да се постанови решение, с което да се признае в отношенията между „ Р.т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., *** и М. И. Д., ЕГН ********** от гр. С.З., ***, че вторият дължи на дружеството на основание Договор за заем от 24.06.2013г., Анекс №4/06.03.2017г. и Договор за цесия от 28.09.2020г. с нотариална заверка на подписите от 07.07.2021г. между заемодателя по цитирания договор за заем - „Р.И.“ АД и „Р.т.“ ООД, вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1558 от 30.09.2021г., както следва:

- 93 523,84 лв. - остатък от главницата по договор за заем от 24.06.201 Зг. и Анекс №4/06.03.2017г.,

4

- 19 639,94лв - договорна лихва за периода от 28.09.2018г. до 28.09.2021 г. в размер на 7% годишно върху сумата от 93523,84 лв.

- 39279,88лв. - неустойка за неизпълнение на главното задължение в размер на сумата от 93523,84лв. за периода от 28.09.2018г. до 28.09.2021г. законната лихва върху главницата считано от 28.09.2021г. до окончателното плащане

Претендира за направените по делото разноски.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявения иск.

Възразява срещу разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК „производство по търговски спорове“. Счита, че предявеният иск не е търговски спор по смисъла на чл.365, т.1 от ГПК, като излага съображения в тази връзка.

Заявява, че предявеният иск е недопустим. Със Заповед № 1558/30.09.2018 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца, сумата в размер на 93 523.84 лева, представляваща главница по договор за заем от 24.06.2013г., инкорпориран в нотариален акт за договорна ипотека № 183, том IV, рег. № 3837, дело № 352/2013 г. на нотариус П. И., с рег. № 308, ведно с договорна лихва от 7 % върху неплатената главница за периода от 28.09.2018г. до 28.09.2021 г. и неустойка за неизпълнение в двойния размер на възнаградителната лихва за същия период.

Счита, че така твърдяното от ищеца основание на вземането не представлява основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - твърди се вземане по писмен договор за заем, който обаче не е нотариално заверен. Сочи се, че същевременно, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били издадени на основание писмен договор в нотариална форма - цитираната и в заповедта за изпълнение договорна ипотека.

Според ответника, следва да се има предвид и че посочената в исковата молба договорна възнаградителна лихва, както е определена по основание и размер, както и неустойката в размер на двукратната сума на тази лихва, не произтичат от документа по чл. 417, т. 3 от ГПК - съгласно посоченото в акта 5 за договорна ипотека, е определена възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно до падежа на заема, който е определен в ипотеката на 24.06.2014 г.

Посочва, че впоследствие, с анекс от 01.01.2015г. към договора за заем в обикновена писмена форма (който е различен от посочения в исковата молба като основание Анекс 4/06.03.2017г.) между ответника и „Р.И.“ АД е променена договорната лихва по сключения между тях в обикновена писмена форма заем от 10 % на 7 % на годишна база - именно този анекс, който обаче не е възпроизведен в договорната ипотека, нито е нотариално заверен, е основание за така претендираните от ищеца договорна възнаградителна лихва и неустойка за неизпълнение, което основание обаче е извън посочените в заповедта за изпълнение нотариален акт за договорна ипотека № 183, том IV, рег. № 3837, дело № 352/2013 г. на нотариус П. И., с рег. № 308 и инкорпориран в него договор за заем от 24.06.2013 г.

Отбелязва, че предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е идентично с вземането, предмет на предявеният установителен иск, по страни, съдържание и основание.

Твърди, че в случая такава идентичност не е налице. Посочва, че в издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е посочено, че вземането произтича от „договорна ипотека“, а в исковата молба се иска установяване дължимост на суми по договор в писмена форма и анекс в писмена форма, които не са нотариално заверени и не представляват годно основание по чл.417, т.3 от ГПК. Заявява, че в производството по чл. 422 от ГПК съдът следва да извърши проверка и на редовността на основание по чл. 417 ГПК, за да може да се произнесе по предявен установителен иск, като той не може да стори това, ако искът не се основава на това основание (с оглед диспозитивното начало на гражданския процес).