Решение № 7 от 14.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Казанлък, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201363 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по въззивна жалба от Т. Н. Д. с ЕГН **********, чрез адв.Д. Т., против Електронен фиш, Серия К №11199388 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. В депозирани писмени бележки чрез адвокат Д. Т. се излагат подробни аргументи за отмяна на процесния ЕФ.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з. Не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с 1 обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалвания Електронен фиш, Електронен фиш, Серия К №11199388 на ОД на МВР – Стара Загора на жалбоподателя Д., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за това, че на 26.07.2025г. в 17:20 часа, в обл.Стара Загора, общ.Казанлък, на път Първи клас, номер 5, на 190.36 км., с място на контрол на път I-5, на Запад от гр.Крън, в двете посоки север и юг, управлявал МПС **** ** ********, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер * **** ** със скорост от 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26, като нарушението е установено и заснето с ATCC №120с50с, при което превишаването на разрешената скорост е със 22 км/ч, като е отчетен - 3 км/ч толеранс.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства и на приложените писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи :

Видно от електронния фиш, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, която норма предвижда - когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от електронния фиш, нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на път I-5, на Запад от гр.Крън, която заснела нарушението. Към материалите по делото е приложена снимка №120С50С/0203657. Скоростта в този участък, с която следвало да се движат автомобилите, въведа с пътен знак В26 е 50 км. в час и за двете посоки – видно от постъпила схема от ОПУ Стара Загора, на вертикална и хоризонтална сигнализация на път I-5 от км.190+230км. до км.190+460. Видно от ел. фиш и приложената към доказателствата снимка, засечената скорост е б и л а 75 км. в час/ с приспадане на допустимата грешка от -3%/, т. е. превишението в конкретния случай е било 72 км. в час.

Съдът констатира, че о т Приложеното веществено доказателство средство – статично изображение снимка №120С50С/0203657, направена с мобилна система АТСС №120с50с не може да се установи с категоричност регистрационния номер на превозното средство без предположения – на снимката се различава лек автомобил, без да е видим неговият регистрационен номер. В тази връзка от въззиваемата страна е приложен снимков материал на оптичен носител – диск CD-R Verbatim, приложен към писмо от ОДМВР- Стара Загора с вх. №19166/02.12.2025г., който беше онагледен в с.з., проведено на 16.12.25г., а именно 1 брой снимка №120С50С/0203657, направена с мобилна система АТСС №120с50с към Електронен фиш, Серия К №11199388 от 06.08.25г. на ОД на МВР – Стара Загора, на която е индивидуализан регистрационния номер на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство, а именно регистрационен номер * **** **, като в тази връзка у съда н е възниква съмнение в тази насока за процесното МПС.

2

Не така стои въпроса, относно доказателствата по делото, че именно на това МПС принадлежи скоростта, която е документирана.

Недоказано се явява по безспорен и категоричен начин, че именно автомобилът на жалбоподателя се е движел със скорост от 75 км/ч. /72 км./ч. след приспадане на отклонението/.

Нарушението следва да бъде установено и доказано по несъмнен начин. Това в случая обаче не е направено.

В тази връзка, съдът споделя наведените във въззивната жалба и в допълнително представените писмени бележки възражения за незаконосъобразност на процесния ЕФ.

Основателно е оплакването на въззивника за невписване в Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично изображение/видеозапис. Следва да се посочи, че от представения по делото и попълнен Протокол за използването на АТСС за дата на използване 26.07.2025г., се установява, че пътният участък, в който е била измерена скоростта на управлявания от въззивника автомобил, е бил контролиран с начало на работа 16.25 часа, но без да е посочен края на работа като час и минути, съответно времевия период и установените от АТСС брой нарушения, както и номер на първо и последно статично изображение. Това в случая представлява съществен пропуск, доколкото не може да се установи, дали вмененото нарушение на въззивника от дата 26.07.25г. в 17.20 часа е заснето във времевия период на работа на АТСС с №120с50с. Следователно, този пропуск при попълване на протокола води до невъзможност за надлежна проверка дали действително генерирания снимков материал е във времевия интервал на работа на АТСС , тъй като не е посочен в протокола такъв, съответно представената по делото снимка на заснетото с превишена скорост М П С , да може да бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. Т а к а представените доказателства не подкрепят административното обвинение, а дори напротив– опровергават го. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е годно доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение, заснети с устройството през работния му режим на процесната дата. Ясното и коректно отразяване на обстоятелствата в протокола предопределя извършването на преценка за законосъобразност на издадения електронен фиш.

Следва да се има предвид, че Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ документ.

При проверката и оценката на доказателствения материал въззивният съд зачита и констатира, че материалната му доказателствена сила е оборена от представените по делото доказателства.

В Протокола единствено е било отразено, че използваното техническо средство засича посока на движение на контролираните МПС в двете посоки, но в електронния фиш не е посочена посоката на движение на процесното 3

МПС, не е конкретизиран по ясен начин и точния участък от пътя.

Съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

По делото не е направена снимка и на техническото средство, с което е измерена скоростта на движение на процесното МПС, не става ясно по никакъв начин и къде е била поставена тази система.

При така изложеното, съдът намира, че при изготвяне на протокола съгласно изискванията на Наредбата са допуснати съществени пропуски, посочени по-горе - непопълване на съответните графи в него, водещи до липсата на удостоверяване на съществени твърдения, които са гарант за правилността на отчетените резултати по отношение на скоростта.

Следва да се посочи във връзка с гореизложеното, че именно точно и коректно попълнените данни в протокола, ведно с приложения снимков материал от записа /записите/, извършени от АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, че нарушението е извършено при наличие на знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч за извън населено място и във времевия диапазон на работа на използвано АТСС .

Липсата на попълнени задължителни реквизити - в случая определени в Наредбата полета, водят до недоказаност на административното обвинение по безспорен и категоричен начин, а оттам до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е съществено процесуално нарушение водещо от отмяна на електронния фиш.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не са дължими разноски. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Съдът присъжда на страните на разноски по реда на АПК, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя и с оглед изхода на спора.

В случая е представено Пълномощно от 25.08.2025г. и Договор за правна защита и съдействие от 25.08.25г. в който е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА .

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от въззиваемата страна адвокатското възнаграждение в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 лева, определено по реда на чл.8, ал.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.

4 изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), вр. чл.7, ал.2 от Наредбата. Минималния размер на представителството за конкретното дело е в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 лева.

След постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС е налице формирана практика на ВКС, според която Наредба №1/09.07.2004г. не е обвързваща за съда и третите лица. Въпреки това в конкретния случай съдът ще се позове на Наредбата при разглеждане на претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство, като съдът приема, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за адвокат в производството пред настоящата инстанция в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 /четиристотин / лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд Казанлък, РЕШИ: