Решение № 31 от 13.03.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Кърджали, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова в присъствието на прокурора Д. Д. Р. като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20225100100177 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана първоначално пред Окръжен съд - Х., впоследствие на осн.чл.7, ал.2 от ЗОДОВ - изпратена на Окръжен съд - Кърджали, против Окръжен съд - Х. и Народно събрание на Република България. Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.4, параграф 3 от Договора за Европейския Съюз /ДЕС/.

Ищецът твърди, че с определение от 10.07.2017 г. по НОХД № 441/2017 г. по описа на Хасковски окръжен съд било одобрено споразумение на основание чл.381, ал.1 от НПК, между Окръжна прокуратура Х. и защитника на обвиняемия Р. - Н.К., със съгласието на последния, за решаване на наказателното производство по ДП № 1000-4//2017 г. по описа на Митница - Бургас, по обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.2, предл.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК - контрабанда на наркотични вещества през границата на страната от Република Турция в Peпублика България.

С определението за одобряване на споразумението било отнето в полза на държавата на основание чл.242, ал.8 от НК моторното превозно средство, използвано за извършване на престъплението „квалифицирана контрабанда“, собственост на представляваното от него дружество-ищец: товарен автомобил марка „М.-Б.“, модел „0350 TOURISM015RHD ЕЗ 0 *** - SHD E U R 03“, двигател № ОМ 457 L A - CUME2KOOMJ****, рама №NMB61338813******, с румънски рег. № B*** ***.

Пазарната цена на автомобила, по оценка на вещото лице по заключението на назначената по ДП № 1000-4/2017 г. по описа на Митница 1 Бургас автотехническа и оценъчна експертиза, възлизала на сумата в размер на 78 032 лева.

С решение от 14.02.2021г. по дело С-393/19 Съдът на Европейския съюз, първи състав, приел, че: Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежало на трето добросъвестно лице.

Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволявала в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо налице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.

Решенията на СЕС по тълкуване на Съюзното право, и въобще преюдициалните заключения на Съда, имали обратно действие. Решението на СЕС тълкувало действащото на територията на Европейския съюз право към момента на възникване на правоотношенията (към момента на извършване на престъплението). Тълкуваната разпоредба се прилагала в предоставения от Съда смисъл и за възникнали преди датата на тълкуването правоотношения.

По изключение Съдът можел да ограничи последиците на преюдициалното заключение занапред, като това ограничение във времето се правело със същото решение, с което се давало тълкуване или се правила преценка на валидността, което в случая не било налице. В Решение № 17/05.03.2021 г. по гр. д. № 1457/2020 г., IV г. о. на ВКС се приемало, че съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от нарушение на ПЕС, като се позовава и на мотивите към решението по дело № С-173/03 на СЕС.

С решение от 30.09.2021 г. по конституционно дело № 10/2021 г. КС на РБ обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.242, ал.8 от НК, послужила като правно основание за отнемане в полза на държавата на описаното МПС, в частта „и когато не е собственост на дееца”.

Предвид горното ответникът Окръжен съд - Х., като единствена и последна съдебна инстанция при разглеждане и решаване на делото на Р. Н.К., бил допуснал съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, изразяващо се в приложение на нормата на чл.242, ал.8 от НК, която противоречала на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата, като отнел в полза на държавата 2 собственото на ищцовото дружество МПС, описано по-горе, с което му била причинена имуществена вреда в претендирания размер от 78 032 лева, представляваща пазарната стойност по оценка на вещото лице, на отнетото на основание чл.242, ал.8 от НК моторно превозно средство, което не било собственост на обвиняемия (подсъдимия), а на дружеството-ищец, в качеството му на трето добросъвестно лице, неразполагащо с ефективни правни средства за защита в наказателното производство, водено срещу извършителя на престъплението.

Претърпените имуществени вреди се изразявали в намаление на имущественото състояние на собственика и лишаването му от правото да се разпорежда с притежаваната от него вещ. Съобразно установената практика обезщетението за имуществени вреди се определяло от пазарната стойност на съответното имущество, която в случая била определената пазарна оценка от вещото лице по ДП № 1000-4/2017 г. по описа на Митница - Бургас.

За причинените на дружеството-ищец вреди, солидарно с първия ответник бил отговорен и вторият ответник - Народно събрание на Република България, който след датата на приемането на България като член на ЕС, не отменил и поддържал противоречаща на Правото на Съюза правна норма, а именно нормата на чл.242, ал.8 от НК, най-малкото в частта й, включваща израза „и когато не е собственост на дееца“.

Съгласно член 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължали обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговаряли солидарно. В случая дружеството-ищец претърпяло пряка имуществена вреда в размер на стойността по оценка на вещо лице на отнетото в полза на държавата МПС - 78 032 лева. Същата била пряка и непосредствена последица от поддържането в законодателството на противоречаща на Правото на ЕС правна норма от страна на Народното събрание, както и от прилагането на същата тази противоречаща на ПЕС норма от страна на Хасковския окръжен съд.

Държавата отговаряла за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението било достатъчно съществено, като за нейната отговорност било без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите. За отговорността по ЗОДОВ вината била без правно значение, т.е. отговорността за вреди била обективна (Решение №16/02.03.2021г. по дело №1914/2020, ВКС, 4-то г.о.). С друго свое решение (Решение № 14/15.02.2021 г. по дело №5165/2016г., ВКС, 4- то г.о.), ВКС отново приело, че за причинените вследствие нарушаване на ПЕС вреди, държавните органи - ответници по исковете отговарят солидарно, защото надлежното обезщетение е дължимо от един и същ правен субект - държавата, поради което е осъдил Народното събрание, АПСК и ВКС, да заплатят солидарно на ищеца причинените му вреди.

В тези свои решения ВКС посочил, че причинният процес на 3 увреждането започва от приемането или поддържането в националното право на норма, която противоречи на Правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни последици. Поведението на различните държавни органи в този причинен процес имало значение единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение.

Обезщетение за нарушение на правото на Европейския съюз можело да се претендира за нарушения от нормотворчески, правораздавателни и правозащитни органи, на органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, и от частноправни субекти.

Държавата, в лицето на своите органи - Народно събрание на Република България и Окръжен съд - Х., нарушила изискването за лоялно сътрудничество, скрепено в чл.4, § 3 от ДЕС, въвеждащ задължение за държавите-членки да прилагат с примат правото на Европейския съюз, в случая горецитираните норми на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата. Отговорността била обективна и правопораждащият факт за присъждане на обезщетение бил нарушаване на приложимото съюзно право от страна на държавата, в лицето на нейните органи, а не от конкретното произнасяне на решаващия съдебен състав, който в случая бил приложил действаща в националното законодателство нормативна разпоредба, противоречаща на ПЕС, която не е била отменена или изменена от законодателния орган, след приемането на България в ЕС. С Решение от 14.06.2022г. по КД № 13/2021 г.

Конституционният съд приел, че „Забраната за произвол бил материален елемент от принципа на правовата държава и бил насочен към държавните органи, включително и към законодателя което решава спора дали НС отговаря за вреди“.

Освен това държавата, в лицето на ответниците, нарушила задълженията си, поети с договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (в сила от 01.01.2007 г., издаден от Министерство на външните работи - обн. ДВ, бр. 103 и 104 от 2006 г.), а именно член 3 - „...Разпоредбите, отнасящи се до правата и задълженията на държавите-членки, както и до правомощията и юрисдикцията на институциите на Съюза, както са определени в договорите, по които Република България и Румъния стават страни, се прилагат по отношение на настоящия договор., както и в акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, предвиждащ, че „в съответствие с член 2 на Договора за присъединяване, настоящия акт се прилага... „ и по-конкретно на член 2 от акта, императивно посочващ, че „От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези 4 договори и в настоящия акт.“

Предвид горното моли да бъдат осъдени на основание чл.2в, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.4, §3 от ДЕС, ответниците - Окръжен съд Х. и Народно събрание на Република България, да заплатят на дружеството-ищец, солидарно на основание чл.4, ал.2 от ЗОДОВ, обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, а именно на:

-Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на

-Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата, в размер на 78 032 лева - обезщетение за преки имуществени вреди /щети/ вследствие незаконното отнемане в полза на държавата на собствено на ищеца МПС, с посочените по-горе идентификационни данни.

Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят законна лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от 10.07.2017 г. - датата на одобреното от съда споразумение по чл.381 от НПК, по НОХД № 441/2017г. по описа на Хасковски окръжен съд, до окончателното плащане.