Решение № 135 от 22.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Разлог, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200321 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. С НП №*/30.04.2024 г. на Дир. на РДГ-Б., на А.Г.А., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.“Х.С.“№3, о.Р., е наложено адм. наказание – глоба от 1`000.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ.

Недоволен от издаденото НП е останал адм. наказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването в последствие на НП. В СЗ за жалбоподателя се явява процесуален представител - адв.С., който поддържа депозираната жалба, в ход по същество излага подробни съображения в тази посока като сочи, че НП е незаконосъобразно поради нарушение на чл.34 от ЗАНН, а деянието, което е санкционирано не било в компетенциите на дир. на РДГ-Б.. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща законен представител, явява се процесуален представител, която представя и писмено становище, в което излага доводи в насока, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява и не изразява становище.

Съдът след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във вр. с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

На 04.12.2023 г., в г.Р., у.“Х.Б.“, о.Р., е спрян за проверка от служители на РУ-Р., т. а. „С..140“, с рег.№*, управляван от жалбоподателя А.А.. След спирането на процесния т. а., били извикани служители на РДГ-Б. и при извършено замерване било установено, че натоварената в автомобила дървесина била повече от посоченото кол-во в издадения превозен билет №*/04.12.2023 г. По случая било образувано нак. производство с оглед провеждане на разследване за извършено престъпление по чл.235, ал.2, пр.III, вр. с ал.1 от НК. В хода на досъд. производство посредством изготвена комплексна лесотехническа оценителна експертиза се установило, че транспортираната дървесина, прясно отсечена, маркирана на 50-70% от натовареното кол-во с контролна марка №1 на О.Р., /при изискване за маркиране на 30% от натовареното кол-во/ е от дървесен вид бял бор, с произход от едно и също място като кол-вото е било 18м3 (пространствени) и 10,80 м3 (плътни), тоест с 6м3 /плътни/ повече от описаните в превозния билет. Пазарната стойност на дървесината била 1

864,00 лева. С постановление от 29.02.2024 г. Прок. при РП-Б., ТО-Р., е прекратил образуваното нак. производство по случая, тъй като е счел, че е извършено адм. нарушение, поради което е изпратил материалите по делото на компетентния орган – дир. на РДГ-Б., с оглед преценка за вземане на отношение по адм. нак. ред.

В следствие на гореизложеното, АНО е определил посоченото поведение като нарушение на чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ, за което е бил съставен констат. протокол от 13.03.2024 г. Въз основа на съставени констативни протоколи на 04.12.2023 г. и на 13.03.2023 г., е издадено НП №* от 30.04.2023 г., от дир. на РДГ-Б., с което на А.Г.А. е наложено адм. наказание – глоба от 1`000.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните писмени док-ва, приложената адм. нак. преписка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, последователни и безпротиворечиви.

От жалбоподателя обяснения не са снети.

Съдът за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

С разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, се забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а според т.2 дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗГ, разпоредбите на закона не се прилагат за посочените в разпоредбата хипотези: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земед. територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.1 и 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. А според разпоредбите на чл.131б, ал.1 и ал.2 от ППЗГ, дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се изработва по образец, утвърден от ИД на ИАГ. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. и ал.2 - дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет. От събраните по делото док-ва и от приложеното постановление на РП-Б. е видно, че въпросните дърва са отсечени от двор в частен имот на трето лице.

Относно маркирането с общинска марка, същото не е уредено в ЗГ, поради което и отговорност за това няма как да му бъде търсена по този закон. От описаното по-горе се установява, че липсват док-ва в адм. нак.та преписка, от които да бъде установено по какъв начин се е стигнало до извода, че жалбоподателят съзнателно и виновно е транспортирал именно такава дървесина, за която се прилагат разпоредбите на ЗГ и съответно е адм. нак. отг. лице по чл.266, ал.1 от ЗГ. Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. Като тежестта на доказване лежи именно в/у АНО и нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен. Събраните по делото док-ва от НО и в съд. производство не установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което несъмнено води до необоснованост на НП. За да се приеме, че е налице адм. нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно. При издаването на НП, НО не се е съобразил с всички събрани и представени док-ва по преписката. Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата НО е направил предположения е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може 2 да бъде саниран в съд. производство. В настоящият случай е спорно, дали НП е издадено при изяснена фактическа обстановка. Настоящият състав намира, че АНО от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства., с което е нарушил разпоредбите на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Също така АНО следва в адм. нак. производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона док-ва, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. В случай, че АНО не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то НП ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено. В адм. нак. процес е налице презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на вината. Тази яснота е от важно значение, тъй като отразява субективното отношение на нарушителя, т.е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на производството, следвайки аргумента на чл.6 от ЗАНН, че наказуемо е само това адм. нарушение, което е извършено виновно. Същественото в адм. нак. производство е да се установи: има ли адм. нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). За да бъде едно деяние адм. нарушение, са необходими 3 предпоставки (съгласно чл.6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с адм. наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на адм. нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Съдът намира, че жалбоподателят не е извършил виновно твърдяното нарушение, след като не се доказа по безспорен начин по делото, че жалбоподателят е транспортирал въпросните дърва на посочената дата с ясното съзнание, че превозва повече дървесина от разрешената му за транспортиране, съгласно издадения превозен билет. В тази вр., самият общински служител /свидетелят М.К./ излага подробно, че при издаването на превозния билет е допуснал техническа грешка и затова е станало разминаване в кубатурата на превозваните дърва, като твърди още, че при обръщане на кубатурата от пространствена в плътна се е получило разминаване и объркването е в следствие на негова грешка. Сочи, че жалбоподателят не е превозвал незаконна дървесина и същите твърдения са били изложени от него в хода на досъд. производство пред районен прокурор, за което обстоятелство, АНО не е провел допълнително разследване преди да издаде обжалваното НП.

Съдът установи, че НО в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН, не е извършил задълбочен анализ и преценка на събраните по преписката док-ва, същият е издал НП, в което е отразена фактическа обстановка, неотговаряща на действителността.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

За пълнота съдът не приема възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя, че при прекратяване на нак. производство, АНО не е бил компетентен да се произнася с НП. Видно е данните по делото е, че след установяване на процесното нарушение от компетентните длъжностни лица при РДГ-Б., материалите са изпратени на РПБ., ТО-Р.,, която е юрисдикцията, ползваща се с прерогатив в конкретната хипотеза, с оглед задължението и правомощията й да прецени степента на обществена опасност на деянието, респ. да извърши преценка за евентуално наличие на извършено престъпление. Едва след отрицателното становище на прокуратурата, обективирано в Постановление за прекратяване на нак. производство, преписката е изпратена на компетентния АНО. От изложеното следва, че в настоящия случай не е налице хипотеза на двойна нак. репресия, доколкото дружеството е санкционирано единствено и само в рамките на образувано с/у същото адм. нак. производство, а преюдициалното нак. производство е прекратено. Съдът счита и че процесуалните срокове, регламентирани в ЗАНН, касаещи издаването на съответните адм. актове в хипотеза на 2 самостоятелни по своя характер производства намиращи се в условия 3 на обусловеност един от друг са спазени. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до ограничаване права на нарушителя в някоя от фазите на процеса.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН /ред. ДВ бр.94 от 29.11.2019 г./ на А.Г.А., ЕГН*, се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство от 550,00 лв. Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на адв. хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН, предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адв. възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адв. възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на адв. защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в участие в 3 ОСЗ пред първостепенния съд и съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните р-ри на адв. възнаграждения, както и с оглед изхода на делото, претендираният адв. хонорар от 550,00 лв. не следва да бъде редуциран.