Решение № 417 от 10.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 64

10.04.2020г.

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на девети март две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя

Белева

2.Мл.с. Ваня

Ванева при секретаря Таня

Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №347 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2096/31.01.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва

Решение №3633 от 17.12.2019г., постановено по гр.д.

№6395/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза”

№46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на И.В.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1649,99 лева (хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 240,53 часа извънреден труд, за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2019 г., до окончателното изплащане.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” №46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на И.В.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 414 лева (четиристотин и четиринадесет лева) за направените по делото разноски.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати по сметка на БРС сумата от 246 лева (двеста четиридесет и шест лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 66 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.

Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.В.Я., чрез пълномощника адв. Станко Кралев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Главна дирекция Гранична полиция“ не се явява представител.

В съдебно заседание въззиваемият И.В.Я., не се явява, вместо него се явява адв. Кралева, която оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от И.В.Я., чрез пълномощника адв. Кралев, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1506 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 251 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 на положения за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., 1760 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в МГПГ за БК при РДГП - Бургас, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2011 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 251 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочен и е размерът на задължението – 1506 лв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.

Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 26.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1649,99 лв. за положен нощен труд от 240,53 часа.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния период, ищецът е положил 1682 часа нощен труд.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1682 часа става на 1922,53 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 240,53 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 240,53 часа възлиза на 1649,99 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.

1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).