Решение № 122 от 16.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000603 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от М. Г. А., ЕГН **********, , ** и В. Г. В., ЕГН **********, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 476/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 246 от 18.07.2024 г. , поправено с влязло в сила решение, рег. № 25 от 30. 01.2025 г.

С него след поправката му З.а.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, *** е осъдено да заплати М. Г. А., ЕГН **********, ** и В. Г. В., ЕГН **********, *** по 26 000 лв., явяващи се част от дължимите им се според тях по 220 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на майка им К. С. В.А, ЕГН **********, починала вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 11.11.

2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2023 г.

/датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие/ до окончателното изплащане на обезщетението.

Претенцията на всеки от двамата ищци за присъждане на законна лихва 1 върху присъдените им обезщетения от по 26 000 лв. за периода от 23.12.2022 г. до 11.01.2023 г. вкл. е била отхвърлена.

В жалбата е посочено, че всеки от жалбоподателите обжалва решението в частите отхвърлящи претенциите им за присъждане на законна лихва за времето от 23.12.2022 г. до 11.01.2023 г. вкл., както и в частите, с които е прието, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди е от по 150 000 лв. и че той следва да се намали на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД поради наличието съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майка им в размер на 30 %.

В жалбата се излагат подробни съображения за допустимост на същата, респ. за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. Отправено е искане отмяна на частта отхвърляща претенцията за законна лихвата и осъждане на застрахователя да плати такава за обжалвания период. Поискано е и съдът да определи, че справедливия размер на дължимото обезщетение за всеки от ищците е по 220 000 лв. и че не е налице основание за намаляване на същото поради наличие на съпричиняване.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 18.12.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от М. Г. А., ЕГН **********, грС.З. и В. Г. В., ЕГН **********, гр.К. искова молба против За.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 11.11. 2022 г. около 17,45 ч. в гр.К. по бул. „М.” в посока изток-запад се движел лек автомобил „М.“, рег.№ ***, който бил управляван от Г.Н.М., ЕГН **********.

По същото време майката на двамата ищци- К. В.а в качеството си на пешеходец се движела по тротоара на ул. „ Г.И.” в посока север-юг.

Достигнала кръстовището образувано от пресичането на двете улици. На место, където има скосяване на тротоара до нивото на пътното плътно, както от северната, така и от южната страна на булеварда „М.“ тя предприела правомерно пресичане на същия. Изминала по-голямата част от пътното платно, когато била блъсната от лекия автомобил М..

За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В него било посочено, че водачът на лекия автомобил не съобразил 2 скоростта на движение на автомобила с атмосферните условия /дъжд/, състоянието на пътната настилка /мокра/, конкретните условия на видимост /тъмно/ и интензивността на движение, вследствие на което не е предприел спиране и блъснал пресичащата пешеходка. По повод на тази констатация в протокола от страна на ищците е пояснено, че водачът се движел със скорост от около 80 км/ч при условие, че в този пътен участък максимално разрешената скорост е 30 км/ч.

По- надолу се сочи, че в резултат на ПТП К. В.а получила многобройни и тежки травматични увреждания, изразяващи се в множествени счупвания на подбедрицата, открита рана по окосмената част на главата, счупване на сакрума, счупване на пубиса/срамната кост/. За лечение на същите пострадалата била настанена още на 11.11.2022 г. в болница „С.и м.“, гр. Б..

Там пролежала 40 дни до 20.12.2022 г. като в зависимост от необходимото в отделни периоди лечение била местена в различни отделения на болницата.

След изписването й била настанена в дома на ищцата М. А. в гр.С.З., където на *** г . починала. Причината за смъртта й била - травматичен мозъчен кръвоизлив, вследствие получената черепно мозъчна травма при описаното ПТП.

Така описаното причинило на двамата ищци значителни по обем неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и силни душевни болки и страдания от преждевременната и шокираща смърт на тяхната майка, с която двамата се намирали в изключително близки отношения на взаимна обич, доверие и привързаност. Неочакваната й смърт ги лишила от обич, внимание, възможността да разчитат за в бъдеще на нейната духовна,емоционална морална и материална подкрепа.

В подкрепа на тези твърдения е посочено, че покойната родила двамата ищци като студентка в гр. Б.. По време на следваното ги отглеждала там почти сама, а след завършването се установила да живее в гр.К. с тях и съпруга си.

Двамата ищци с оглед педагогическото образование на майка им се формирали като личности под нейното силно въздействие Тя ги подкрепяла морално, обграждала ги с грижи, обич и внимание. Възпитала в тях духовни ценности и добродетели. По тези причини те от малки се привързали силно към майка си и никога не прекъснали връзката си с нея още повече, че баща им през 1999 г. започнал работа в гр. Б. и всички грижи за тях основно се 3 изпълнявала от покойната. Тя била тази, която им помагала в училище, ходила на родителски срещи, активно присъствала в училищния им живот, споделяла техните ученически и младежки вълнения, трепети и преживявания.

Връзката между двете деца и майката продължила и след настъпване на пълнолетието им независимо от това, че дъщерята и в определени периоди сина живеели в други населени места.

В подкрепа на твърдението за силната връзка между тях се сочи, че по време на болничния престой на починалата те ходили ежедневно в болницата, за да е видят, подпомагат и да получат сведения от лекарите за здравословното й състояние.

След изписването тя била настанена в дома на дъщеря си, в който било поставено специално оборудване съобразено със състоянието й. За съжаление то не помогнало и тя починала.

Според ищците негативните изживявания и изпитани душевни болки и страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с виновното си поведение предизвикало инцидента – Г.Н.М..

В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП - то за управляваното от него МПС имало сключен под формата на полица с ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което съобразено с чл. 432 от КЗ давало основание обезщетението да се търси пряко от застрахователя.

По тази причина двамата ищци отправили на 09.01.2023 г. изходяща от тях застрахователна претенция . По повод на същата те били уведомени от ответника за образувана щета , като на няколко пъти им били изпращани искания за представяне на доказателства. В срока по КЗ обезщетение не им било определено и изплатено.

Тук за пълнота е посочено, че уведомление за настъпване на инцидента ведно с лична претенция до застрахователя била направено и от самата пострадала на 23.12.2022 г.

На база изложеното е направен извод, че за двамата ищци е налице правен интерес да претендират дължимото им се обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на майка им по съдебен ред.

4

По тази причина е поискано осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на всеки от тях по 26 000 лв. като част от дължимите им се по 220 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вредипретърпени болки и страдания от смъртта на майка им К. С. В.А, ЕГН **********, починала вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 11.11. 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12. 2022 г. датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.

В отговора на така описаната искова молба ответното дружество не е оспорило, че към момента на ПТП - то е имало валидно сключен с него договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „М.“, рег.№ *** и че водачът му към онзи момент е от кръга на застрахованите по този договор лица. Независимо от това е изразил становище за неоснователност на исковете на двамата ищци.

Същата се свързва с това, че по отношение на водача на застрахования автомобил не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД - вина, противоправно поведение и причинна връзка между ПТП - то и смъртта на майката на ищците вследствие на мозъчен кръвоизлив.

Изложени са и доводи, че описаните в исковата молба увреждания на К.

С. В.а са настъпили единствено с оглед поведението й като пешеходец и не са в причинна връзка с това на водача на застрахования автомобил.

По тази причина се сочи, че тя е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1 от ЗДП относно задълженията на пешеходците при пресичане да преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да неудължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Споменава се и за неизпълнение на следващото се от чл. 114, т.1 от ЗДП задължение да не се навлиза внезапно на платното за движение.

На база изложеното застрахователят прави извод за наличие на значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата и в тази връзка заявява, че ако на ищците се дължи обезщетение то следва да бъде значително намалено.

5

Наред с това е оспорено наличието на близки отношения, обич и разбирателство между ищците и пострадалия. В подкрепа на това е споменато, че двамата ищци били завършени личности със самостоятелен живот, собствени семейства и не са имали ежедневен контакт с майка си.

На тази база наред с доводите за съпричиняване са изложени и съображения за прекомерност на претендираното обезщетение и несъобразяване на същото с принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на претенциите за присъждане на законна лихва е казано, че същата би била неоснователна ако се приеме, че ответника не дължи обезщетения на ищците. Посочено и че при присъждане на такива лихвата следва да се присъди след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ.

ДИМ и отговор на същата не са подавани.

Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

В същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от двамата ищци болки и страдания от смъртта на майка им вследствие на процесното ПТП.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът е приел, че между ищците и майка им имало силна връзка и много близки отношения. Те се характеризирали с обич, разбирателство, духовна близост и уважение. Внезапната смърт на майката прекратила същите и променила живота на децата й завинаги. Донесла мъка и празнота, която те ще изпитват до края на живота си. На тази база е достигнал до извод, че всеки от ищците би следвало да получи по 150 000 лв.

То обаче не е присъдено в този размер по причина, че е достигнато до извод за принос от страна на починалата за настъпване на вредоносния резултат. Той се изразявал в това, че пресякла на място, което не е обозначено за преминаване от пешеходци, навлязла внезапно на платното за движение като не се съобразила с приближаващите се пътни превозни. Размерът на този принос е определен на 30 %.