Решение № 1508 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20221100901338 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата от 200000 лв., част от вземане в общ размер на 400000 лв., представляващо припадащата се на ищеца, в качеството му наследник на починалия съдружник Р.М., част от имуществото на ответното дружество. Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба -18.07.2022 г., както и разноските по делото.

Ищцата твърди да е наследник по закон на Р.М., починала на 27.11.2021 г., в качеството си на нейна дъщеря и наред с преживелия съпруг Б.И.М..

Твърди, че Р.М. е била съдружник в ответното дружество, като е притежавала 25 от общо 50 – те дяла. Ищцата не участва като съдружник в ответното дружество, което е 2 продължило дейността си като ЕООД с едноличен собственик на капитала Б.М., поради което и счита, че следва да и бъде изплатена равностойността на дружествения дял, определен към дата 30.11.2021 г., съответстващ на ¼ от дела от капитала.

Ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца относно участието на Р.М. като съдружник,размера на дяловото й участие, настъпилата й смърт, както и обстоятелствата относно наследяването й и дяловете на наследниците й, но оспорва иска по размер, като твърди, че балансовата стойност на активите по междинен баланс към 30.11.2021 г.

1 обуславя вземане в размер на 12750 лв. Счита, че равностойността на полагащия се на ищцата дружествен дял следва да се определи въз основа на балансовата стойност, определена съобразно приложимите стандарти и счетоводната политика на дружеството, а не на база пазарна оценка на имотите.

Ищцата оспорва достоверността на представения от ответника междинен баланс, като счита, че не отразява „справедливата“ стойност на активите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно качеството наследник и размера на наследствения си дял от наследстовото на Роселина Милешува, качеството на съдружник на последната в ответното дружество и размера на дяловото й участие, които обстоятелства не се оспорват, както и фактите, на които основава размера на претенцията си относно активите и пасивите на ответното дружество към 30.11.2021 г.

В тежест на ответника е да докаже достоверността на съставения междинен счетоводен баланс.

Между страните са обявени безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите относно участието на Р.М. като съдружник, размера на дяловото й участие, настъпилата й смърт, както и обстоятелствата относно наследяването й и дяловете на наследниците й, както и че смъртта на М. е настъпила на 27.11.2021г.

Спорни по делото са въпросите относно достоверността на съставения от ответника междинен баланс към 30.11.2021 г. и в частност въпросите относно балансовата стойност на дълготрайните материални активи, като ищцата поддържа теза, че дълготрайните материални активи са неправилно заприходени, не им извършвана задължителна преоценка през годините, което е довело да отразяването им с балансова стойност, която е несъответна на пазарната, като делът й следва да се изчисли след изготвяне на пазарна оценка на активите, респективно възприемането й като балансова стойност.

Ответникът е представил по делото с отговора на исковата молба междинен счетоводен баланс към 30.11.2021 г., в който стойността на активите е 51 хил. лв., като те се изчерпват с нетекущи дълготрайни 2 материални активи – земи /2 хил.лв./, сгради / 47 хил.лв./ и съоръжения / 4 хил.лв./. В стойността на пасивите, която по баланса съвпада с тази на активите, ответникът е включил стойността на записания капитал от 5 хил.лв., натрупана печалба от минали години в размер на 51 хил.лв., текуща загуба от 6 хил.лв, както и данъчни задължения в размер на 1 хил.лв., като във връзка с оспорването на баланса са допуснати и приети две заключение на съдебно -счетоводна експертиза / първоначално и повторно/.

По делото няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства и приетите заключения, че ответникът притежава земя и построената в нея сграда, които са най-съществената част от активите му.

Земята е придобита с нотариален акт от 21.03.1997 г., с който родителите на ищцата прехвърлят на дружеството А. ЕООД с договор за покупко-продажба празно дворно място от 1200 кв.м. за сумата от 700000 лв.

По реда на ЗУТ във връзка с регулацията с договор за продажба на недвижими имот по ЗУТ на 14.05.2006 г. са придобити 13 кв.м. от Столична община място за сумата от 1006 лв., които са придадени към придобитото през 1997 г. дворно, които обстоятелства се установяват от приетите по делото заключения на счетоводни експертизи / основно и повторно/ и не се оспорват между страните.

Страните не спорят, а се установява и от представените доказателства – разрешение за строеж №289/17.11.1997г. и разрешение за ползване № 316/10.09.1999г., че върху притежавания поземлен имот е построена сграда за търговска и производствена дейност, която е собственост на ответното дружество по приращение.

Земята, която представлява един имот, е заприходена на придобивната й стойност при съобразяване на деноминацията от 1999 г., като в баланса е със стойност 2 хил.лв., която отговоря на сбора на платените през 1997 г . и 2006 г. суми със закръгление към по-високата стойност.

Сградата е заприходена през 1999 г. със стойност от 229 375 лв., като в резултат на начислена амортизация от 4 % годишно /184089,52 лв./ в междинния баланс е включена със стойност от 47000 лв., която отговоря на разликата между първоначалната стойност и амортизацията със закръгление към по-високата стойност, като по отношение на сградата не са установени и изследвани счетоводни документи относно направени разходи за 3 построяването й, като ответникът не може да представи счетоводни документи преди 2018 г.

И двете заключения са единодушни, че на база на публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети, най- ранният от които е за 2006 г. и оповестената счетоводна политика на ответното дружество съществува проследимост и съпоставимост на данните относно балансовата стойност на двата актива през годините, като стойността на земята, която не се амортизира не е променЯ., а по отношение на сградата стойността се променя в резултат на амортизациите, които са съответни на счетоводната политика и приетата с нея амортизационна норма, респективно посочената в междинния баланс стойност към 30.11.2021г. отразява именно това изменение.

При тези факти съдът намира, че представеният междинен счетоводен баланс отразява вярно балансовата стойност на активите, съответно - за неоснователни доводите на ищцата относно съизмеряване на балансовата стойност на активите с пазарната им оценка и ревизиране на баланси за предходни отчетни години.

Съдебната практика безпротиворечиво приема, че при решаване на въпроса относно равностойност на дружествен дял няма основание активите и пасивите да се оценяват по пазарната им цена, която е релевантна единствено в хипотезата на прекратяване на търговско дружество, когато дейността му се преустановява и активите му се осребряват по пазарни цени за покриване на задълженията му, включително към съдружниците. В случаите на прекратяване участието само на отделен съдружник в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти /решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013 г. по т.д. № 665/11 г. на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от 18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 10 от 10.09.2012 г. по т.д. № 502/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73 от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и 4 решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о ., решение № 206/06.08.2018 г. по т.д.№ 1108/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о./.

Съдебната практика приема и че при оспорване достоверността на междинния баланс подлежи на проверка чрез експертиза, като съдебният състав счита, че в този случай на проверка подлежи именно самия междинен баланс, като няма никакво основание – нито законово, нито логическо да се ревизират съставените от дружеството баланси за предходни, приключили отчетни периоди назад във времето, в случая за периода назад до 1997г. и 1999 г. За разлика от междинния баланс по чл.125, ал.3 ТЗ, който се съставя нарочно за целите на определяне на равностойността на дружествения дял на напуснал/починал съдружник, респективно целта му предполага възможност за увреждане на интересите на прекратилия участието си съдружник, балансите за предходни календарни години са част от годишните финансови отчети, които подлежат на приемане от общото събрание на съдружниците и на обявяване в търговския регистър, поради което и няма основание да се презумира да са недостоверни, като в тях се отразяват обобщени счетоводни данни, които са относими към други обстоятелства и факти с правно значение, поради което и след като няма процедура по поправката им за всички цели, няма как да бъдат ревизирани само за целите на упражняването на права от бивши съдружници/техни наследници/ назад във времето, в което тези съдружници са участвали в дружеството, респективно са имали възможност за участие в дейността и управлението му.

На следващо място, дори и да се приеме за допустимо да се преразглеждат данни по балансите за минало време, предхождащо годината на прекратяване на участието на съдружник, то в случая доводите на ищцата са, че е било задължително да се извърши преоценка на активите /земя и сграда/, които доводи са неоснователни.

До 31.12.2001 г., към който момент активите вече са били заприходени в баланса, действа Закона за счетоводството, обн. ДВ, бр.4 /1991 г., който предвижда в чл.18, че активите се оценяват при тяхното придобиване по историческата им цена /цената, за която са закупени и разходите за привеждане на актива във вида за ползването му/, себестойността /разходите за производството му/ или справедлива цена / цената, на която може да бъде 5 заменен с друг при пазарни условия/, като в чл.33 от закона е предвидено, че дълготрайните материални активи, без земите и горите, се преоценяват в края на всяка година с процент не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт, а земите и горите се оценяват по справедливата им цена. Съдебният състав счита, че самата редакция на нормата доколкото предвижда задължителна преоценка само на ДМА, различни от земи и гори, но само в посока към увеличение и то при определена горна граница, поражда задължение за извършване на преоценка, но доколкото това задължение не е конкретизирано като съдържание и методика, а е ограничено от максимум, но не и минимум,то преценка на предприятието е дали такова увеличение изобщо да бъде извършено, като по отношение на земите изобщо не се предвижда и задължение за преоценка.

След отмЯ.та на Закона за счетоводството от 1991 г, следващите Закон за счетоводството от 2001 г. и Закон за счетоводството от 2015 г. не предвиждат задължение за преоценка на активите, а препращат към приложимите счетоводни стандарти – НСС 16 – ДМА, действал от 01.01.2002 до 31.12.2004 г. и Счетоводен стандарт 16 – ДМА, действащ от 01.01.2005 г. и понастоящем. И двата стандарта предвиждат задължение за извършване на преоценка по два възможни подхода – препоръчителен и алтернативен, но изборът на приложимия подход е предоставен на самото предприятие. От 01.01.2008 г. т.7.2-7.4 от СС 16 -ДМА относно алтернативния подход за преоценка е отменена и приложим остава единствено препоръчителният подход, при който преоценката се извършва като от стойността на придобиване на актива се приспаднат амортизациите и разходите за обезценка. Ответникът е избрал именно препоръчителния подход, който е прилагал през цялото време от завеждането на активите в счетоводството до датата на съставяне на междинния баланс, като избраният подход е посочен в обявената счетоводна политика, поради което и съдът приема, че ответникът е спазил задълженията си относно извършване на преоценка на активите.