Определение № 3480 от 04.01.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3480 гр. Благоевград , 29.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно гражданско дело № 20201200501255 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, с входящ номер в регистратурата на Районен съд – П. 3630 от 13.10.2020 г. /изпратена по пощата на 12.10.2020 г./, подадена от „А1Б.“ ЕАД срещу Разпореждане № 2051 от 17.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 893/2020 г. по описа на Районен съд – П.. С оспореното разпореждане първостепенният съдебен състав, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК /поради неизпълнение на указания за представяне на сключен договор/ е отхвърлил заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

С предходно определение настоящият съдебен състав е оставил частната жалба без движение, заради незаплатена държавна такса. Жалбоподателят, посредством депозирана на 16.12.2020 г. молба, с приложено към нея платежно нареждане, е удостоверил, че е изпълнил указаният в срок, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.

В депозирана частна жалба са изложени съображения, според които кредитор, подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, е длъжен да представи пред съда препис от сключения между него и длъжника договор и други съпътстващи договора документи, само когато длъжник е физическо лице – потребител, но не и когато е юридическо лице – търговец.

За да се произнесе, Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 893/2020 г. по описа на Районен съд – П. е инициирано 1 въз основа на заявление по 410 от ГПК, подадено от „А1Б.“ ЕАД, с което се иска срещу длъжника „ДД.С.С“ ЕООД да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2288.27 лева, представляваща сбор от следните задължение: 217.26 лева – задължение по месечна фактура, издадена на 19.10.2018 г. във връзка с Договор *********, 418.86 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.11.2018 г. във връзка с Договор *********, 424.85 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.12.2018 г., 483.92 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 18.01..2019 г. във връзка с Договор ********* във връзка с Договор *********, 422.86 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 20.02.2019 г. във връзка с Договор *********, 245.52 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.03.2019 г. във връзка с Договор *********, 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № 550258949, 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № 550258957 и 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № 550258977, ведно със законната лихва върху главницата от 2288.27 лева от датата на подаване на заявлението /31.08.2020 г./ до окончателното погасявана на дълга.

Подаденото заявление е редовно от външна страна, като в него са посочени индивидуализиращите данни както на кредитора, така и на длъжника. Конкретизирано е и от какво конкретно правоотношение е възникнало паричното вземане, като подробно са посочени отделните дължими суми, чиито сбор възлиза на 2288.27 лева., а така също и издадените фактури по повод на всяка една от сумите.

С Разпореждане № 2016 от 02.09.2020 г. първостепенния съд е приел, че заявлението е нередовно и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК е указал на заявителя, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението е длъжен да представи договора за мобилни услуги, сключен между „А1Б.“ ЕАД и „ДД.С.С“ ЕООД, който договор е основание за пораждане на облигационни отношения между страните и за претендиране на сумите, посочени в заявлението.

По повод на така дадените указания заявителят е подал становище, в което е посочил, че разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е приложима само когато длъжник е физическо лице – потребител, поради което в настоящия случай не е необходимо представянето на посочените в същата документи.

С оспореното Разпореждане № 2051 от 17.09.2020 г. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, приемайки дадените до заявителя указания за неизпълнени.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, а съображения за това са следните:

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е 2 спорно или не. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди изключение от общото правило, според което изключение, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством горепосочено изменени и допълнение бе разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вменява в задължение на съда, пред когото се развива заповедното производство, да следи не само за редовност на заявлението, но и за наличието на клаузи, които имат неравноправен характер по отношение на потребителите. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В текста на чл. 143 от ЗЗП е посочено кои клаузи следва да се приемат за неравноправни по отношение на потребителите. Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. Тоест, потребител може да бъде само физическо лице, но не и юридическо лице.

В същото време в ГПК, в ЗЗП или в друг нормативен акт не е предвидена възможност юридически лица, в това число и търговски дружества да бъдат третирани като потребители и за тях да се прилагат разпоредбите, отнасящи се до потребителите и даващи по-висока степен на защита на последните.

В настоящия случай от материалите по делото е видно, че кредитор в облигационните отношение е „А1Б.“ ЕАД, а длъжник е друго юридическо лице - „ДД.С.С“ ЕООД. Именно поради това е невъзможно да намери приложение разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че когато доставчикът на телекомуникационни услуги приема, посредством общите си условия, че всички физически и юридически лица, с които той встъпва в договорни правоотношения, имат качеството на негови потребители, това не означава, че по отношение на тях автоматично ще се прилага разпоредбите на ЗЗП и на чл.

410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Както вече бе посочено по-горе, потребител може да бъде само онова физическо лице, което отговаря на критериите на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и само по отношение на него биха се прилагали особените текстове на ЗЗП и на чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

С оглед изложеното се установява, че Районен съд – П. неправилно е указал на заявителя да представи препис от договора, по повод на който е възникнало материалното правоотношение между „А1Б.“ ЕАД и „ДД.С.С“ ЕООД, както и общите услови към този договор. И тъй като чл. 410, ал. 3 от ГПК е неприложим в случая, неизпълнението на указанията, дадени от районния съдебен състав, не може да доведе до отхвърляне на заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Предвид горното и поради редовност на заявлението по чл. 410 от ГПК, обжалваното разпореждане следва да се отмени, а заявлението следва да се уважи за претендираната главница и законна лихва, а така също и 3 за сторените в хода на заповедното производство разноски /150 лева юрисконсултско възнаграждение и 45.77 лева заплатена държавна такса/, като делото следва да се върне на Районен съд – Разлог за издаде на заповедта за изпълнение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2051 от 17.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 893/2020 г. по описа на Районен съд – П. и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „А1Б.“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № 1 против „ДД.С.С“ ЕООД, ЕИК 202653087, със седалище и адрес на управление: община. П., с. М., ул. „Е.Й.“ № 35 за сумата от 2288.27 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сбор от следните задължение: 217.26 лева – задължение по месечна фактура, издадена на 19.10.2018 г. във връзка с Договор *********, 418.86 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.11.2018 г. във връзка с Договор *********, 424.85 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.12.2018 г., 483.92 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 18.01..2019 г. във връзка с Договор ********* във връзка с Договор *********, 422.86 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 20.02.2019 г. във връзка с Договор *********, 245.52 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.03.2019 г. във връзка с Договор *********, 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № 550258949, 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № 550258957 и 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № 550258977, ведно със законната лихва върху главницата от 2288.27 лева от датата на подаване на заявлението /31.08.2020 г./ до окончателното погасявана на дълга. С издадената заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК „ДД.С.С“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „А1Б.“ ЕАД и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 195.77 лева /сто деветдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/.

Връща делото на Районен съд - П. за издаване на заповед за изпълнение и за извършване на следващите се процесуални действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4