Решение № 144 от 21.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500476 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадени въззивна жалба от ищеца и насрещна въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело, насочени срещу различни части на решение № 260028/07.05.2021г., постановено по т.д. № 64 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище, както следва:

1.Въззивна жалба от Ю.С. П., подадена чрез адв. М. И. от АК-София, против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр. София, иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от 8 000 лева до размера от 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 15.07.2018г. край гр.

Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, както и в частта на съразмерно присъдените разноски в полза на ответното дружество и присъденото адвокатско възнаграждение на адв. И. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се, 1 че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост на изводите и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД, поради което се претендира отмяната му в обжалваната част и присъждане на сума в размер на още 92 000 лв., ведно със законната лихва от 09.03.20г. до окончателното изплащане, както и да се коригират разноските съобразно присъдения размер на главницата, вкл. и на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението, тъй като не е съобразил всички търпени болки и страдания от ищеца, тяхната продължителност и интензитет. Сочи се, че при процесното ПТП ищецът е получил сериозни увреждания на здравето, като три от тях са били свързани с пряка опасност за живота му. За срок от около 8 месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ, бил е на легло и не е можел да ходи. Освен това като усложнение от тежката черепно-мозъчна травма ищецът е развил посттравматична епилепсия с комплексни парциални генерализирани тонично-клонични пристъпи, което се лекува медикаментозно и ще продължи до края на живота му. Поддържа се, че определения размер на обезщетението от общо 80 000 лв. не е съобразен и с приетото в съдебната практика като са цитирани съдебни актове. Счита се за неправилен извода на първоинстанционния съд относно наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия. Поддържа се, че дори и да е имало допуснати нарушения от ищеца при движението му като пешеходец по пътното платно, то същите не са допринесли обективно за настъпването на вредоносния резултат в приетото от съда съотношение. Счита се, че водачът на застрахования автомобил с поведението си е причинил в по-голяма степен увреждането на ищеца. Претендира се присъждане на разноските за настоящата инстанция в полза на въззивника, както и адвокатско възнаграждение за неговия процесуален представител на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАДв.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр. София чрез адв. К. Т.. Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част.

Счита се, че в частта на решението, в която съдът е обсъдил твърденията за развита посттравматична епилепсия като следствие от травмите от процесното ПТП, решението е недопустимо, тъй като такава извънсъдебна 2 претенция не е била отправяна към дружеството. Освен това се счита, че съдът необосновано е приел наличието на такова страдание от ищеца. Счита се, че определеният размер на обезщетението в случая е прекомерен и неотговарящ на принципа на справедливостта. Оспорва се поддържаното от въззивника, че е налице вина на водача на товарния автомобил за настъпването на вредите, като се поддържа, че същите са настъпили изключително по причина поведението на увредения ищец, който се е движил без причина по пътното платно в посоката на движение на автомобилите и не се е съобразил с приближаващото се ППС, което своевременно е бил в състояние да възприеме. Неотносима се счита приложената от въззивника съдебна практика, тъй като разгледаните случаи са различни от процесния.

Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските и адвокатско възнаграждение.

2. Насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр. София чрез адв. К. Т., против решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Ю.С.П. сумата от 8 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 15.07.2018г. край гр. Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Счита се, че в частта, с която съдът е разгледал и обсъдил въведените с допълнителната искова молба твърдения на ищеца за развита посттравматична епилепсия като следствие на получените от процесното ПТП травми, обжалваното решение е недопустимо по изложеното и в отговора на въззивната жалба съображение.

Отделно от това е направен анализ на доказателствения материал по делото, при който се обосновава тезата, че не е доказано и наличието на такова заболяване на ищеца. Релевирани са и съображенията относно изключителната вина на ищеца, чието поведение обективно и изцяло е причинило настъпването на процесното ПТП, при което той е бил увреден, и едновременно липсата на виновно поведение на водача на застрахования автомобил. Отделно от това се сочи, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а евентуално – намаляване на размера на присъденото обезщетение, ведно с присъждане на направените разноски, както и адвокатски хонорар.

В предвидения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба 3 от Ю.П., подаден чрез адв. М. И., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в тази му част е правилно и обосновано, имайки предвид установените по делото увреждания и търпените вследствие на това болки и страдания, както и развиването на посттравматична епилепсия. Поради това се счита, че приетият размер от 80 000 лв. не е завишен, а е занижен. Сочи се на виновното поведение на водача на автомобила, който го е управлявал с превишена скорост спрямо ограничението, въведено за този пътен участък, а освен това скоростта е била и несъобразена с конкретната пътна обстановка – в тъмната част на денонощието и осветеност на фаровете от около 75 м. Претендира се решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част, да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАДв.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иск за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди.

В с.з. пред въззивната инстанция страните чрез процесуалните си представители поддържат подадените жалби и отговорите срещу тях по изложените вече съображения.

Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими и настоящият съд дължи произнасяне по определения чрез тях предмет на въззивното производство.

С подадената на 05.08.20г. искова молба ищецът П. е претендирал осъждането на ответното застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София да му заплати обезщетение в размер на общо 150 000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди, които са следствие на травматични увреждания, нанесени му при ПТП, настъпило на 15.07.18г. на територията на обл. Търговище – ПП 1-4, км. 221+706, ведно със законната лихва от датата на отправената до застрахователя извънсъдебна претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ – 09.03.20г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е било изложено, че на 15.07.18г., около 23:08 ч. той се е движил по посочения път, вървейки близо до банкета на пътното платно (тъй като банкетът е бил обрасъл с трева и храсти и не е могло да бъде използван) с посока на движение към гр. Търговище, когато внезапно бил 4 ударен в лявата част на гърба от т.а. м. „Мерцедес“, с рег. № ЕВ8697АТ, управляван от Ц.Г. Вследствие на удара ищецът изпаднал в кома и бил приет в МБАЛ-Търговище, където били установени следните травми: счупване на основата на черепа; травма на ляв бъбрек с хематом около него и параренален кръвоизлив, което наложило операция; пневмоторакс в основата на десен бял дроб; контузионни огнища на десен бял дроб; пнемвоцефалия и мозъчен оток; счупване на ставна ямка на лява тазобедрена става и контузия на таз и седалище. В болницата бил 15 дни, като в първите дни е бил в кома и с опасност за живота. След изписването от болницата на 31.07.18г. ищецът започнал да се възстановява, но това продължило дълго време – няколко месеца е бил на легло, не можел да се движи, изпитвал болки в гръдния кош при всяка леко движение и дори при вдишване. Минало и доста време преди бъбрекът да започне нормално да функционира. Левият му крак се скъсил с 3 см. и поради това понастоящем накуцва при ходене и изпитва слабост в крака.

Все още имал главоболие и световъртежи. След настъпили няколко припадъка, ищецът постъпил на 10.06.20г. в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна , където след проведени изследвания е било установено, че страда от посттравматична епилепсия като последица от черепно-мозъчната травма. От малък ищецът имал намален слух, но след произшествието състоянието му се влошило. Твърдял, че автомобилът, с който е било причинено ПТП на 15.07.18г. е бил застрахован в ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформена със застрахователна полица № BG/23/118000669297 и със срок на действие от 09.03.18г. до 08.03.19г. Ищецът твърдял още, че на 09.03.20г. е отправил претенция до ответното дружество да му заплати обезщетение и там била образувана щета № 0411-0001-2020, но застрахователят не е предложил обезщетение.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е оспорило предявения иск. Изтъкнато било, че липсва посочване на кои точно правила от ЗДвП са били нарушени от застраховалия отговорността си при ответното дружеството водач на МПС; оспорен е бил твърдения механизъм на причиняване на вреди на ищеца, както и наличието на вина на водача на застрахованото МПС. Посочено е било, че причина за настъпване на вредите е поведението на самия ищец, алтернативно – че водачът на МПС е получил внезапно неразположение от медицински характер и поради това вредите са 5 резултат от случайно деяние; алтернативно – причина за настъпване на ПТП е неравност/препятствие на пътното платно и/или разлив на инертни материали, които са поставили водача в обективна невъзможност да контролира управлението на МПС. Релевирано е било възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който в нарушение на чл. 108 от ЗДвП не се е движил на тротоара или банкета; евентуално – поради това, че пострадалият не се движил по платното за движение, противоположно на движението на пътните превозни средства и по-възможност най-близо до лявата му граница. Алтернативно се твърдяло, че пешеходецът е навлязъл внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, без да съобрази разстоянието на приближаващото се МПС, с което е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Наред с горното ответникът е твърдял, че пострадалият е бил под влиянието на алкохолно опиянение и употреба на наркотични вещества, с което сам се поставил в невъзможност да ръководи адекватно действията и постъпките си. Освен това ищецът се е движел в тъмната част на денонощието и извън населено място без светлоотразителна жилетка. Пешеходецът е могъл своевременно да възприеме приближаващият се товарен автомобил и да се прибере възможно най-вдясно и да предотврати удара. Поради всичко това се счита, че ищецът е допринесъл в изключителна степен за осъществяване на ПТП и за настъпване на вредоносния резултат. Оспорена била и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат, както и вида и интензитета на претърпените вреди, тяхното проявление и претендирания размер за тяхното обезщетение. Оспорва се, че след 31.07.18г. ищецът е претърпял сочените в исковата молба усложнения, евентуално се поддържа, че ако същите са настъпили, то е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските препоръки, а освен това същите са в резултат на предходни здравословни проблеми на ищеца. Оспорва се ищецът да е развил посттравматична епилепсия, която да е резултат на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Ответното дружество не е изпаднало в забава, тъй като с писмо от 11.03.20г.и на осн. чл. 106 от КЗ застрахователят е изискал от ищеца допълнителни документи за доказване основателността на претенцията, които не са му били представени.