Решение № 453 от 21.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Перник, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720103224 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ИВ. В. Д., с ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител – адв. П.А., против СВ. П. АС., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 000 лева – главница по неформален договор за паричен заем, сключен на 08.11.2019 г. между ищеца /като заемодател/ и ответника /като заемополучател/ и сумата от 530 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода от 08.11.2019 г. /датата на сключване на договора/ до 26.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба и постъпилото към нея уточнение се твърди, че процесните вземания произтичат от неформален договор за паричен заем, сключен на 08.11.2019 г. между ищеца като заемодател и ответника като заемополучател. Уточнява се, че страните се запознали по време на работата им в сградата на Народното събрание /т.нар. бивш Партиен дом/ и след като установили приятелски отношения ищецът няколкократно давал пари на заем на ответника, които последният връщал надлежно според уговореното. Така на 02.11.2019 г. ответникът отново потърсил ищеца като го помолил да му предостави сумата от 4000 лева в заем, доколкото парите му били необходими за лечение на майка му, която била раково болна. Понеже имал финансовата възможност ищецът се съгласил да помогне и страните се 1 срещнали на 08.11.2019 г. на паркинга на т.нар. бивш Партиен дом. Тогава ищецът в автомобила си и в присъствието на свой познат – лицето П.В.Н. предал на ответника в плик уговорената сума от 4000 лева, която последният преброил и се задължил да върне до м. март 2020 г. Впоследствие страните се срещали няколкократно, но с наближаване на срока за връщане на заема отношенията им започнали да се обтягат, доколкото ответникът започнал да иска отсрочка. В тази връзка последната среща на страните се състояла през м. ноември 2020 г., когато под предлог, че парите били у жена му ответникът отново заявил, че не може да ги върне и помолил ищеца да го изчака до края на годината. След това обаче ответникът прекъснал контакт с ищеца. В тази връзка и последният достигнал до извод, че ответникът няма намерение да му върне отпуснатата в заем сума.

По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени в пълен размер.

С исковата молба са представени писмени доказателства: разписка за получена сума /копие/.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото чрез упълномощения му процесуален представител – адв. С.И., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват изцяло като неоснователни.

В тази връзка на първо място се твърди, че действително страните са се запознали по време на работата им в сградата на Народното събрание /т.нар. бивш Партиен дом/ като предвид установените приятелски отношения ответникът споделял с ищеца свои лични проблеми. Ответникът обаче категорично отрича да е имал нужда от пари, както и да е искал съответно получавал някога такива от ищеца. В тази връзка уточнява, че майка му действително починала около 2019 г., но същата били възрастна и страдала от множество заболявания, сред които обаче не било онкологично такова.

Уточнява и че разполагал към онзи момент със сума от около 10 000 лева собствени пари и нямал необходимост от парите на ищеца.

На следващо място ответникът поддържа, че на датата в исковата молба въобще не се е срещал с ищеца, бил на друго място и с други лица, което можело да бъде установено от свидетел.

Ответникът обаче излага твърдения, че през август 2019 г. ищецът дошъл на събор в с. Кладница, община Перник. Там ответникът запознал ищеца със свой познат – лице на име И.К.. Впоследствие ответникът разбрал, че именно последният е взел на заем пари от ищеца. Лицето И.К. обаче отказал да върне парите на ищеца, поради което и ищецът потърсил ответника да му върне парите, тъй като „ги бил запознал“. Ответникът обаче отказал да върне взетата от друго лице сума, поради което бил няколкократно заплашван от ищеца съответно подал и жалби в ОД МВР. В тази връзка и ответникът излага доводи, че е изнудван от ищеца да върне сума, която реално не дължал. Оспорва се представената с исковата молба разписка като се твърди, че в същата нямало положен подпис от негова страна.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. С 2 исковата молба са представени писмени доказателства: извлечение от банкова сметка и писма от РП Перник и ОДМВР Перник.

В хода на производството по делото са представени: болничен лист от 07.11.2019 г., ЕР на ТЕЛК от 14.03.2011 г. на С.П., препис извлечение от акт за смърт от С.П., определение № 49/09.11.2021 г. по ч.нак.д. № 248/2021 г. по описа на Софийски военен съд /СВС/ и постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 36-пр./2021 г. по описа на Военно окръжна прокуратура гр. София.

По делото са разпитани четирима свидетели: П.В.Н., П.М.А., А.С.Е. и М.П. А.а /сестра на ответника/.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2021 г. ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на претенциите, поради което и иска същите да бъдат отхвърлени.

От всяка от страните са постъпили писмени бележки.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 261186/20.04.2021 г. по ч.гр.д. № 912/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представена разписка за получена сума с реквизити: „в с.

Кладница“, „долуподписан ИВ. В. Д., с ЕГН: ********** като заемодател“;

„получех сумата от 4000 лева“, „платена от СВ. П. АС., с ЕГН: **********, **** като заемополучател“, на основание „договор за заем от 08.11.2019 г.“. В разписката липсват подписи.

От представено по делото копие от ЕР на ТЕЛК от 14.03.2011 г. на С.П. се установява, че същата е била със 100% т.н.р. поради следната диагноза: последици от мозъчносъдова болест /МСБ, мозъчен инфаркт в БЛСМА /08.2010 г./, десностранна хемиплегия, хипертонична болест 3-та степен, мозъчно сърдечна форма, сърдечна недостатъчност 3 ФК/. В тази връзка ЕР е пожизнено като лицето е с нужда от чужда помощ. Видно от препис извлечение от акт за смърт на С.П. същата е починала на 25.11.2019 г.

По делото са представени писма от РП Перник и ОДМВР Перник, от които е видно, че ответникът СВ. П. АС. е подал сигнал на дата 05.11.2020 г. до директора на ОДМВР гр. Перник. Предвид извършената проверка с постановление от 18.03.2021 г. материалите по преписката са изпратени по компетентност на Военно окръжна прокуратура гр. София.

По делото са представени и определение № 49/09.11.2021 г. по ч.нак.д.

№ 248/2021 г. по описа на Софийски военен съд /СВС/ и постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 363 пр./2021 г. по описа на Военно окръжна прокуратура /ВОП/ гр. София. С цитираното постановление наказателното производство по досъдебно производство № 36-пр./2021 г. по описа на ВОП гр. София е прекратено. Това постановление обаче е обжалвано от ответника СВ. П. АС., в която връзка е образувано ч.н.д. № 248/2021 г. по описа на СВС. Предвид изводите на съдебния състав постановлението за прекратяване е отменено с определение № 49/09.11.2021 г. като делото е върнато на прокурора за изпълнение на указания. От обстоятелствената част на двата акта е видно, че ответникът СВ.

П. АС. е подал сигнал срещу ищеца ИВ. В. Д. с твърдения, че последният и е отправил към него и семейството му заплахи. В тази връзка и в хода на разследването са разпитани също като свидетели П.В.Н. и П.М.А.. Делото обаче е върнато за продължаване на разследването, доколкото не е установено лицето И.К., а в показанията на много от разпитаните свидетели са установени съществени противоречия. Друг аргумент за връщане на делото на прокуратурата е че в хода на разследването от част от свидетелите са изнесени данни за съпричастност на страните към дейности, свързани с неистински документи.

По делото е представено и извлечение от банкова сметка с титуляр ответникът СВ. П. АС.. Извлечението обхваща период от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. В този период съгласно извлечението ответникът е получавал по сметката си трудово възнаграждение, като заедно с това е получил и един превод от свидетелката М.П. А.а на 05.11.2019 г. в размер на 13 020 лева.

Основно поради този превод и към края на периода наличността по сметката възлиза на 9160.27 лева.

От показанията на свидетеля П.В.Н. /без дела и родство със страните/ се установява, че същият познава ищеца И.Д. от около 15 години, но не познава ответника С.А.. Свидетелят уточнява, че е в приятелски отношения с ищеца като двамата се виждат средно по 1-2 пъти в месеца. В тази връзка свидетелят разказва за случай от началото на октомври 2019 г., когато имал уговорка да се видят с ищеца на обяд. За тази среща И.Д. дошъл със своя автомобил марка „Ауди“ като бил сам. Свидетелят седнал на задната седалка на колата на ищеца като след 15 минути дошло лице непознато на свидетеля. Ищецът И.Д. не обяснил нищо за това лице на свидетеля, но когато непознатото лице дошло ищецът му дал плик с пари. Ищецът преброил парите и свидетелят възприел, че сумата е 4000 лева, която сума била предадена на непознатото лице. В тази връзка свидетелят възприел и как ищецът и това лице се разбрали за период от 3 месеца, след изтичането на който сумата да бъде върната. Поради това и според свидетеля ищецът и непознатото лице подписали „някаква бележка“.

По повод тази среща свидетелят уточнява, че била на паркинга между БНБ и бившия партиен дом, тогава сграда на Народното събрание. Уточнява и че не е видял каква бележка подписват ищецът и третото лице при предаването на парите, но е категоричен, че такава бележка е била подписана.

След като непознатият си тръгнал свидетелят и ищецът отишли на 4 обяд като последният споделил със свидетеля, че дава парите за лечение на болната майка на непознатото лице.

На следващо място свидетелят разказва, че впоследствие научил от ищеца, че името на непознатото лице било С.. Свидетелят обаче не помни ищецът да му е споделял, че не може да си вземе парите.

Впоследствие обаче свидетелят твърди, че ищецът го потърсил отново след около една година и му казал, че става въпрос за същите пари и че не може да си ги получи, поради което поискал от свидетеля да дойде с него.

Тогава според свидетеля една вечер през октомври, ноември 2020 г. той взел ищеца към 19.30 часа и двамата отишли в пернишко село. Ищецът потърсил непознатото за свидетеля лице и докато свидетелят останал в колата ищецът и третото лице се разговаряли

По отношение на тази среща свидетелят твърди, че не чул какво си говори ищецът с третото лице, но видял как двамата подписват някаква разписка. В тази връзка свидетелят счита и че лицето, което взело парите в колата на ищеца през 2019 г. и лицето, което посетили в пернишкото село, било един и същи човек.

На следващо място свидетелят разказва, че след като ищецът и третото лице се разбрали, той си тръгнал заедно със ищеца. Тогава и ищецът му споделил, че парите не му били върнати, защото жената на третото лице ги взела, но последното все пак щяло да ги върне до месец.