Решение № 258 от 15.02.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. В., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110204714 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "ОНАСИСС" ЕООД против Наказателно постановление № 03-2200802 от 24.08.2022 година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл.

416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63,ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказания субект. Твърди се, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, депозира писменно изложение от процесуален представител в което се подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2022 г. в 13.50 часа, служители на ДИТ – В., един от които св.

П. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – изграждане на силозна база за съхранение на зърно, 1 находящ се в ПИ ***, в землището на с.С., общ.А., обл.В.. В хода на проверката се установило, че " Онасисс" ЕООД е подизпълнител на обекта.

При влизане в обекта служителите видели 11 лица в строителния обект , които връзвали арматура в един от изграждащите се силози. Служителите на Д"ИТ"-В. описали всички установени на обекта работници, които изпълнявали служебните си задължения, в констативен протокол. Един от тях бил А.М., който посочил единният си граждански номер. Той заявил още, че работи като общ работник, с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с уговорено трудово възнаграждение от 710 лв. на месец и че има трудов договор. След съставяне на протокола работника М. лично го подписал. В протокола били вписани посочените от него данни за работно време, длъжност и трудово възнаграждение. Всичко установено при проверката св. П. Б. описал в Протокол № ПР 2222524/01.08.2022 г., с който дал и съответните предписания. Проверката продължила няколко часа и към 15.47 часа проверяващите служители на ДИТ-В. все още се намирали на строителния обект.

След приключване на проверката на место била насрочена и допълнителна документална проверка. В хода на документалната проверка бил представен трудов договор по отношение на работника М. с дата на сключване 07.07.2022г.. Поради това било и изискано уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но регистрацията в НАП била от същата дата 07.07.2022г. , но в час предхождащ приключване на проверката на место в 15:47:03 часа.

Предвид горното св. Б. - служител на ДИТ-В. приел, че М. на 07.07.2022г. е бил допуснат до работа на длъжност „ стро ител жилища” преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което съставил АУАН срещу въззивното дружество в който описал приетото за установено нарушение.

По делото не се спори, че между въззивника и работника има сключен договор и той не е получило копие от така сключения договор към 07.07.2022г. 13.50 часа, т.е. това е момента на изготвяне на констативния протокол при проверката на место. Видно от показанията на свид.Б. проверката е продължила и към момента на извършената регистрация на трудовия договор.

2

АНО съставил протокол от извършената проверка в които констатирал, че спрямо това лице има сключен трудов договор, като за това не е било изпратено уведомление до НАП.

Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите, описани в акта, както и правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ на въззивното дружество била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000лв.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид.Б., чи йто показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на представените документи, а работника е установен на место да извършва трудова дейност.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на въззивника нарушение е 3 индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът намира възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св.Б. и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.

На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл.

63 ал.2 от КТ. Текст ът на нормата гласи, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят, работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че работи по трудов договор на длъжност „общ работник ” с определено трудово възнаграждение.

Видно от представената към административната преписка справка от ТД на НАП, че е било подадено уведомление за сключен трудов договор, но в 15.47 часа, или по време на извършената проверка в обекта в който лицето е полагало труд. От това може да се извлече извод, че към дата на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 4 от КТ, с което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.

Твърдението, че договора е сключен след проверката и при извършването и дефакто между въз.дружество и работника не е имало сключен трудов договор се оборва поради обстоятелството, че към момента на регистрацията на трудовия договор в НАП проверката все още е продължавала на место и не е имало представител на въз.дружество който да е сключвал договори с работниците. Също така това възражение се оборва и от декларираните от работника М. обстоятелства за наличие на сключен трудов договор.

Като допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, на 07.07.2022г. в село С., обл.В. работодателят въззивното дружество е извършило нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение, като в случаят не са връчени и двете.

От посочените документи, напълно кореспондиращи с показанията на разпитаните във въззивното производство свидетел Б., според който по време на проверката работника е връзвал арматура, по безсъмнен начин се установява, че на датата на проверката – 07.07.2022 г. работникът М. е бил допуснат до работа, следователно за работодателя е възникнало задължението по чл. 63, ал. 2 КТ да му предостави преди това копие от завереното от ТД на НАП – В. уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ .

Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.”

С оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.

В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено 5 образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Въззивното дружество представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

Нарушението не е маловажно и по см. чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род.

Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че след проверката е бил правен опит за регистрация на договора в НАП , както и че същият е бил регистриран, но дружеството е наказано за това, че допуснало работника до работа преди да му се връчи копие от уведомлението и не са ангажирани доказателства за това, уведомлението и договора да са му е били връчени до настоящия момент срещу подпис.

Съставът на визираното нарушение е осъществен, тъй като безспорно се установява че при извършване на проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с нормата на чл. 63 ал.1 от КТ а работника е допуснат да престира труд въпреки забраната визирана в нормата на чл. 63 ал.2 от КТ.