Решение № 2181 от 05.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2181

Пазарджик, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700358 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М. П. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, чрез адвокат Л. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1265111 от 11.03.2026 г., издадена от И. В. А., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Септември, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 3 месеца. Мярката е наложена поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се и нищожност поради липсата на компетентност на издателя на заповедта. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът - И. В. А., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Септември, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2026 г., около 14:30 часа, в [населено място], [улица], *** М. П. М. е управлявал товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № [рег. номер], лична собственост, като предприема маневра за заобикаляне на паркирани МПС-та, като не съобразява разстоянието между него и поставената на оградата на частен имот, собственост на С. Р. Ц. от [населено място], вендинг машина, която навлиза в обхвата на пътя с 35 см, измерено със стандартна ролетка (при размер на тротоара от 95 см, навестът на вендинг машината е 70/130 см) и се блъска в поликарбонатен навес на вендинг машината от което настъпва ПТП с материални щети по автомобила и имуществени вреди на вендинг машината. Водачът не остава на мястото на ПТП до пристигане на органите на МВР. В тази връзка, против водача е съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 62): за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1 т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Впоследствие е издадена оспорената ЗЗПАМ, в която е описано извършеното от жалбоподателя административно нарушение, поради което, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, първото от които е дали актът е издаден от компетентен орган.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че правомощието на нейния издател произтича от Заповед № 312з-2296 от 11.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, но тази заповед не е представена по делото.

Още с разпореждането си от 24.03.2026 г., с което е изискал административната преписка, съдът е указал на административния орган да представи заверено копие от цялата административната преписка по издаване на процесната ЗППАМ, като изрично е посочил да представи доказателства във връзка с компетентността на издателя на акта.

С определението си за насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като в случая установяването на компетентността на издателя на оспорената заповед лежи върху административния орган като част от задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи дали са изпълнени законовите изисквания при издаването на акта.

С Разпореждане № 1448 от 27.03.2026 г. съдът отново е дал указания на ответника, най-късно до провеждането на съдебното заседание на 21.04.2026 г., да представи актуални доказателства, от които произтича компетентността на издателя на акта.

Такива доказателства по делото не са представени.

В тази насока, съдът споделя възражението на жалбоподателя, макар и бланкетно, за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на нейния издател. Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, както е в случая, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

След като не са представени доказателства за оправомощаването на административния орган да издава заповеди от вида на оспорената, съдът приема, че той е действал при липсата на компетентност, а това е основание за прогласяване нищожността на издадената от него ЗППАМ. Става дума за порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно и го обявява, дори и при липса на искане за това - чл. 168, ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на спора, е основателно своевременното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, в размер на 505,11 евро (987,92 лева), от които 500 евро (977,92 лева) адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и 5,11 евро (10 лева) държавна такса. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се възложат в тежест на ОД на МВР – Пазарджик.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1265111 от 11.03.2026 г., издадена от И. В. А., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Септември, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик да заплати на М. П. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], *** сумата от 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет евроцента), равняваща се на 987,92 лева (деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия:

/п/