Решение № 314 от 07.04.2020, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№......... гр. Добрич, написано на 18.03.2020 г. и обявено на 07.04.2020 г. с оглед на въведената с решение на Съдийската колегия на ВСС забрана за обявяване на съдебни актове през периода от 16.03.2020 г. до 06.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4022 по описа на ДРС за 2019 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.108 от Закона за собствеността.

Образувано е по искова молба на „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2“, бл.284, вх.А, ет.1, ап.14.4, представлявано от управителя ***ева, чрез процесуалния представител адвокат С.Ф.М. с адрес ***, срещу „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от управителя ***, по чл.108 от Закона за собствеността за признаването за установено спрямо ответното дружество, че ищцовото дружество е собственик на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ“ с рег. №*** по силата на договор за покупко-продажба от 19.03.2018 г., както и за осъждането на ответното дружество да предаде на ищцовото владението върху посочения автомобил, а също и за присъждането на сторените по делото разноски. В първото съдебно заседание при изясняването на фактическата страна на спора ищцовото дружество чрез своя пълномощник е заявило, че е собственик на процесния автомобил по силата на договор за покупко – продажба, сключен на 19.03.2018 г. със „СПРИНТ АУТО ВАРНА“ЕООД, за което представя доказателства – договор и фактура за заплатена цена; автомобилът е бил закупен употребяван. В исковата си молба ищецът сочи, че на 20.03.2018 г. е сключен договор за финансов лизинг между него като лизингодател и Билент Севдалинов Антонов като лизингополучател; на лизингополучателя е предоставен за ползване този автомобил; с оглед на неизпълнението на задълженията по договора от страна на лизингополучателя договорът е бил развален, като на *** е била изпратена нотариална покана; последният е посочил, че автомобилът не се намира в негово държане, а е предаден на заложна къща като обезпечение на паричен заем; служители на ищцовото дружество са констатирали, че автомобилът се намира на паркинг в гр. Добрич, където е оставен от ответното дружество; при проведените разговори управителят на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич е заявил отказ за връщане на автомобила, тъй като имало заложен билет и автомобилът бил заложен от *** за сумата от 2000 лева, поради което ответното дружество е станало негов собственик и има право да се разпорежда както намери за добре с него; договорът за залог е невалиден като несключен от собственика на автомобила и въпреки изрично предвидената в самия договор за финансов лизинг забрана лизингополучателят да залага или по друг начин да се разпорежда с актива; отправено е изрично искане до ответното дружество за връщане на автомобила, като след получен отказ е заведено обезпечително производство и частен съдебен изпълнител (ЧСИ) е предал процесния автомобил за пазене на пазач до приключването на гражданското производство; настоява се за уважаването на иска и присъждането на сторените разноски, включително тези в обезпечителното и заведеното във връзка с него изпълнително производство.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът освен направеното възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Пловдив е посочил, че изложените обстоятелства не отговарят на обективната действителност; процесният автомобил никога не е бил във фактическата власт на ответника; *** през месец януари 2019 година е оставил управлявания от него лек автомобил на охраняем паркинг, който е бил собственост и стопанисван от „СИАННА“ЕООД – гр. Добрич с управител ***; на 05.04.2019 г. охраняемият паркинг е бил посетен от *** от град Варна, който е заявил, че е пристигнал да вземе автомобила от паркинга и да го транспортира на друго място; *** не е представил пълномощно от собствениците на автомобила и затова „СИАННА“ЕООД е отказало да го предаде; след отказа *** е отворил лекия автомобил с ключ, поради което *** и неговият познат ***, с който *** е бил в договорни отношения, се е наложило да подадат жалба до полицията; в резултат на жалбата и след извършена проверка автомобилът е бил предаден на *** за отговорно пазене; на 25.04.2019 г. паркингът е бил посетен от ЧСИ и автомобилът е преместен на друго неизвестно място; исковата молба е заведена на 08.05.2019 г., т.е. след като автомобилът е преместен на другото място; ответникът не само никога не е упражнявал фактическата власт върху вещта, но и не му е известно кой упражнява тази власт към настоящия момент; ответникът никога не е оспорвал, че собствеността върху лекия автомобил е на посочените в свидетелството за регистрация лица; настоява се за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените разноски.

В последното съдебно заседание и писмената си защита ищцовото дружество е заявило, че предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен; процесният автомобил е бил иззет принудително от ответното дружество чрез частен съдебен изпълнител и предаден за пазене на пазач; това предаване не променя юридическия факт на упражняване на фактическа власт от ответника до момента, в който по силата на постановеното от съда решение ищцовото дружество ще има право да получи фактическата власт върху автомобила; автомобилът е предаден на пазач, което не променя фактическата власт, упражнявана от „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич чрез друго лице, каквато е формулировката на чл.68 от Закона за собствеността; не е опровергана презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността, че владелецът държи вещта като своя, освен ако се установи нещо друго; от действията на представляващия ответното дружество категорично става ясно, че той е упражнявал фактическата власт, отричал е правото на собственост на ищцовото дружество и е отказал да му предаде автомобила; ответникът след заведеното съдебно производство е признал, че ищецът е действителен собственик на автомобила; от разпита на свидетеля ***в, който е пряк очевидец на станалото, се установява, че по-рано ответното дружество многократно е демонстрирало, манифестирало и заявявало, че е собственик на автомобила; има издаден заложен билет, а залогът като реален договор задължително включва във фактическия си състав реалното предаване на вещта; „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич е признало, че е получило фактическата власт върху автомобила от лицето Билент Антонов; налице са категорични доказателства и дори признания с представените от ответното дружество документи, че то е упражнявало фактическата власт до момента на принудителното отнемане на автомобила; автомобилът е отнет и предаден на пазач принудително с участието на съдебен изпълнител в изпълнително производство, което доказва, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич е упражнявало фактическата власт върху него; то е отказвало да предаде автомобила и всички действия на ищцовото дружество са били провокирани от това оспорване на правото на собственост и незаконосъобразното упражняване на фактическа власт върху чужда вещ; в жалбата си до полицията управителят на ответното дружество Жулиен Риков е признал, че с него многократно са се свързвали представители на „МОНИКА КОМЕРС – 2“ЕООД – гр.

София, но Билент Антонов бил декларирал, че той е собственик; основният правен въпрос по делото е до кой момент ответникът е упражнявал фактическа власт върху автомобила; установено е, че ответното дружество е упражнявало фактическата власт към момента на принудителното му отнемане от ЧСИ Диляна Костадинова; от правна гледна точка то продължава да я упражнява и досега чрез държането му от пазача до момента на постановяването на съдебния акт и предаването на автомобила на собственика му чрез съдебен изпълнител; съгласно чл.470 от ГПК ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител; това е поредното доказателство, че автомобилът е иззет от ответника и той е упражнявал фактическата власт върху него; без съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да предаде автомобила на ищеца, последният няма правна възможност да го получи; единствено с изпълнителен лист, издаден като съдебно изпълнително основание по постановеното осъдително решение за предаването на владението върху автомобила, е възможно пазачът да го предаде по разпореждане на съдебен изпълнител на ищцовото дружество като негов собственик; искът по чл.108 от Закона за собствеността е предявен, защото ищецът е бил длъжен да стори това с оглед на определения му от съда в обезпечителното производство срок; налице е категорично противоречие между показанията на ангажирания от ответника свидетел *** и твърденията в отговора на исковата молба; настоява за уважаването на иска и присъждането на сторените разноски.

В последното съдебно заседание и писмената си защита ответното дружество чрез своя пълномощник е посочило, че предявеният иск е неоснователен; в хода на производството са събрани категорични доказателства, че реалното владение върху вещта никога не е било на ответното дружество, а същата се е владяла и държала от юридическото лице, което е стопанисвало охраняемия паркинг; между физическото лице Билент Севдалинов Антонов и ответното дружество е имало договорни отношения във връзка с предоставянето на паричен заем и издаването на заложен билет, но не е било извършено фактическото предаване на владението върху процесния лек автомобил; след като *** не е представил копие от свидетелството за регистрация, с което да установи своята собственост, издаденият заложен билет е бил анулиран в частта на оставянето на автомобила в залог по предоставения паричен заем; има разминавания между показанията на ангажирания от ищеца свидетел ***, който е посочил, че на 25.04.2019 г. се срещнал с управителя на ответното дружество в кафенето на „АГРОХИМИКАЛИ“ в гр.

Добрич и последният му бил заявил, че автомобилът е негова собственост, с отразеното във връчената разписка от ЧСИ по изпълнително дело №20199010400247, че управителят на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич след поканата на ЧСИ категорично е отказал да получи документите по изпълнителното дело, заявявайки, че автомобилът не е негова собственост; *** е заявил на съдебния изпълнител, че автомобилът не е негова собственост, което не кореспондира с показанията на свидетеля на ищцовата страна; за процесния автомобил е бил съставен протокол за отговорно пазене от длъжностно лице от МВР, като за пазач е бил назначен свидетелят ***; след съставянето на протокола за отговорно пазене при появата на ЧСИ той е уведомил органите на полицията, защото е бил длъжен да го стори, след като те са му вменили като задължение да пази процесната вещ до приключването на проверката; от приложените по делото материали, включително прокурорската преписка, е видно, че автомобилът е върнат след произнасянето на дежурния прокурор и предаден на ЧСИ; едната от докладните записки съдържа данни за устно уведомяване на дежурния прокурор и той е разпоредил автомобилът да бъде предаден на съдебния изпълнител; от изискания от Районна прокуратура – Добрич и приложен по делото протокол за разпит като свидетел на *** става ясно, че той никога не е твърдял да притежава собствеността върху процесния лек автомобил и никога не е упражнявал фактическата власт върху тази вещ; в действителност *** е въвел в заблуждение ответното дружество, че е собственик на автомобила, като е попълнил за това декларация, но не е представил никакъв документ за собственост; затова сключеният договор за залог е недействителен и не е породил правно действие; лекият автомобил никога не се е намирал във фактическото владение на ответното дружество, а *** сам е избрал на кой охраняем паркинг да го остави и е предал ключовете на лицето, което се е намирало на паркинга; към датата на завеждането на делото, а и към настоящия момент автомобилът на практика се намира във фактическата власт на ищцовото дружество; „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ЖАКА“ЕООД – гр. Добрич никога не е упражнявала фактическата власт върху процесната вещ, не е претендирала за собствеността върху нея и не е дала повод за завеждането на настоящото производство; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по обезпечителната мярка; настоява за присъждането на сторените по делото разноски.