Решение № 2568 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2568 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря . П. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110176946 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, срещу Ц. Г. К., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, п.к. 1799, обл. София, оАДРЕС.

В исковата молба се твърди, че Г. Й. К., Ц. И. Ш. и Й. К. Ш. са били клиенти на „Топлофикация – София” ЕАД, на недвижим имот гр. София, п.к.

1799, обл. София, оАДРЕС. аб.№119390, като Г. Й. К. е бил собственик на имота, а Ц. И. Ш. и Й. К. Ш. негови ползватели. Сочи, че ответницата Ц. Г. К. наследник на Г. Й. К., Ц. И. Ш. и Й. К. Ш..

Моли съдът да осъди ответницата да заплати следните суми:

849.70лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба (27.12.2024 г.) до изплащане на вземането, 109.45лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 05.12.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 72.99лв. - главница, за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба (27.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумите и 12.52лв. мораторна лихва върху главница за периода от 15.08.2022г. до 05.12.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения и особен представител, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва се да е доказано, че е наследник на Г. Й. К., Ц. И. Ш. и Й. К. Ш.. Посочва се, че ищецът не е конкретизирал доставеното количество топлинна енергия до имота. С оглед изложеното моли за прекратяването на делото или за отхвърлянето на 1 исковете като неоснователни.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1.Правна квалификация

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма

3. Доказателствена тежест

По иска с правна квалификация 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответницата (нейните наследодатели) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума. Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата (нейните наследодатели) има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

2

От представения по делото договор за продажба (л. 89 от делото), както и удостоверения за наследници, се установява че ответницата в процесния период е била собственик на ⅔ ид,ч от имота, както и се явява наследник на другия съсобственик Й. Ш. починал на 01.10.2022 г., след чиято смърт е собственик на целия недвижим имот.

Ответницата се явява страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. съобразно реално доставеното количество топлинна енергия е дължима сума в размер на 2562,84 лв. Следователно претендирания от ищеца размер 849,70 лв. е основателен.

Не е направено възражение за погасяване на задължението по давност.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на 61,23 лв. Искът следва да се уважи за този доказания размер и да се отхвърли за горницата.

На съда е служебно известно, че с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката.

Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто 3 настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции.

От друга страна, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

В Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, е прието, че с даденото разрешение от СЕС възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер.

Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респ. потребителят обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото сочат, че определен параметър, 4 свързан с реалното функциониране на отоплителната система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия, той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез вземане заключението на вещо лице.

Съгласно приложимата през процесния период т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост (отм.) количеството на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по изложената математическа формула, като се вземат предвид следните обстоятелства: вида на изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация в сградата /с открито или скрито изпълнение по проект/, общата инсталирана мощност на всички физически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна инсталация на сградата през отчетния период, определена при проектни условия, и денградусите за отчетния период. В т. 6.1.3. от Методиката е предвидено, че така определеното количество на топлинната енергия се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, а според § 1, т. 38 ДР ЗЕ "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Видно от приложимата към процесния период нормативна уредба, изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се основава на критерии, които са приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда в режим на етажна собственост. Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния случай се отразява единствено в техния числен размер. За разлика от тях посочените в решението на СЕС параметри, касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост /загубите до границата на собствеността са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие/, не са общовалидни. Това е така, защото изискванията за енергийна ефективност на всяка конкретна сграда зависят от вида на сградата и момента на нейното построяване, респ. са налице множество сгради, към които параметрите се явяват неприложими. Задължението проектната документация на строежа да бъде съобразена с изискванията за осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия е законоустановено с ЗИДЗТСУ /обн. ДВ, бр. 79 от 1998 г. / и Наредба № 1 от 5.01.1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради, с която са отменени действалите до този момент Наредба № 1 от 28.07.1992 г. за разработване на част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на сградите" към проучвателните и проектните работи /ДВ, бр. 104 от 1992 г. / и Нормите за проектиране на топлоизолацията на сгради /публ. в Бюлетина за строителство и архитектура, кн. 6 от 1987 г.; изм., бр. 6 – 7 от 1991 г. /, като тези изменения не засягат заварените сгради извън случаите на пристрояване и надстрояване, а впоследствие – и при 5 извършване на основен ремонт и преустройства. В случаите, в които параметрите не са приложими, топлопреносното предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост, а следва да извърши разпределението въз основа на останалите обективни критерии, заложени в Методиката.