Определение № 458 от 14.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Варна, 14.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Частно наказателно дело № 20233100201075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 213 ал.4 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба от К. П. Х. и П. Х. П. срещу Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 18.05.2023г., по пр.преписка № 7115/22г., с което е отказано да се образува наказателно производство за престъпление по чл. 282 от НК. Актът на ОП Варна е потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура по пр.пр. 613/23г.на АП Варна. За спазване на срока за подаване на жалба, след като е потърсена информация от Апелативнапрокуратура, се установява, че съобщението за потвърдено постановление е изпратено с обикновена поща и при липса на връчване, няма данни на коя дзата жалбоподателите са узнали за него. Затова и следва да сеприеме, че жалбата е в срок. Преписката се отнася до престъпление по чл. 282 от НК, което е сред престъпленията, по които съдът извършва проверка на постановленията по реда на чл. 213 от НПК. Затвоа и жалбата е процесуално допустима.

В жалбата се посочва, че изводите на прокурора са неправилни, като са направени при непълнота на доказателствата и при нарушеното им право на защита, тъй като бил разпитан само един от подателите на сигнала. Изтъква се, че е нарушено правото им на собственост, като разрешение за строеж от Община Д.ч е издадено неправомерно от съответното длъжностно лице.

Оспорват се пълнотата и правилността на действията на полицейския служител, на когото е била възложена преписката за предварителна проверка.

Иска се отмяна на постановлението и връщане за нова проверка, за установяване на действителните факти по случая.

1

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт на прокурора от Окръжна прокуратура, потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура Варна, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения.

Предварителната проверка е започнала първоначално след подадена жалба в РП Варна, но след преценка на събраните факти, наблюдаващия прокурор ги е квалифицирал като твърдяни данни по чл. 282 от НК. Така, преписката е препратена на ОП Варна, откъдето е възложена на полицейски служители при сектор ИП на ОД МВР Варна.

В сигнала си К. П. и П. П. обясняват, че в края на 2021 г. били въведени във владение на поземлен имот с идентификатор ***, в с.Ш, общ.

Д.ч, обл. Варна. На място установили, че в техния имот е построена голяма двуетажна къща без тяхно знание и разрешение. Заявяват, че са водили различни съдебни дела срещу И.Н.И. Подавали са сигнали във връзка с техни твърдения, че къщата е незаконно построена. Изтъкват, че с решение от 2012г. на Адм. съд - Варна е била отменена Заповед № 1143/03.07.2006г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Д.ч, с което е било одобрено изменението на дворищна регулация, касаеща имота им, по плана на вилна зона Ш, като този план бил основата да бъде издадено разрешение за строеж на двуетажна къща с идентификатор ***. Със съдебно решение № 632/01.04.15г. били отхвърлени исковете за собственост на Г.И/майка на И.И/ и са били признати за собственици на ПИ с идентификатор

***, който тогава е бил реална част с площ от 216 кв, м., представляващ реална част от парцел XII, в кв.7 от КРП от 1968г. С молби от 2013г. и 2015г. до Кмета на Община Д.ч са сигнализирали за незакон строеж в парцела им, но общинската администрация в Община Д.ч бездействала и не предприела никакви действия за спиране на строежа, като по този начин било допуснато изграждането на незаконен строеж.

От обясненията на подателя на сигнала П. П. се установява, че през 1990г. била извършена реституция на УПИ, кв. 7 по плана на вилна зона Ш.

Около 1999г. с брат му разбрали, че кмета на Община Д.ч е одобрил нов регулационен план, с който отрязал 207 кв. м. от техния имот и ги 2 присъединил към урегулиран поземлен имот VIII, кв. 7, собственост на Г.И.

Впоследствие главният архитект на Община Д.ч издал разрешение за строеж на Г.И и тя построила монолитна cграда в присъединената част. След обжалване регулационния план бил отменен, а по силата на съдебно решение били признати за собственици на 207 кв.м. На 22.12.21г. ЧСИ Л.С ги въвел във владение на посочената част от техния имот, като при въвода присъствал синът на И - И.И. При дебла на наследствен имот неговата майка получила поземлен имот с идентификатор ***. По-късно от Община Д.ч, на името на майка му, било издадено Разрешение за строеж №17/17.03.2008г., с което й се разрешавало да построи в имота жилищна сграда. Строежът бил изпълнен и въведен в експлоатация с удостоверение № 17/10.07.2012г., издадено от Главния архитект на Община Д.ч. Според И, по силата на съдебно решение, от този имот трябвало да се предаде на жалбоподателите 207 кв.м. земя, на част от която всъщност била построена къщата. На извършения въвод във владение от ЧСИ С на 22.12.21 г., било обяснено на взискателите, че въвод във владение на къщата не може да се осъществи, а само на земята, защото тя именно е предмет на съдебното решение. Тяхно задължение остава да осигурят достъп на И до къщата му. Затова и И изградил алея с ширина около един метър в частта около къщата, намираща се в техния имот.

На този етап от проверката, тя била докладвана на наблюдаващия прокурор, който преценил, че не са налице достатъчно данни и законен повод за образуване на досъдебно производство, както и на основание, че е изтекла давност за преследване /поне 10 годишен период от твърдяните от подателите на сигнала престъпления/. Прокурорът е преценил че няма данни за престъпление както по чл. 282 от НК, така и друго престъпление от НК, включително и от компетентността на РП - Варна/. Прокурорът е изложил и обсъдил фактите, от значение за крайното му решение дали са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, но основния аргумент се е изтекла давност. Позовал се е на основните аргументи на жалбоподотелите за осъществен незаконен строеж а те са: Разрешение за строеж № 17/17.03.2008г. от главния архитект на Община Д.ч на Г.М И/легитимирана като собственик с Договор за доброволна делба № 15, т.IV, per. № 9985, д.615/2006г./ да извърши строеж на „жилищна сграда" в УПИ XIII, кв.7, по плана на Вилна зона Ш, Община Д.ч, обл. Варна. И второ:

3

Удостоверение № 17/2012г. от 10.07.2012г. от Главния архитект на Община Д.ч за въвеждане в експлоатация на строеж „жилищна сграда на два етажа"', находящ се в УПИ XIII, в кв.7, по плана на вилна зона с. Ш.

При упражняването на съдебен контрол по чл.213 ал.4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от погорна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК. В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни. За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще преминат през механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на ДП няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и задачата на прокурора- да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента, е счел че не е необходимо да се събират повече данни за твърдяното престъпление.

Затова и оплакването в жалбата че не са разпитани всички хора, с отношение към случая е неоснователно. Същото се отнася и за необходимостта от събирането на писмени данни- различни преписки от Общината, съдебни решения и пр. Обемът от писмени материали не може да сам по себе си да предопредели тяхната значимост за делото, а явно в случая твърдението за незаконен строеж се заключава в двата документа - издаване на разрешение за строеж от 2008 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2012г. от Главния архитект на Община Д.ч.

Накрая, но не по значимост е обстоятелството за изтекла давност, което не се обсъжда от жалбоподателите. Всички искани от тях действия по 4 предварителната проверка ще бъдат безпредметни, доколкото констатацията за изтекла давност предопределя и невъзможност да се образува наказателно производство именно на това основание.

Поради горните съображения съдът счита, че прокурорът е извършил правилна преценка на данните по преписката. Изяснени са обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на преписката и крайния извод дали да се образува ДП или да се откаже поради липса на достатъчно данни. Затова и обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура-Варна, потвърдено от прокурор от Апелативна прокуратура е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди и на основание чл. 213 ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 18.05.2023г., потвърдено с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура. с което е отказано образуване на досъдебно производство по пр.преписка №7115/22г., извършена за твъдяни дани за престъпление по чл. 282 ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5