Решение № 16 от 19.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Станка Ст. А.а в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20242000600108 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на адвокат П. Н. от АК - Сливен – упълномощен защитник на осъденото лице С. С. А., ЕГН: **********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 279/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол и ВНОХД № 407/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

В искането се твърди, че при постановяване на съдебните актове първоинстанционният и въззивният съд са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. В обсега на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се посочва, че първоинстанционният съд е приел за установени фактически положения, които не са подкрепени с годни доказателства, а се базират на предположения и селективно избрани факти, част от които са съществено непълни. Изтъква се, че за да признае подсъдимия за виновен в извършването на деяние по чл.

129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, първостепенният съд е фаворизирал 1 противоречивите показания на свидетеля Х. Х. М. - пострадал по делото, който има явна заинтересованост от изхода на производството. Според защитника това е задължавало двете съдебни инстанции да извършат прецизен и критичен анализ на неговите показания, като ги съпоставят с всички останали доказателства, включително с показанията на свидетелите очевидци (Т. А., Т. А. и А. Т.), които неоправдано са били игнорирани, както и с допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Й. С.. Това обаче не е било сторено нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. На следващо място се посочва, че по делото е установено, че подсъдимият също е получил физически наранявания вследствие на предизвикания от свид. Х. М. инцидент – факт, който дискредитира възприетата фактическа обстановка, според която само пострадалият е претърпял удари от страна на подсъдимия. Изразява се несъгласие с приетото от въззивния съд, че подаването на сигнал до ЕЕН 112 от страна на подсъдимия е имало за предмет „съобщаване за инцидент, който самият той е предизвикал“, както и че съставлява „негова защитна позиция“. В тази връзка се твърди, че този извод е произволен и не отговаря на фактите, според които подсъдимият е извършил обаждането веднага щом е установил, че свид. Х. М. се приближава към групата лица, в която е бил и той, с явното намерение да инициира процесния инцидент. По отношение на неправилното приложение на материалния закон се излагат съображения, че двете съдебни инстанции не са изяснили коректно фактическата обстановка, което е довело до погрешни правни изводи относно извършено от подсъдимия престъпление по чл. 129, ал.

2, във връзка с ал. 1 от НК. В тази връзка се поддържа, че необосновано не са били взети предвид данните, че пострадалият М. е този, който преднамерено е тръгнал да издирва подсъдимия същата вечер с цел да се саморазправя физически с него, наричайки го „сополанко“ и заплашвайки, че ще го убие.

При тези обстоятелства се счита, че е следвало прецизно да се анализират действията на подсъдимия и да се определи, че те са били извършени в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК или по чл.

12, ал. 4 от НК. Освен това, с оглед на установената взаимна размяна на удари между подсъдимия и пострадалия, както и последвалото падане на земята на последния, според защитата при наличието на строителни отпадъци на земята е следвало да бъде обсъдена и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 15 от НК, а именно наличието на „случайно деяние“. Прави се искане за 2 възобновяване на наказателното производство по НОХД № 279/2022 г. на Районен съд – Ямбол и ВНОХД № 407/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ямбол. Алтернативно се иска подсъдимият С. А. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него аргументи и съображения. Акцентира, че фактите, възприети от въззивния съд, не съответстват на реалната фактическа обстановка. Освен това, настоява за обсъждане на приложението на чл. 12, ал.

1 и ал. 4 от НК, както и евентуално на чл. 15 от НК (случайно деяние).

Пледира за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане, като се посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото.

Осъденият С. С. А. поддържа искането за възобновяване и моли същото да бъде уважено.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас намира искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и пледира то да бъде оставено без уважение. Счита, че в двете предходни съдебни инстанции не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, както и че обосновано е отхвърлена възможността за прилагане на неизбежна отбрана по чл. 12 от НК и на случайно деяние по чл.

15 от НК.

Апелативен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет са съдебни актове от кръга на визираните в чл. 424, ал. 1, вр. чл. 419 от НПК .

Постановената по отношение на С. С. А. първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред.

Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК .

Разгледано по същество, искането на осъдения С. А., подадено чрез защитника му адвокат Н., се явява неоснователно.

3

С присъда № 129/03.10.2023 г., постановена по НОХД № 279/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, подсъдимият С. С. А. е бил признат за виновен в това, че на 08.12.2020 г., в периода от 18:30 до 19:00 часа, в гр.

Стралджа, обл. Ямбол, на кръстовището, образувано между ул. „Хемус“ и ул.

„Стефан Караджа“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на тялото – дясната половина на гръдния кош – е причинил на Х. Х. М. от гр. Стралджа средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на 8-мо, 9-то, 10-то и 11-то ребро в дясната половина на гръдния кош, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, както и контузия на десния бял дроб със субтотален пневмоторакс (наличие на свободен въздух в гръдната кухина) и подкожен емфизем в областта, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК подсъдимият е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК .

Със същата присъда подсъдимият А. е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Х. Х. М. сума в размер на 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването му – 08.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева, представляваща направени от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото.

С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.

По повод постъпили жалби от защитника на подсъдимия и от повереника на гражданския ищец и частен обвинител срещу така постановената присъда, с решение № 16/05.02.2024 г. по ВНОХД № 407/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

Основното оплакване, съдържащо се в искането за възобновяване, е за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, както и при формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави. Според искането тези нарушения са довели до неправилно установена фактическа обстановка и 4 до неправилно приложение на материалния закон, в резултата на което С. А. е осъден за деяние, което не е извършил.

На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че в производството по възобновяване проверката на влезлия в сила съдебен акт се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, без да се пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.

Фактическата необоснованост

– неправилността на приетата фактология – не е изведена като основание за възобновяване. Вътрешното убеждение на съдебните инстанции относно фактите и достоверността на доказателствените материали могат да бъдат оспорвани само при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият съд не констатира такива съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото, които да обосновават отмяна на съдебните актове, възобновяване на наказателното производство и връщането на делото за ново разглеждане.

Претенциите на защитата срещу осъществения от съдебните инстанции доказателствен анализ са неоснователни. В хода на първоинстанционното съдебно следствие е събрана в пълен обем относимата доказателствена съвкупност, необходима за изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване. Оплакването, че част от установените фактически положения не са доказателствено подкрепени и че съдът е приел факти по предположение, е неоснователно. Анализът на доказателствата, извършен от първоинстанционния и въззивния съд, е обоснован, последователен и съответства на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Решаващите съдилища са анализирали всички доказателствени източници и аргументирано са посочили въз основа на кои формират своите фактически и правни изводи, както и кои не кредитират. Нито първата, нито въззивната инстанция е допуснала недооценяване, подценяване или невярна 5 оценка на което и да било доказателство, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на правилата за тяхната оценка.

Първостепенният съд е обсъдил относимостта на доказателствата и доказателствените източници спрямо предмета на доказване, както и тяхната роля за установяване на релевантните факти и обстоятелства. В мотивите си съдът е посочил конкретните доказателствени източници, въз основа на които е формирал фактическите си констатации относно извършването на деянието и авторството му от страна на С. А., като е изложил аргументи защо кредитира именно тези източници. Оплакването, че съдът е „фаворизирал“ показанията на пострадалия свидетел Х. М., не може да бъде споделено.

Неговите показания, заедно с тези на свидетеля-очевидец С. А., са оценени като подробни, логични и последователни. Те предоставят еднопосочна информация за механизма на деянието – нанасяне на удари от подсъдимия А. по лицето и тялото на пострадалия, включително и след като той вече е паднал на земята. В резултат на това на пострадалия са причинени средни телесни повреди: счупване на 8-мо, 9-то, 10-то и 11-то ребро в дясната половина на гръдния кош, контузия на десния бял дроб със субтотален пневмоторакс и подкожен емфизем в областта. Съдът не е кредитирал произволно тези свидетелски показания, а ги е съпоставил със заключението на съдебномедицинската експертиза № 64/2021 г., която потвърждава механизма на уврежданията на пострадалия М.. От посоченото експертно заключение се установява, че инкриминираните увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удари) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени в резултат на нанесени няколко удара с ръце и крака, като ударите са били нанесени със значителна сила в дясната половина на гръдния кош на пострадалия. Показанията на пострадалия свидетел М. и на свидетеля С. А., доколкото кореспондират помежду си и се потвърждават от експертното заключение на СМЕ № 64/2021 г., както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, са законосъобразно и правилно оценени като годни доказателствени източници, въз основа на които решаващият съд е изградил своите изводи.