Определение № 582 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500541 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Сити Кеш“ ЕООД, действащо чрез адв. М. срещу определение №989 постановено на 17.04.2026г. по гр.дело № 3882 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №207/23.02.2026г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Твърди, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие не ставало ясно дали е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Освен това, неправилно били присъдени разноски по всеки от предявените искове. Оспорва и размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като счита, че справедливият му размер следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително понисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004 г.

Моли за произнасяне в посочения смисъл като се откаже 1 присъждане на претендираните от ищеца евентуалност – да се намалят значително. разноски, а при

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. К.

С. чрез адв. А., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.дело № 3882/2025г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба А. К. С. , ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****** сключен на 23.12.2022г. и договор № ****** сключен на 23.08.2023г. и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договорите за кредит С решение № 207 постановено на 23.02.2026г. ,постановено по гр.дело № 3882 по описа на РС Пазарджик за 2025г. на основание чл.

22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК процесните договори са обявени за недействителни.

На основание чл. 55 ,ал.1 от ЗЗД „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 е осъдено да заплати на А. К. С. сумата в размер на 1452,31 евро- получена без основание /-в изпълнение на нищожните договори, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2025г. –датата на предявяване на исковите претенции до окончателното й изплащане.

С решението търговското дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.А. адвокатско възнаграждение в размер на 245,52 евро.

С молба от 23.03.2026г. ответникът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените разноски.

2

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По възражението за невъзможност да се установи дали представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по конкретното дело:

На гърба на стр.20 /гръб/ от първоинстанционното производство се намира именно договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон. Подписан е от страните – ищецът А. С. и адв. А., като на последния е възложено и изрично пълномощие за процесуално представителство, в т.ч. завеждане на искови производства до приключването пред първата инстанция.

Пълномощното не е оспорено от ответника – сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адв. А. е надлежно упълномощен от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство, което е с предмет именно договор за потребителски кредит със страна А. С.. Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, договорът за правна защита е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, независимо дали между него и клиента е съставен или не писмен договор.

Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписалите го страни не са в 3 договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение. Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда н а чл.38, ал.2 ЗА. Като е определил възнаграждението на адвоката, районният съд е процедирал в съответствие със закона.

Неоснователно е и възражението за определения размер на адвокатското възнаграждение.

Преценката досежно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14/2025 г.), които според действието на решението от 25.01.2024 г. п о дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл.2, ал.5 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съдът е обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, преценил е фактическата и правна сложност и това, че са 4 предявени три обективно съединени иска, с различен предмет на доказване.

Ето защо, определеното възнаграждение в размер на 245,52 общо за трите обективно съединени иска не се явява прекомерно, дори е в пъти по-ниско от предвидения минимален размер по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение №989 постановено на 17.04.2026г. по гр.дело № 3882 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5