Решение № 663 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503190 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №262003/16.06.2022 г. по гр.д. №13349/2020 г. на СГС – ГО – I-28 с-в, постановено по предявен от К. П. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и иск по чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 20.06.2020 г. по вина на В. П. П., като водач на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“ с ДК № ******, застрахован при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.11.2020 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 19.11.2020 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., като неоснователна, и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност.

С Въззивна жалба вх.№296770/18.07.2022 г. ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Р. Ч., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в осъдителната му част. Съдът неправилно е приел, че искът е доказан по основание – не се установява по несъмнен начин виновно и противоправно поведение на водача на мотоциклета. Същевременно се установява, че пешеходка с неустановена самоличност е 1 предприела пресичане на пътното платно на необозначено за пешеходци място, навлязла е и е престоявала на пътното платно. Установява се, че водачът не е имал техническа възможност да заобиколи пешеходката или да спре, не е бил длъжен да съобразява нейното движение по пътното платно, тя не е била предвидимо препятствие за него, поради което е реализирал ПТП с нея невиновно, като пътният инцидент е настъпил по изключителна вина на пешеходката, която е починала на място. От този пътен инцидент е пострадала ищцата, която е пътувала като пътник на мотоциклета, при спазване на правилата за пътуване на мотоциклета. Съдът неправилно и необосновано е приел, че водачът на мотоциклета е бил длъжен да предвиди неправомерното поведение на пешеходката. Неправилно е съждението на съда, че ударът е бил предотвратим за водача на мотоциклета, както и че водачът е бил длъжен да се движи с 50 км/ч. или със 67 км/ч. Настоява се за отмяна на решението изцяло в осъдителната му част, и отхвърляне на предявения иск изцяло. При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя, се обжалва решението в частта му, в която е осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер над сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв., с оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на обезщетението, който не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпяните от ищцата болки и страдания, не е съобразена икономическата конюнктура в страната и практиката на ВКС по сходни случаи. Настоява се в този случай за намаляване на присъденото обезщетение до размера от 20 000 лв. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№303468/21.09.2022 г., подаден от К. П. Д., чрез адв. В. О..

Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника – от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява механизма на процесното ПТП, и виновното и противоправно поведение на водача на мотоциклета, което е причина за настъпването на произшествието. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението.

Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение, и потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила и Насрещна въззивна жалба вх.

№303470/21.09.2022 г., подадена от К. П. Д., чрез адв. В. О., срещу решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над присъденото на ищцата обезщетение от 50 000 лв., до пълния претендиран размер на обезщетението от 80 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на разпоредбата 2 на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на несправедливо занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Излага се подробен анализ на събраните по делото доказателства във връзка с установяване на релевантните обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната част, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото, като вместо това бъде постановено решение по същество, с която предявеният иск бъде уважен до пълния му размер, като бъде присъдено допълнително обезщетение от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 19.11.2020 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

Насрещната въззивна жалба е депозирана от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, с Определение №262706/25.01.2021 г. ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси за производството, поради което насрещната въззивна жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.62, ал.3 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на насрещна въззивна жалба вх.

№309442/02.11.2022 г., подаден от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Р. Ч..

Поддържа се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Съдът е разгледал всички претендирани увреждания, и е обсъдил всички събрани доказателства, като определеното обезщетение от 50 000 лв. в действителност е изключително завишено по размер. По делото се установява липса на част от твърдените в исковата молба увреждания /счупвания на дясна лопатка и ключица/, пострадалата се е възстановила, може да продължи живота си без промени в ежедневието, не се очаква да настъпят и в бъдеще неблагоприятни последици от уврежданията. Не се касае за недооценяване на търпените от ищцата болки и страдания, а до преекспонирането им. Поддържат се оплакванията във въззивната жалба на ответника, и се настоява да бъде постановено решение, с което да се приемат предявените искове за изцяло неоснователни. Настоява се да се остави насрещната въззивна жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно изхода от спора.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите, страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

3

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните по факта на настъпилото на 20.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие, по наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, с което ответникът е приел да застрахова гражданската отговорност на водача на участващия в произшествието мотоциклет „Хонда“, с рег.№****** В, на който ищцата е пътувала като пътник. Не се спори, че същата има качеството на увредено лице от същото ПТП. Не е спорен механизма на настъпването на произшествието и на увреждането на ищцата. Спори се по наличието на вина на водача на застрахования при ответника мотоциклет за настъпване на процесното ПТП, по наличието на част от травматичните увреждания на ищцата, и по обема на търпените от нея болки и страдания в тази връзка, както и по размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Във връзка със спорните пред въззивната инстанция фактически и правни въпроси, на основание чл.235 от ГПК и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

От приетата по делото Комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза /на л.385400 от делото на СГС/ се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 20.06.2020 г., около 23.45 ч. по бул.“Цариградско шосе“ в гр. София, в посока от бул.“Ал. Малинов“ към „Орлов мост“ се движел със скорост около 110 км./ч. застрахования при ответника мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦВР 600РР“ с рег.№****** В, управляван от В. П. П., на който ищцата е пътувала като пътник на задната седалка, като и двамата са били с поставени каски. В района на ул.“Акад. Ростислав Каишев“ мотоциклетът реализира ПТП с пешеходка, с установена впоследствие самоличност – И. Г. И. - О., на 45 години, психично-болна, находяща се на пътното платно на бул.“Цариградско шосе“. В района на ПТП бул.“Цариградско шосе“ е с две платна за движение, разделени едно от друго с разделителен остров с поставени два реда стоманени предпазни огради. Платното за движение в посока към „Орлов мост“, по което се е движел мотоциклета, е с две пътни ленти, разделени с маркировка М3 /единична прекъсната линия/. Отдясно на тях има буслента, отделена от двете пътни ленти с маркировка М1 /единична непрекъсната линия/, като двете пътни ленти и бус-лентата са с широчина на всяка от тях от по 3.50 м. Отдясно на буслентата има разделителен остров и след него има локално платно за движение. Към момента на настъпване на процесното ПТП пътят е бил сух, без дупки и неравности, добре осветен от уличното осветление. Мотоциклетът се е движел в лявата пътна лента за движение, като по същото време в тази лента и с гръб към мотоциклета, е стояла на пътното платно /от неопределено време/ неподвижна пешеходката И. И., разсъблечена /с тъмен панталон, свлечен до колената/. Водачът на мотоциклета не е очаквал такова препятствие на пътя, реагира със закъснение, и настъпва удар между предната дясна част на мотоциклета и лявата задна част на пешеходката. Ударът е настъпил изцяло в лявата лента за движение, при 4 скорост на мотоциклета от 110,14 км./ч. При удара тялото на пешеходката е отхвърлено напред и надясно, и се установява на пътното платно, тялото на водача на мотоциклета е отхвърлено напред и наляво, и се установява върху стоманените предпазни огради между двете пътни платна, а ищцата изпада от мотоциклета върху платното за движение след мястото на удара. Експертизата изчислява, че опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост от 110,14 км./ч. е 117,11 метра. При тази пътна обстановка – през тъмната част на денонощието, на светлината на уличното осветление, при установена неподвижно пешеходка на пътното платно, водачът е можел да я възприеме като препятствие на пътя от разстояние не повече от 50-60 метра, което не е било достатъчно, за да може да спре мотоциклета преди мястото на удара. За да може да спре с максимална интензивност преди мястото на удара, на светлината на уличното осветление и в осветената зона на фаровете, мотоциклетът е следвало да се движи със скорост не по-висока от 67 км/ч.