Решение № 151 от 19.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пазарджик , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201206 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес с. *** против Наказателно постановление № 20-1006-002203 от 23.07.2020 г. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С бланкетната жалба се иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, като се сочи че подробни мотиви ще бъдат изложени в съдебно заседание.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от договорно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага в устна и писмена форма обосновани доводи за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и присъждане на разноски за допълнителен адвокатски хонорар и присъждане на законна лихва върху общия размер на 1 главницата на присъдени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Прави се искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 15.06. 2020 г., около 19,35 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ при кръстовището образувано с бул. „Стефан Стамболов“, е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № ***, под въздействието на алкохол, като при извършената му проверка е дъхал на алкохол. При извършена качествена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+“ с № ARDM 0193 в 19,43 часа, уредът е отчел концентрация на алкохол в издишвания въздух 1,11 промила. Пробата била показана на водача.

Издаден му е и Талон за изследване № 0046162, който той подписал и получил, като заявил, че желае да даде кръв за изследване в МБАЛПазарджик и отказал изследване с доказателствен анализатор. С ТИ на жалбоподателя били връчени и 7 бр. стикери с номер А021927.

Така установеното съставлявало нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, заради което св. Е.Т.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВРПазарджик, съставил против жалбоподателя АУАН № 230183/15.06.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен. Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, като отказът му бил оформен по надлежния ред с подпис на свидетел. При предявяването на АУАН жалбоподателят заявил, че нямал възражения срещу така констатираното.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 23.07.2020 г. а жалбата против него била подадена лично от санкционираното лице директно в съда на 27.07.2020 г., поради което е 2 процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е.Т. и С.К..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си.

На първо място от описанието на нарушението, направено в АУАН и в НП, е неясно къде точно се твърди, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Посочено е единствено че това е станало по ул. „Пловдивска“ при кръстовището с бул. „Стефан Стамболов“ в гр. Пазарджик. Не е посочено обаче посоката на движение, респ. платното, в което се е движил автомобила. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като е част от фактическия състав на нарушението и което жалбоподателят може да оборва. То е свързано с това по какъв повод и начин е спрян за проверка водача от контролните органи и къде е станало това, а от там и преценка за спазване на правилата за извършване на проверка от органите за пътен контрол. Допуснатото нарушение е съществено и засяга правото на защита на санкционираното лице и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго СПН, тъй като е нарушен редът, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, относно установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача (Наредбата).

Действително проверката на водача за употреба на алкохол съгласно чл.3 от наредбата е била надлежно извършена по предвидения ред с годно техническо 3 средство „Алкотест Дрегер 7510+“. Жалбоподателят е приел показанията на техническото средство, но е поискал медицинско или химическо лабораторно изследване, отказвайки изследване с доказателствен анализатор и тези обстоятелства са отразени надлежно в издадения Талон за изследване.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят се е възползвал от правото си да даде кръв за химичен анализ за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като се е явил в Спешно отделение на МБАЛ- Пазарджик. Това е станало на 15.06.2020 г. в 20,55 часа. Медицинското лице е отказало да вземе кръв от водача за изследване, тъй като същият се бил явил след изтичане на часа за явяване в лечебното заведение, указан в Талона за изследване (виж приетите по далото отговор на началника на СО при МБАЛ Пазарджик, извадка от журнал за преминали болни през СО и Лист за преглед на пациент в СО на л.41-46). Действително жалбоподателят се е явил в СО 5 мин.

След изтичане на указаното в ТИ време, тъй като с оглед отразеното в него е следвало да се яви в МБАЛ- Пазарджик до 45 мин. От връчването на талона, а видно от последния това е станало в 20,00 часа.

От показанията на св. С.К.- полицейският служител в състава на АП при РУПазарджик, който е спрял за проверка жалбоподателя, става ясно, че освен нарушението, за което е санкциониран с обжалваното НП, при извършената му проверка били констатирани и други нарушения, за които също били съставени АУАН от повиканите и пристигнали на место за съдействие мл. автоконтрольори от Сектор „ПП“. Св. К. обаче разясни, че най-напред на водача е бил съставен АУАН за това, че е управлявал след употреба на алкохол, предвид резултата от извършената проба с дрегер, след което му бил съставен и Талон за изследване и след връчването им, колегите му от КАТ продължили със съставянето и на другите актове ,след което всички, в това число и жалбоподателя си тръгнали.

Свидетелят поясни още и че след като бил тестван с техническото средство, водачът започнал да оспорва, че показанията не били верни, след което се обадил на свои приятели, които пристигнали на мястото, при което започнала саморазправа между него и полицейските служители.

Св. Т. (актосъставител) заяви в показанията си, че първо били съставени всички актове на водача и едва след това му бил издаден и връчен ТИ. Доуточни, че след връчването на талона, обаче водачът продължавал да разпитва за процедурите, въпреки че му било обяснено, че губи от времето си за явяване в 4 лечебното заведение, като по този начин той се забавил около 20 минути преди да тръгне. Съдът обаче не даде вяра на тези показания, първо защото те са в противоречие с показанията на св. К. и второ защото не кореспондират с няколко обективни факта. Както самият актосъставител е посочил в АУАН, нарушението е извършено от водача в 19,35 часа. Няма спор, че това е часът, в който водачът е бил спрян за проверка от АП при РУ- Пазарджик. Ясно е също, че при започнала проверка на полицейските служители е направило впечатление, че водачът дъха на алкохол, затова те са извикали за съдействие патрул на Сектор ПП. На мястото, което било в близост до сградата на сектора, пристигнал екип на КАТ, който тествал водача за алкохол с техническо средство. Това тестване според отразеното в АУАН, съответстващо и на справката от техническото средство (л.15) е станало в 19,43 часа. Според св. К. е започнала разправия от страна на водача с полицейските служители, пристигане на мястото и на други лица и съставяне на няколко документа от страна на служителите на сектор ПП- актове и ТИ. Самия актосъставител сочи в показанията си, че многократно е имало разясняване на процедурите и редът за вземане на проби на водача и според него най-накрая и след всички тези разяснения му е бил връчен ТИ, което според него е станало в 20,00 часа. Всички обаче тези действия на пръв поглед чисто житейски няма как да бъдат извършени в рамките на 15-тина минути. Което поставя под съмнение обстоятелството, че ТИ е бил връчен действително в 20,00 часа и че това е станало, най-накрая. Освен това непотвърдени останаха показанията на св. Т., че след връчване на всички актове и на ТИ, водачът продължил да се бави около 20 минути. Св. К. убедително посочи, че след връчване на всички документи на водача, всички присъствали на мястото лица са си тръгнали, като малко след това дори пристигналите приятели на водача са били спрени за проверка от тях.

Поради всичко изложено, съдът намира че редът в Наредбата по издаване и връчване на Талон за изследване и осигуряване на възможност на водача да се яви в СО на МБАЛ в указаното в талона време е била нарушена. Това от своя страна нарушава и правата на санкционираното лице, което пък опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна.

Дори и хипотетично обаче да се приеме, че водачът сам се е поставил в ситуация да не спази указаното в ТИ врече за явяване в СО, то според съда е налице и друго нарушение на реда предвиден в Наредбата и по-конкретно разпоредбата на чл.13 и следващите. Това е така, тъй като според чл.13 от Наредбата при явяване на лицето за медицинско изследване, медицинското лице 5 по чл.12 ал.1, вписва в амбулаторния журнал датата и часа на явяване на лицето, номер и дата на издаване на ТИ и издалия го контролен орган, час на вземане на пробата за химическо изследване. Видно от журнала, представен от началника на СО в МБАЛ Пазарджик, тези данни липсват. Не само това, на водача е било отказано взимането на кръвна проба, тъй като се е явило с 5 мин. закъснение с оглед на указаното в ТИ време. Никъде обаче в чл.13 и следващите не е регламентирана възможност за медицинското лице, след като лицето което се е явило ма медицинско изследване, се яви след указания в талона час, да откаже да вземе кръвна проба за изследване. Разпоредбата на чл.15 ал.6 от Наредбата, а именно че „при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство…, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта…“, също не може да обуслови правото на медицинското лице да откаже да вземе кръв за изследване. Това е така, тъй като единствено в правомощията на АНО, респективно на съда, е впоследствие да цени като доказателство протокола от извършеното химическо изследване, съобразно данните от изследването и процедурата по взимането на кръвна проба, като разполага с възможността да събира и други доказателства при решаването на въпроса за наличието или липсата на алкохол в кръвта на водача и неговата стойност, в т.ч. и извършването на медицинска експертиза, която да установи действителните стойности с оглед времето на даване на кръв и времето на констатиране на управлението на автомобила от водача.