Решение № 154 от 10.12.2024, Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановено по НЧД № 1994 по описа на

Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е във връзка с депозирани в Софийския градски съд (СГС) документи от Република Гърция, вх. № 31721/25.05.2022 г. по описа на СГС, ведно с Удостоверение по чл.

4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни актове по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, от 16.03.2022 г., изготвено от прокурор при Апелативна прокуратура – Тракия, Република Гърция, за признаване и изпълнение на присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Република Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., с която българският гражданин И.Д.Д. – роден на **** г. в гр. София, ЕГН – **********, българин, женен, осъждан, с последен известен адрес по местоживеене – гр.София, ж.к. „Ботунец – **** – е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл.

46, пар. 1 на Наказателния кодекс (НК) на Р. Гърция, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години.

Въз основа на така постъпилите документи от Р. Гърция е образувано НЧД № 1994/2022 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.

В съдебно заседание, представителят на СГП пледира да бъде призната и приета за изпълнение влязлата в сила присъдата на Апелативния съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, с която по отношение на българския гражданин И.Д.Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, за извършено от него престъпление трафик на наркотични вещества.

Намира, че са налице всички, визирани в закона предпоставки, за приемане за изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждия съд, а именно – налице е валидно Удостоверение, изпратено до компетентния Съд, съдържащо изискуемите от закона реквизити и придружено с препис от влезлия в сила съдебен акт, с превод на български език.

Застъпва, че макар в случая двойна наказуемост на деянието да не се изисква, извършеното от Д. престъпление съответства на това по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, за което по българския наказателен закон се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, поради което и не са налице основания за редукция на наложеното му наказание. Сочи, че самоличността на осъденото лице е установена по безспорен начин.

Излага, че не е изтекла и давността за изпълнение на наложеното наказание.

Предлага при изпълнение на наложеното наказание да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан, а именно – в размер на 7 (седем) години, 6 (шест) месеца и 8 (осем) дни в Р. Гърция, както и времето, през което същият е бил задържан в производството по ЗЕЕЗА – считано от 23.10.2020 г. до 12.07.2021 г., а остатъкът от наложеното му наказание да бъде постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

Упълномощеният защитник на осъдения И.Д.Д. – адв. М.К. – от САК, пледира Съдът да постанови решение, с което да откаже да признае и да приеме за изпълнение присъдата на чуждия Съд, на основание чл. 15 от специалния закон. В подкрепа на искането си релевира доводи, че е налице основанието да се откаже признаване на акта, визирано в чл. 15, ал. 1, т. 1 от специалния закон, тъй като представеното Удостоверение по чл. 3 от закона, е непълно и е налице явно несъответствие между посоченото в него и съдържанието на съдебния акт. Сочи, че по делото не са събрани категорични данни за това, че осъденото 1 лице се намира на българска територия или на територията на издаващата държава, което съставлява основание да се откаже признаването на присъдата на чуждия Съд по чл. 15, ал.

1, т. 2 от закона. Излага, че е налице и основанието по чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона, тъй като съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление, съгласно българското законодателство. Изтъква, че съдебният акт е постановен при съдебен процес, в хода на който осъденото лице не се е явило лично, по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 9 от закона.

Развива и доводи, че съдебният акт се отнася за престъпление, което, съгласно българското законодателство, се счита за извършено изцяло или частично на българска територия, по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 12 от закона.

Алтернативно на гореизложеното отправя искане, на основание чл. 12 от закона, при изпълнението на наложеното на осъдения наказание да бъде приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието на територията на Р. Гърция, в т.ч. и дните, в които осъденият е полагал труд в затвора в Р. Гърция, както и времето, през което осъденият е бил задържан на територията на Р. България, включително и в хода на производството по ЗЕЕЗА. Акцентира, че осъденият е изтърпял повече от половината от размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, дори и без да се отчита задържането му в производството по ЗЕЕЗА, поради което намира, че в случай, че присъдата бъде приета за изпълнение на територията на Р. България, следва да се определи първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание. Сочи, че останалите съподсъдими на Д. лица, на които е наложено наказание „Лишаване от свобода“, вече са освободени, тъй като са изтърпели повече от половината от наказанието си, а по отношение на Д. репресията продължава.

Служебно назначенията защитник на осъдения И.Д.Д. – адв. Д.А.-Г. – от САК, се присъединява към становището на упълномощения му защитник. Сочи, че осъденото лице въобще не е било призовано да вземе участие в производството и не е дали съгласието си за участие в процеса. Пледира, в случай, че Съдът признае и приеме за изпълнение присъдата на чуждия Съд, да съобрази срока на задържането и изтърпяването на наказанието от осъдения, и да приспадне времето, през което Д. е полагал труд, като сочи, че това ще обуслови възможност да се инициира производство по условното му предсрочно освобождаване.

Осъденият И.Д.Д., нередовно призован, не се явява, не взема участие в производството пред настоящата инстанция и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Производството спрямо него се води по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, НАМИРА за установено от фактическа и правна страна следното:

Осъденият И.Д.Д. е роден на **** г. в гр. София, ЕГН – **********, българин, женен, осъждан, с последен известен адрес по местоживеене – гр. София, ж.к. „Ботунец – ****.

С присъда № 330/2018 от 19.10.2018 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, И.Д.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление, което се предвижда и наказва от разпоредбите на чл. 1, чл. 12, чл. 14, чл. 16, чл. 17, чл. 18а, чл. 26, пар. 1, т. „а“, чл. 27, пар. 1, т. „а“ и 2, чл. 45, чл. 46, пар. 1, т. „а“, чл.

79, чл. 84, пар. 2, т. „а“ и чл. 94 от НК на Р. Гърция и чл. 20, пар. 1 и пар. 2, чл. 23, пар. 2, т.

„а“ и чл. 99 от Закон 4139/2013 г., за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 (двадесет) години. С присъдата, от срока на изтърпяване на наказанието от осъдения е приспаднато временното му задържане, считано от 13.04.2014 г. до 17.03.2015 г.

2

С решение № 78/2021 г. на Върховния съд на Р. Гърция, Седмо наказателно отделение от 07.10.2020 г. (т. 2, л. 787 – л. 862 и л. 864 – л. 927 от съдебното производство пред СГС), присъда № 330/2018 от 19.10.2018 г. на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Петчленния Апелативен съд.

С присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., И.Д.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл.

46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години.

Деянието, за което Д. е осъден, съответстващо на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал.

„а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, се е изразило в това, че в периода от 11.04.2014 г. до 13.04.2014 г., на неустановено място, без да е лице, зависимо към наркотични вещества, действайки в съучастие с други лица, с последователни и настойчиви подкани и убеждавания, но и с обещанието за финансова изгода, е убедил съобвиняемите си П.С.С. и О.Л.А. да внесат на гръцка територия от Р. Турция, да притежават и да пренесат с пластмасова лодка на 13.04.2014 г., около 06.00 часа, в пограничния район на Арданио, Ферес, Р. Гърция, добре скрити в четири раници, 97 (деветдесет и седем) самоделни найлонови опаковки, съдържащи хероин, с общо тегло 50 (петдесет) кг., с неопределена облага от деянието, превишаваща 75 000 евро.

Присъдата на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р.

Гърция, е постановена в отсъствието на осъдения Д., тъй като същият не се е завърнал от отпуск при изпълнение на наказанието, поради което е бил обявен за издирване от гръцките власти, но Удостоверението по чл. 3 изрично съдържа информация за спазване на условието, че лицето е било официално информирано за определената дата и място на съдебния процес по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви.

В хода на воденото наказателно производство пред компетентните органи на Р.

Гърция, Д. е бил задържан под стража, на 13.04.2014 г., която мярка е търпял до 30.10.2024 г., когато е задържан в Затвора за изпълнение на наложеното му наказание с решение на Петчленния апелативен съд – Траки, Р. Гърция № 330/19.10.2018 г.

Д. е търпял фактически наказание от 13.04.2014 г. до 29.09.2019 г. или общо 5 (пет) години, 5 (пет) месеца и 16 (шестнадесет) дни, като от работа са му приспаднати, на основание чл. 46 от Закон 2776/1999 – 2 (две) години и 22 (дни), или общо 7 (седем) години, 6 (шест) месеца и 8 (осем) дни. Към 29.09.2019 г., т.е. преди постановяване на окончателната присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, остатъкът за изтърпяване от осъдения /съотнесен към първоначално наложеното му наказание в размер на 20 години „Лишаване от свобода/, е бил 12 (дванадесет) години, 5 (пет) месеца и 22 (двадесет и два) дни.

Докато е търпял наказание, на осъденият е предоставен редовен отпуск с начална дата 21.09.2019 г. и крайна дата – 29.09.2019 г., като същият не се е завърнал от отпуск и от тази дата е издирван от гръцките власти. Д. е обявен за международно издирване от гръцките власти, въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) № 38/2020 г., издадена на 15.04.2020 г. от заместник – апелативния прокурор на Апелативния съд – Тракия, Р. Гърция за изтърпяване на наложеното му с Решение № 330/2018 г. на Петчленния Апелативен съд – Тракия наказание „Лишаване от свобода“.

На 22.10.2020 г. в 12.00 часа, същият е задържан на територията на Р. България, в 05 РУ – СДВР, по реда на ЗМВР. Въз основа на постъпило писмо от Д „МОС“ – МВР, рег. № А – 27457/22.10.2020 г. за задържане на Д., е образувана пр. пр. № 18575/2020 г. по описа на СГП. С постановление на прокурор при СГП от 23.10.2020 г. по пр. пр. № 18575/2020 г. по описа на СГП, Д. е задържан за срок до 72 часа, считано от 12.00 часа на 23.10.2020 г., на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 2 от НПК.

3

На 24.10.2020 г., прокурор при СГП е внесъл в СГС – НО искане, с правно основание чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64 от НПК, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на И.Д.Д.. За разглеждане на така внесеното искане е образувано НЧД № 3876/2020 г. по описа на СГС, НО, 14-ти състав.