Решение № 3816 от 13.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3818/2023
- Вид
- Решение № 3816
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Богдана Желявска, Екатерина Стоева, Евгени Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3816 гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска
Членове:
Евгени Георгиев
Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20231100503818 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 67517/22.12.2022 г., подадена от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, София, бул. „*******, чрез юрк. Д.Г., срещу Разпореждане от 12.12.2022 г. по изп.
№ 20229240401598 по опис на ЧСИ Г.К., peг. № 924 на КЧСИ, район на действие СГС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.
Жалбоподателят твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което да обуславя адв.хонорар в такъв размер, поради което счита, че същият е прекомерен.
Заявява, че процесуалният представител на взискателя не е предприел никакви други действия по изп.дело, освен подаване на молба за образуването, а и длъжника е платил в срока за доброволно изпълнение, поради което счита, че му се следва хонорар 200 лв. само за образуването му. Искането му към съда е да се намали адв.хонорар до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изп.производство. Моли също така да се преизчисли пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело – Д.Г.Б., чрез адв. С.Л., е депозирала възражение в законоустановения срок, с което заявява доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения 1 за допустимост, но неоснователност на частната жалба, като се твърди, че адв.хонорар съответства на минималния, съгласно Наредбата, та дори е занижен. ЧСИ заявява, че по делото са налице доказателства за реалното му заплащане и той се дължи, независимо от това какви действия са извършени, тъй като адвокатът - повереник не знае предварително какъв ще бъде развоя на изп.процес. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20229240401598 е образувано на 01.11.2022 г. в кантората на ЧСИ Г.К. с peг. № 924 на КЧСИ въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 18.10.2022 г. от ОС - Варна на основание Разпореждане № 262231/14.10.2022 г. по т.д.№ 281/2020 г. по описа на ОС - Варна, с взискател Д.Г.Б. и длъжник „П.И.Б.“ АД.
На 01.11.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 45235/01.11.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя, от които и 1 446 лв. за адвокатско възнаграждение.
На 17.11.2022 г. длъжникът е депозирал възражение по изп.дело срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното Разпореждане от 12.12.2022 г. ЧСИ Г.К. е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по изп.дело адв.хонорар.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското 2 възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение, като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда, съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат С.Л., като е претендирано възнаграждение в размер 1 446 лв., но във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и че съдебният изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, а и сумата е платена в срока за доброволно изпълнение, както и че участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Костов възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА по жалба на „П.И.Б.“ АД - длъжник по изпълнително дело № 20229240401598 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ, Разпореждане от 12.12.2022 г., с което СИ е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.Г.Б. по изпълнително дело № 20229240401598 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ, до размер на сумата 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4