Решение № 724 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 336/23.12.2024 г., по гр.д.№ 453/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд е признато за установено, че К. С. Т. има задължения към „Юробанк България“ АД, произтичащи от Договор за потребителски кредит FL1208527/02.08.2021 г. за следните суми: 29 563.27 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 25.07.2022 г. до окончателно плащане на задължението; 1 927.42 лв. възнаградителна лихва за периода от 02.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 682.47 лв. - мораторна лихва за периода от 02.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 65.50 лв. - такси за периода от 06.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 108 лв.- обезщетение за уведомяване от 08.04.2022 г. до 11.07.2022 г. С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. Т. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 7 876.38 лева, представляваща сторени в производството разноски и сумата от 1865.17 лева, сторени разноски в заповедното производство.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от К. С. Т., който моли въззивния съд да го отмени като отхвърли предявения от банката иск. Счита, че не са изпълнени законовите изисквания за предсрочна изискуемост. Поддържа, че указанията на заповедния съд по реда на чл.415 от ГПК не са били съответни, тъй като не била налице издадена заповед при спазване на изискванията на чл.47, ал.5 от ГПК. При предявяване на иска „Юробанк България“ АД не спазило срока по чл.415 от ГПК. Съдът не приложил правилно чл.60 от ЗКИ. Жалбоподателят счита, че претендираните лихви и разноски не били в размер, за който можело да се счете, че е добросъвестен. Счита, че клаузата, касаеща лихвите, уговорена в Общите условия към договора за кредит била неравноправна.

1

Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди решението. Счита, че предсрочната изискуемост е редовно и законосъобразно обявена като са настъпили нейните последици. Счита неоснователно възражението за неравноправност на клаузата на ОУ, даваща възможност на банката едностранно да изменя лихвата по кредита.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „Юробанк България“ АД срещу К. С. Т. обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че К. Т. има задължения към „Юробанк България“ АД произтичащи от Договор за потребителски кредит FL1208527/02.08.2021 г. за следните суми:

29 563.27 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 25.07.2022 г. до окончателно плащане на задължението; 1 927.42 възнаградителна лихва за периода от 02.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 682.47 лв. - мораторна лихва за периода от 02.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 65.50 лв. - такси за периода от 06.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 108 лв.- обезщетение за уведомяване от 08.04.2022 г. до 11.07.2022 г.

Ищецът претендира разноските за заповедното производство в размер 646.93 лв. – държавни такси и 1218.24 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по договор за потребителски кредит, „Юробанк България“ АД предоставила на К. Т. кредит в размер на 30 000 лв., който кредитополучателят се задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор. Кредитополучателят усвоил изцяло предоставените от банката парични средства в деня на сключване на договора. Съгласно договора през първите 12 месеца кредитополучателят дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 6.950 %, а от тринадесетият месец на договора до крайния срок за издължаване на кредита дължал променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка.

Страните изрично уговорили дължимост на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит. Дължимите по договора такси и комисионни били в общ размер 65.50 лв. Уговорено било погасяване на кредита на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, като било предвидено, че погасителните вноски се изплащали до 2-ро число на месеца, а крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси, е до 02.08.2029 г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения и поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 02.10.2021 г., съгласно погасителния план към процесния договор, банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока било обективирано в нарочна покана изпратена до ответника, чрез ЧСИ Е. Х. и връчена при условия на т.нар. фингирано връчване. Поканата била приета за редовно връчена на 15.06.2022 г., която дата се приема за дата на обявяване на предсрочна изискуемост на задължението. „Юробанк България“ АД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника, по което било образувано ч.гр.д.№ 1371/2022 г. по описа на ДнРС. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника било образувано изп.д.№ 1340 /2022 г., по описа на ЧСИ Е. Х..

2

Ответникът К. С. Т. оспорва предявените искове. Поддържа, че в договора за кредит размерът на определения от банката лихвен процент бил зависим от това потребителят да сключи договор за свързани платежни услуги със същата банка бил изцяло нищожен, тъй като създава неясноти при прилагането към този договор на редица правила относно нелоялната конкуренция. Оспорва изцяло задължението по претенцията за непогасена главница по договора за кредит, договорна възнаградителна лихва, договорна лихва за забава, законните лихви, начислени такси и обезщетение за уведомяването.

Сключеният договор между страните е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД поради противоречие със закона и евентуално, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предложение второ, поради накърняване на добрите нрави. Възразява да е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, както и за наличие на неравноправни клаузи в договора – в частта за промяна на лихвения процент. Оспорва се дължимостта на процесните суми. Поддържа, че банката е променила погасителния план на база на променения размер на месечната погасителна вноска съобразно приложимата лихва, но не е изпълнила задълженията си да уведоми кредитополучателя по предвиденият в закона ред за променения лихвен процент и съответно да му бъде изпратен нов погасителен план, приложим по кредита. Счита неясно формулирани разпоредбите на договора и общите условия относно начина на настъпването на предсрочна изискуемост - как точно настъпва предсрочната изискуемост - автоматично, при една забавена вноска или повече, след уведомление до клиента или по какъв ред, която неяснота го поставяла в неравноправно положение, респ. определя тази клауза като неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Оспорва клаузата от ОУ към процесния договор, въз основа на която банката едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че в исковата молба липсва конкретика от кога потребителят е в забава, от кога е настъпил началният момент на предсрочна изискуемост, което обуславя извода за неоснователност и на исковата претенция на банката-кредитор. Възразява срещу дължимостта на разноски по делото, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № №FL1208527, по силата на който „Юробанк България“ АД предоставя на кредитополучателя К. С. Т. потребителски кредит в размер на 30 000 лева за текущи нужди срещу задължение на кредитополучателя да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3 от договора е уговорено задължението на кредитополучателя да заплати на Банката възнаградителна лихва. За първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита лихвата е дължима при фиксиран лихвен процент в размер на 6.950%, а от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита е уговорено, че кредитополучателят ще дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, в размер на 6.950 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по договора е уговорено да се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити. Референтния лихвен процент ПРАЙМ се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно методология на банката, публикувана на интернет страницата на банката и представляваща Приложение №1 от процесния договор. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. Съгласно чл.3, ал.5 при всяко публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията по договора, Банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 9.82 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 42 621.23 лева, изчислена към момента на сключване на договора. В чл.4 от договора е уговорено, че погасителните вноски, включващи и дължимите лихви, се изплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план.

3

В чл.5 са уговорени таксите, които кредитополучателят се задължава да заплати на банката и които включват такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400 лева и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. Кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница.

При актуализиране на приложимия годишен лихвен процент по кредита, банката променя размера на предстоящите /непадежирали/ погасителни вноски по кредита. В чл.9 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл.14 от Договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.16 кредитополучателя имат право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му.

Съгласно чл.19 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно изготвена въззивният съд възприема. Съгласно заключението на вещото лице сумата от 30 000 лева е преведена по разплащателна сметка на ответника на 02.08.2021 г. с основание „усвояване на кредит“. Ответникът е правил частични погасявания по кредита, като размерът на неизплатеното задължение към датата на изготвяне на експертизата е следния: 29 563.27 лева – главница; 1927.42 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 682.47 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 65.50 лева – такси от 06.10.2021 г. до 11.07.2022 г. и 108.00 лева разходи за уведомление – от 08.04.2022 г. до 11.07.2022 г. Ответникът преустановил плащанията си, като поради неплащане на погасителна вноска с падеж 02.10.2021 г., на основание чл.14 от Договора за потребителски кредит, банката се възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила покана до кредитополучателя.