Решение № 9 от 03.01.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9 гр.Пловдив, 03 . 01 . 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г.а, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 868/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона за митниците ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.

Фитони 1 ЕООД, седалище и адрес на управление

– гр. Пловдив, ул. “Брезовско шосе” № 147, ЕИК ***, с управител Н. Д. и пълномощник адв.К.Б. оспорва Решение № РТД–3000-367/01.03.2022/32-69144 на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив /ТД Митница Пловдив/, в качеството му на орган по член 5 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент /МКС/, с което е определена нова митническа стойност на стока № 2/2 от митническа декларация /МД/ с МРН 20BG003009067290R2, на основание чл.74, параграф 2, буква „б” от МКС, в размер на 34 089,00лв. и е определено задължение за доплащане в размер на 2 257,46лв., която сума представлява ДДС на основание чл.77, параграф 1 ,буква „а” вр. с чл.85, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.54 ЗДДС.

Становища на страните:

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби на митническото законодателство и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че в оспореното решение не са изложени фактически основания - мотиви, въз основа на които митническия орган е приел, че следва да се приложат особените правила за определяне на митническа стойност по МКС. Посочено е, че Фитони 1 ЕООД развива търговска дейност, насочена преимуществено към внос на стоки от Република Турция и продажбата им на територията на Република България и поради продължителни добри търговски взаимоотношения и големите количества стока, която закупува, към релевантния период дружеството-жалбоподател е уведомено от своя съконтрагент, че се ползва от преференциални търговски услови – по-ниски покупни цени на стоката. В случая е получено писмо с изх.номер от 12.05.2020г. за започнала проверка на декларирана митническа стойност във вр. с МД МНР № 20BG003009067290R2, по реда на чл.140, пар.1 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията и на основание чл.188, б.”б” от регламент /ЕС/ № 952/2013 и с писмо от 13.05.2020г. от дружеството са изискани допълнителни документи, но и в двете писма не е посочена причината за проверката. Жалбоподателят представил на 20.06.2020г. становище, по отношение на което с писмо от 31.10.2020г. се твърди, че са били налице обстоятелства, обосноваващи основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната МД. Със становище от 23.11.2020г. Фитони 1 ЕООД възразило относно начина на провеждане на проверката и за резултата от нея /цитиран е текста във вр. с отсъствие на данни за търговска марка/производител, качество на стоките и търговско равнище, вкл. аргументи за понятията „идентични стоки” и „сходни стоки”, дефинирани в чл.1, пар.2, т.4 и т.14 от регламента за прилагане, както и значение на статистическите данни и ползваните от „ТЕЗЕЙ”, вкл. относно представеното търговско споразумение/. Заявено е, че разпоредбите на чл.70, пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. вр. с чл.128, пар.1 от регламент № 2015/2447 позволяват определяне на по-висока митническа стойност, но само когато са налице доказателства за действителната продажна цена на стоката, като в случая не е установено по несъмнен начин, че договорената стойност /тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на внесените стоки/ е различна от декларираната, а това е изцяло в тежест на митническата администрация по см. на чл.29 §1 от регламента. Освен това в случая дружеството не е запознато в пълнота с ползваната при проверката информация, събрана от базата данни, на които се позовава администрацията, за да може ефективно да се възползва от правото на изслушване. Твърди се, че в обжалваното решение за първи път се излагат конкретни фактически твърдения, по които жалбоподателят не е поканен да изрази становище, вкл. за взетите данни от конкретни митнически декларации с посочени стойности в тях – не са посочени марка и производител на т.нар.

„сходни” стоки, както и не е посочено по какъв начин е преценено, че съответната цена на чифт се равнява на посочената от административния орган цена на килограм. Изтъкнато е, че според административния орган причината за определяне на по-висока митническа стойност е необичайно ниска декларирана стойност в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, като специално е подчертано, че не се оспорва нейната реалност. Данни за статистическия размер не са представени, а те не са заместими с няколко декларации, обмитени в регионалното звено на Агенция митници. С позоваване на установената практика на ВАС /Решения №№ 5665/2021г. по д.

12232/2020г.; 6335/2021г. по д. № 1876/2021г.; 6642/2021г. по д.№ 1623/2021г.;

6698/2021г. по д.№ 1355682020г.; 7931/2021г. по д.№ 1064 и др./ е посочено, че прилагането на чл.74 §3 МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, приложима само при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по см. на чл.70 §1 МКС и тежестта за доказване наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемане на декларираната митническа стойност. Само в тази хипотеза митническият орган може да поиска от декларатора да представи допълнителна информация и според правилото на чл.22 §7 МКС митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, вкл. решението по чл.140 от регламента за стартиране на процедурата. Поддържа се, че митническата стойност на процесната стока е определена по реда на чл.74 §3 от регламент № 952/2013г. без обосноваване невъзможност за определянето й по някой от предходните методи в последователност. Твърди се в случая да отсъства анализ съобразно изискванията на чл.141 от регламента за изпълнение и съответно – не е обоснована приложената от митническите органи договорна стойност по внос от трето лице. Не е извършен анализ и на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките по изискването на чл.1 пар.2 т.14 от регламента за изпълнение. Подържа се различие между договорените количества, посочени в декларацията на жалбоподателя и декларациите, взети за база от митническите органи, както и различие в търговското наименование на стоките. Изтъкнато е, че тарифното класиране на стоката и условията за доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, съгл. чл.1, пар.2 т.14 от Регламента за прилагане, като митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и до отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение на СЕС от 16 ноември 2006г. по дело С-306/04, т.30/. Предвид позоваването на митническите органи на решение на СЕС по дело С-291/15 е изтъкнато, че в конкретния случая не са изразени съмнения, за разлика от случая по цитираното дело. Посочено е още, че при невъзможност митническата стойност да бъде определена по правилата на чл.70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент, в която са изброени т.нар. вторични методи за определяне на митническата стойност при законодателно изискване за последователно прилагане разпоредбите на чл.74 ;2 б.”а” до „г”, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Твърди се, че в случая административният орган не е изброил всички вносове на „сходни” стоки за посочения период, за да твърди, че е изпълнил условието да ползва най-ниската митническа стойност от тях. Акцентирано е, че констатации се съдържат в решението и Фитони 1 ЕООД не е имало възможност да упражни правото на изслушване, нарушаването на което е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на решението на самостоятелно основание /Решение на СЕС от 13 март 2014г по обединени дела С-29/13 и С-30/13/. Поискана е отмяна на решението с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество адв.Б. анализира събраните по делото доказателства с твърдение, че в хода на съдебното производство административният орган не е успял да представи убедителни доказателства, обосноваващи тезата за възникнало основателно съмнение за реалността на декларираната митническа стойност по процесната МД, въпреки, че изрично е подчертано от неговия процесуален представител, че не се оспорват цените на придобиване на стоките. В тази вр. е посочено, че след като административния орган няма съмнение за действителната цена, платена по сделката, той изобщо няма правомощия да пристъпи към определяне на нова стойност. Заявено е, че наличието на внос на стоки със същия код ТАРИК, обмитени на по-високи цени не е основание за възникване на съмнение относно действителната митническа стойност на стоката. Според представените данни от системата ТЕЗЕЙ става ясно, че т.нар. справедлива цена, от която се твърди, че жалбоподателят се е отклонил, е цена на килограм, а не на чифт. Освен това, от приетата по делото експертиза се установява, че функцията на системата ТЕЗЕЙ е специфична – тя се използва за статистически цели и от експертите на ОЛАФ за борба с измамите, но не и като източник на „съмнения” за действителната цена на внесената стока. Направено е позоваване на чл.70 §3 от Регламент МКС по отношение пазарните принципи и се твърди, че в случая няма отклонение от договорната цена. Заявено е още, че твърденията на административния орган, че декларираната митническа стойност била значително по-ниска от средностатистическите стойности на внос на същия вид стоки със същата държава на произход също са останали недоказани. В тази вр. е посочено, че при анализ от страна на вещото лице, експертът категорично заключава, че посочените в обжалваното решение стоки не са сходни на внесените от жалбоподателя. В случая административният орган не е изследвал нито физическите характеристики на стоките, нито тяхното качество и репутация. Ведно с това в експертизата е посочено, че митническите органи не са взели предвид стоките, чиято приета митническа стойност е по-ниска или равна на определения рисков праг.

Включително в.л. е посочило, че са използвани и неточни данни, тъй като представеният по делото документ MIS III – А не съдържа оригиналните данни за митническите стойности на внесените стоки, а коригирани такива, при това, за разлика от съдържанието на системата БИМИС, в системата MIS III – А е възможно да не се намират записките на всички регистрирани митнически декларации. Посредством експертизата се установи, че действително сходни на внесените от жалбоподателя стоки са на стойност, по-ниска от посочената в процесната МД. Жалбоподателят се позовава и на Решение на ВАС № 4419/2022г. по д. № 10129/2021г., свързано с друг внос, осъществен от оспорващото дружество.

- Ответникът Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив чрез процесуален представител гл.юрисконсулт П.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразено бе за прекомерност на адвокатското възнаграждение по приложения списък на разноските.

Жалбата е подадена в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено на 14.03.2022г. „на ръка” /л.18 гръб/, а жалбата е подадена с вх. номер в ТД митница Пловдив от 25.03.2022г.

Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред.

Разпечатката съдържа 22 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06333439-680c-4668-9934-1ed6fa2a8903