Определение № 788 от 30.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 788 гр. Враца, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500564 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр. София, подадена чрез юрисконсулт С. Д., против Разпореждане № 2208 от 25.08.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 2098/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. М. Г..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Навеждат се доводи, че разпоредбите на чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК имат за цел да се даде възможност на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо първата от тези норми въвежда изключение от общото правило при подаване на заявление по чл. 410 от ГПК да не се представят доказателства за съществуване на вземането, като въвежда изискване да се представя потребителския договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Според жалбоподателя тази разпоредба не предвижда задължение за представяне на договор за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което липсата на такива документи не представлява нередовност на заявлението, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Излагат се съображения, че договорът за цесия представлява самостоятелен договор между цедента и цесионера и не представлява нито договор с потребител, 1 нито изменение или приложение към потребителския договор. Посочва се също, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност, а има значение единствено относно противопоставимостта на прехвърлянето.

Жалбоподателят посочва, че действително договорът за цесия има връзка с установяване на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, но счита, че това са въпроси по същество, които следва да бъдат разглеждани в исково производство, при евентуално подадено възражение от длъжника, а не в рамките на заповедното производство. В тази връзка се позовава и на съдебна практика на окръжни съдилища.

При тези съображения прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да се произнесе по същество.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, съгласно чл. 413, ал.

2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Бяла Слатина е образувано въз основа на заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. М. Г. за следните суми:

475,23 евро - главница за периода от 05.07.2025 г. до 05.05.2026 г.; 84,91 евро договорна лихва за периода от 05.07.2025 г. до 05.05.2026 г.; 45,84 евро - мораторна лихва за периода от 06.07.2025 г. до 18.08.2026 г.; такса в размер на 390,72 евро за периода от 07.05.2025 г. до 05.05.2026 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 18.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 16,94 евро заплатена държавна такса и 25,56 евро - юрисконсултско възнаграждение.

В графа 3.2. на заявлението като обстоятелство, от което произтича вземането е посочен Договор за потребителски кредит № 9072-00223545 от 30.04.2025 г.

Направено е пояснение, че на 22.12.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "Микро Кредит" АД, по силата на който вземането на "Микро Кредит" АД срещу В. М. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 9072-00223545 от 30.04.2025 г. и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9072-00223545 от 30.04.2025 г., са прехвърлени изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като длъжникът е уведомен с уведомително писмо изх.

2

№ УПЦ-П-МКР/9072-00223545 от 22.12.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството ѝ на пълномощник на цедента.

В графа 5 на заявлението е предоставена допълнителна информация, според която на 30.04.2025 г. между "Микро Кредит" АД и В. М. Г. е сключен Договор за заем MicroCredit № 9072-00223545, по силата на който дружеството е предоставило заем в размер на 1 200 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 123.25 лева, като първата погасителна вноска е платима на 05.06.2025 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1 479 лева. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 30.04.2025 г. между "Микро Кредит" АД и В. М. Г. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9072-00223545, съгласно който "Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1 741.72 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 145.14 лв., при първа погасителна вноска, платима на 05.06.2025 г. Посочено е също, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се неизпълнение на задължението по договора и не възстановяване на платената сума по договора за заем, поради което за "Агенция за събиране на вземания" ЕООД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Заявителят счита, че е налице изискуемо вземане, поради което моли съда да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Към заявлението са приложени: Договор за заем MicroCredit №9072-00223545 от 30.04.2025 г., сключен между "Микро Кредит" АД и В. М. Г., ведно с Общи условия и погасителен план към него; Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9072-00223545 Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 493869 от 30.04.2025 г., сключен между "Микро Кредит" АД и В. М. Г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и пълномощно на подалия жалбата юрисконсулт.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 2098/2026 г. по описа на PC-Бяла Слатина, като с Разпореждане № 2104/18.08.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи договора за прехвърляне на процесното вземане, доказателства във връзка с 3 уведомяването на длъжника за извършената цесия, както и документ за внесена държавна такса в размер 16,94 евро по сметка на РС-Бяла Слатина, както и последиците от неизпълнението на указанията.

В изпълнение на указанията, с молба с вх. № 7231/25.08.2026 г., заявителят е представил доказателства за платена държавна такса, но не и за останалите констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и дадени указания с Разпореждане №2104/18.08.2026 г.

С атакуваното Разпореждане № 2208/25.08.2026 г. Районен съд-Бяла Слатина е оставил без разглеждане заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и е прекратил производството по делото.

В своите мотиви, съдът е посочил, че заявителят не е отстранил в срок констатираните нередовности на заявлението, въпреки дадените указания. Посочил, че от представения договор за кредит не се установява активната легитимация на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Изложил е съображения, че съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива, а в случая договорът за цесия изменя първоначално сключения договор за кредит, тъй като променя легитимирания кредитор, поради което е следвало да бъде приложен към заявлението.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК се основава на договор за потребителски кредит, сключен между кредитор - търговското дружество "Микро Кредит" АД и кредитополучател - физическото лице В. М. Г., за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно длъжникът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно е всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния случай заявителят "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е представил единствено Договор за потребителски кредит № 493869 от 02.08.2022 г., сключен между "Микро Кредит" АД и В. М. Г., ведно с Общи условия и погасителен план към него, както и Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 493869, но не и посочените в заявлението Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "Микро Кредит" АД и уведомление до длъжника за извършената цесия.

4

Основният спор пред въззивната инстанция се свежда до това дали договорът за цесия е следвало да бъде приложен към заявлението.

Цесията е правен способ за прехвърлянето на вземания, чийто правопроменящият ефект се изразява в замяната на стария кредитор (цедент) с нов кредитор (цесионер), при което самото облигационно отношение се запазва в същия си вид, но с нов носител на вземането. Правният режим е регламентиран с разпоредбите на ЗЗД, като за нея също важат изискванията за доказване, уредени в ГПК.

Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като при всички случаи следва да е налице уведомление от цедента, стигнало до длъжника, за което съществува безспорна задължителна практика по въпроса за доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване за извършената цесия.

Съгласно приетото в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато частното правоприемство е настъпило преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят следва да представи доказателства за неговото наличие. В случаите, при които частното правоприемство произтича от договор за цесия, следва да бъдат представени и доказателства, удостоверяващи уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне. Това произтича от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно която цесията не поражда действие спрямо длъжника, докато той не бъде уведомен за нея.