Решение № 16133 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16133 гр. С., 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158857 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от И. А. З. и Л. С. З. срещу В. Л. Л..

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответницата В. Л. е изложила клеветнически и неверни позорни факти и обстоятелства за ищците И. З. и Л. З. в подадена от ищцата на 27.03.2024 г. пред СРС молба за закрила по закон за защита от домашно насилие, въз основа на която молба е образувано гр.д. № 17260/2024 г. по описа на СРС, 117 с-в, а именно: в молба за защита от домашно насилие по ЗЗДН, подадена пред СРС се посочва следното „Уведомявам ви за психически тормоз и заплахи, отправени от И. А. З.- тел. ********** и Л. С. З.- тел.

**********, родители на снаха ми Йо. Л. върху мен, майка ми и сина ми.“ ;

„На 26.03.2024г. на излизане от дома ми в 8.30 часа същата със съпруга й ме причакаха и крещейки необуздано с обиди и псувни г жа А. ме заплаши, че синът ми ще умре. Цитирам думите: „Аз съм болна от рак, умирам, но ще умре и М..“, ако не се разведе дъщеря й. Поведението на тази жена има явни психически отклонения и е опасно за околните.“, както и в Декларация за извършено домашно насилие от лицата И. А. З. и Л. С. З. ищцата твърди:

„Горе посочените лица упражняват непрекъснат психически тормоз над мен и семейството ми.“; „ ... на 26.03.2024г ме причакаха пред дома ми и с безумни обиди, псувни и викове ме заплашиха, че синът ми, М. К., ще умре.“ Твърди се, че в хода на делото, съдът е издал заповед за защита, с която е задължил Л. З. и И. А. З. да се въздържат от извършване на насилие спрямо В.

Л., забраняват им да се доближават до В. Л. на по-малко от 100 метра от сградата и адреса й и от нея самата и забраняват да контактуват с нея чрез технически средства и ги задължава да посещават специализирана програма в 1

Център за превенция на правонарушенията, в определен от центъра обем, предмет и срок. С решението по делото съдът отхвърля жалбата за издаване на заповед за защита на В. Л. срещу И. и Л. З.и, а в мотивите посочва, че не е доказано на посочените дати И. и Л. З.и да са били пред адреса на В. Л. и да са отправяли заплахи. Решението влиза в сила на 02.08.2024 г.

Ищците посочват, че заради посочените неверни и клеветнически твърдения, всеки от ищците е претърпял емоционални болки и страдания. По отношение на ищеца Л. З. заради посочените твърдения се чувства наранен, пострадало е доброто му име, с което се ползва сред обществото и сред приятелите си, изпитва състояние на стрес, смут, тревожност, възмущение и гняв и влошаване на физическото му здраве, нарушаване на душевното му равновесие, отразяват се отрицателно върху контактите му с близки, работодатели, ежедневието, върху почивката и работоспособността му.

Ищцата И. З. посочва, че посочените изрази засягат вътрешната й самооценка като добър и успял човек, нравствените й добродетели, страхува се от реакцията на околните и се срамува от приписаните й качества и постъпки, затруднява контактите й с близки, приятели и колеги, отразява се върху емоционалното й състояние, работоспособността и съня й. Ищците поддържат, че изложените от ищцата твърдения са неверни и осъществяват от обективна и субективна страна престъпление клевета по чл. 148, ал. 2, вр. с ал.

1, вр. с чл. 147 НК. Излагат подробни съображения, че на посочените в твърденията на ответницата дати и час, ищците не са били пред дома на ответницата и не са казвали твърдените изрази. Посочва, че Л. З. е с тежка дископатия и на посочената дата е бил със силни болки и ограничени движения в кръста и болки по десния крак и не е могъл да се придвижва до дома на ищцата, а И. З. в периода от 25 до 29 март 2024 г. се е грижела за майка си З.Ф., която в процесния период е страдала от хипертонична сърдечна болест.

При тези фактически твърдения молят ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на сумата от по 5000 лв. за всеки ищец поотделно, представляваща обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди – емоционални болки и страдания, стрес, напрежение, вследствие на цитираните неверни твърдения на ищцата в исковата молба, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 26.03.2024 г. до окончателното й плащане. Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Л. Л. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани. Излага твърдения за вероятна недопустимост на делото, доколкото с искова молба по гр.д. № 30184/2024 г., СРС, 128 с-в ищците И. А. З. и Л. С. З. са подали искова молба срещу В. Л. Л. със сходни и почти еднакви твърдения, както в настоящата искова молба. Отправя искане в случай, че съдът установи идентичност между двете дела да прекрати настоящото дело на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК, евентуално – прави искане за спиране на делото поради преюдициалност на заведеното гр.д. № 30184/2024 г., СРС, 128 с-в по отношение на процесния правен спор.

По същество, посочва, че ищците са родители (майка и баща) на съпругата на брат й – Йо. Л. и не са одобрявали сключения на 09.03.2016 г.

2 брак между братът на ответницата – Ст.Л. и тяхната дъщеря – Йо. Л.. Посочва, че от края на август 2024 г. ищците са се свързали с нея, като са започнали телефонни обаждания, СМС кореспонденция, чакане пред дома и на работното място на ответницата и друг вид кореспонденция с ответницата без нейно съгласие, с искане да съдейства за прекратяване на брака между Ст. и Йо. Л., с което ответницата твърди, че ищците са й причинили психически тормоз и са навлезли агресивно в личното й пространство. Във връзка с това ответницата и майка й са подали жалби пред МВР, заведени съответно като Заявление с вх. № 230 000 – 1853/2024 г. и Заявление вх. № 230 000 – 1854/30.01.2024 г. по описа на 06 РУ-СДВР. Твърди, че на 25.03.2024 г., около 14:37 ч. ищецът Л. З. е посетил ответницата на работното й място, с което я е злепоставил пред работодателя й. във връзка с посоченото излага, че макар ищецът З. видно от приложените медицински документи да е бил с тежка дископатия, състоянието му не е било толкова тежко, че да не може да се придвижва. Посочва, че на процесната дата – 26.03.2024 г. Л. и И. З.и са постели ответницата отново пред дома й около 8:30 ч. сутринта, ищцата е проявила словесна агресия срещу ответницата и сина й, поради което ответницата е подала нова жалба през 06 РУ-СДВР с вх. № 2300005331/26.03.2024 г., в което е описала инцидента и по препоръка на полицейските органи е завела молба за защита от домашно насилие с вх.№ 100536/27.03.2024 г., с която е помолила съда да издаде заповед за незабавна защита на ответницата, майка й и сина й от ищците по настоящото дело.

Поддържа, че независимо, че с решението по делото съдът отхвърля молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, изложените в молбата твърдения са верни и отговарят на истината. Посочват, че издадената заповед за защита, инкорпорирана в Определение № 13507/28.03.2024 г. по гр.д.

30184/2024 г. на СРС, 117 с-в не е засегнала правата на ответниците неправомерно, тъй като ги е задължила да се въздържат от контакт и посещения до дома на ответницата. Оспорва, че поведението й, изразяващо се в сезиране на компетентните държавни органи – съд и органи на МВР, не осъществява съставите на престъпление клевета и не е противоправно.

Оспорва да е разгласявала позорно обстоятелства за ищците публично, тъй като заявлението е подадено единствено пред съда, а не чрез средства за масова информация, а изложените в жалбата твърдения не са неверни.

Оспорва ответниците да се претърпели действително твърденитенеимуществени вреди. Въз основа на посоченото, моли съдът да прекрати делото, евентуално – да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в рамзерн на сумата от по 5000 лв., които ищците И. А. З. и Л. С. З. твърдят, че са претърпели вследствие на изложени от ответницата В. Л. Л. неверни и позорящи ги фактически твърдения в подадените от нея молба за защита от домашно насилие и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, въз основа на които е образувано гр. д. № 17260/2024 г. по описа на СРС, 117 състав, а именно:

3

„Уведомявам ви за психически тормоз и заплахи, отправени от И. А. З.- тел.

********** и Л. С. З.- тел. **********, родители на снаха ми Йо. Л. върху мен, майка ми и сина ми“; „На 26.03.2024г. на излизане от дома ми в 8.30 часа същата със съпруга й ме причакаха и крещейки необуздано с обиди и псувни г-жа А. ме заплаши, че синът ми ще умре. Цитирам думите: „Аз съм болна от рак, умирам, но ще умре и М.“, ако не се разведе дъщеря й.

Поведението на тази жена има явни психически отклонения и е опасно за околните“ и „Горе посочените лица упражняват непрекъснат психически тормоз над мен и семейството ми.“; „... на 26.03.2024г ме причакаха пред дома ми и с безумни обиди, псувни и викове ме заплашиха, че синът ми, М. К., ще умре.“

За основателността на исковете по чл. 45 ЗЗД следва да бъде установено кумулативното наличие на противоправно поведение на ответника, вреда, причинна връзка между поведението и настъпилата вреда и вина, като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Когато за противоправно се сочи упражняването на признато от закона право на жалба, сигнал или съдебна защита, сезирането на компетентен държавен орган само по себе си не съставлява противоправно поведение. Правото на гражданите да сезират компетентните държавни органи и да търсят защита на свои права и законни интереси е конституционно гарантирано. Самото упражняване на това право, включително когато сезираният орган впоследствие не установи твърдяното нарушение или откаже исканата защита, не представлява противоправно поведение. Такова може да е налице, когато правото е упражнено недобросъвестно, извън неговото предназначение и в нарушение на забраната за злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от Конституцията.

Злоупотребата с право не е равнозначна на вината и поради това не се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Като обстоятелство, обуславящо противоправността на поведението, тя следва да бъде установена от лицето, което претендира обезщетение. Следователно в тежест на ищците по настоящото дело е не само да установят, че твърденията, изложени от ответницата пред съда, впоследствие не са били доказани, а че при сезирането му тя е действала недобросъвестно, като е изложила факти, за които е знаела, че не отговарят на действителността, или по друг начин е използвала правото си на съдебна защита не по неговото предназначение.

В тази връзка обстоятелството, че молбата на В. Л. по ЗЗДН е била отхвърлена с решение по гр. д. № 17260/2024 г. на СРС, 117 състав, не установява само по себе си противоправността на поведението й. Предмет на производството по ЗЗДН е било наличието на предпоставките за предоставяне на защита от домашно насилие, докато в настоящото производство съдът следва самостоятелно да прецени дали при сезирането на съда ответницата е злоупотребила с предоставеното й и гарантирано от закона право на защита.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните действително е съществувал продължителен конфликт, предхождащ подаването на молбата по ЗЗДН, и че поведението на ищците, и в частност това на ищцата И. З., обективно е било годно да бъде възприето от ответницата като нежелано, натрапчиво и създаващо безпокойство. По делото се установява, включително от твърденията на ищцата, че тя е правила опити 4 да установи контакт с ответницата и членовете на нейното семейство, като е звъняла по телефон и е посещавала адреса на ответницата. В исковата молба ищцата И. З. признава, че е посещавала домашния адрес на В. Л., като отрича да е викала, крещяла или блъскала по вратите. Установява се, че тези контакти не са били изолирани. Представената от ответницата хронология на телефонните обаждания сочи множество опити за връзка от номера, използван от И. З., към номера на В. Л. в периода от 07.01.2024 г. до 24.03.2024 г. Сам по себе си броят на обажданията не е достатъчен, за да бъде квалифицирано поведението като противоправно или като „психически тормоз“, но е обективно доказателство, че търсенето на контакт е било продължително и многократно.